14657 | 1 юни 2013 | 09:19

Защо по проблема за телефонните измами не беше създадена нито една правителствена реклама?! Знае се кои сериали гледат възрастните жени - к

Много съм вече печена, пробват ме за трети път. Телефонът звъни, вдигам. Тя реве, та се къса: „Счупих си кракааа… счупих си кракааа…“ Питам: „Данче, ти ли си?“ Тя потвърждава през рев: „Да, аз съм, аз съм.“ „Данче - казвам, - да се запознаем първо, защото не познавам никакво Данче.“ Тя много се разстрои и си дойде на говоренето: „Щ’тъ разпоря, щ’тъ оскубя, червата ти ши извадя...“  Обаче и аз: „Айде бе, с тоя счупен крак…“

Влизам малко по-късно в интернет и чета: „Габрово. Възрастна жена стана поредна жертва на телефонна измама, съобщиха от областната дирекция на МВР в града. Получен е сигнал от 81-годишна жена, че около 12,30 ч. неизвестно лице, позовавайки се на неверни данни, свързани с неин близък, я въвело в заблуждение и й причинило имотна вреда в размер на 1600 лева. Измамникът позвънил на домашния й телефон,

представил се за лекар

и съобщил, че внучката й е с фрактура на единия крак, след като паднала по мокри стълби. Според мнимия ортопед здравната каса щяла да поеме разноските по операцията, които възлизали на около 6500 лева, но част от сумата била нужна спешно, за да започне лечението. Възрастната жена събрала спестяванията си и ги предала на непознат мъж, с когото се срещнала близо до дома си. По случая е започнато досъдебно производство.“

Само от последните дни:

-Измами в Силистра, в Бургас и Средец, в Гурково, Пчелиново.
-Всички областни дирекции на МВР предупредиха, че телефонните престъпници са се активизирали и публикуваха в интернет обичайните схеми за измама.

Вместо да седят пред компютрите, бабите от Пчелиново и Средец се занимават с глупости в градината и обора, за да скътат някой лев за телефонни измамници. Какви са тези български баби, които така и не разбраха, че става дума за измама, когато някой се обади по телефона и реве?

Българската баба е стандартизиран артикул. Тя не е продукт толкова на собствения си живот, колкото на държавния. Прилича на нещо, произведено по параметрите на БДС и след това размножено в бройка, поръчана от ЕСГРАОН. Няма как да я сбъркаш, етикетчето Made in Bulgaria издайничи отвсякъде. Бръчките, жестовете, облеклото, походката й не са резултат толкова на лични, колкото на държавни страсти и неволи. Българските баби са нещо като социализма и капитализма по тия земи - уж различни, а всъщност еднакви.

Въпросът защо

българският живот не може да произведе

здрава, щастлива и самоуверена бабичка, е нещо като въпроса защо българските опаковки не се отварят, защо промишлеността ни не може да произведе привлекателни като чуждестранните пластмасови домакински съдове, защо ако на стената има пет наредени един до друг контакта, те никога не са на една височина и други такива промишлени загадки. Да намериш накипрена, весела и пъргава баба е толкова трудно, колкото да отвориш българско олио, без да ти пострада блузата. Обяснението, причината и заслугата са някъде в БДС.

Българската баба знае, че може да бъде измамена, но само докато телефонът звънне. Тя е същество с травматично мислене - постоянно се страхува. Страхува се за деца и внуци, защото гледа новини и вижда, че всичко ги застрашава отвсякъде: скорострелни автомобили, падащи балкони, извратеняци в паркове, терористи по гари, мотоциклетисти в молове, отвличания. Бабата има в главата си

едно голямо копче, на което пише „Страх!“

И като задейства телефонът това копче, бабата вече няма нищо друго в главата си освен мисълта, че на нея се крепи здравето, животът, свободата (според съответната схема) на внучката. В продуктовата характеристика на българската баба пише, че може да бъде най-добре манипулирана чрез чувство за страх. Ако всеки българин е с травматично мислене и постоянно уплашен, то българската баба е три пъти повече.

Тя е била на лекар и знае, че там оправия няма. Тя никога няма да разбере кое е безплатно и кое се плаща. Докторите така й го обясняват, че тя ги жали. Лекарствата й постоянно преминават от един списък в друг списък, а от това зависи пустата реимбурсация. Промяната станала, защото сменили референтните държави. Тези думи цепят главата на бабата. На такава баба каквото и да й кажат за здравеопазването по телефона, тя ще го повярва. Тя няма да си каже, че не е логично да са нужни едни пари, за да започне лечението, а след това ще се намеси здравната каса. Тя знае, че в българското здравеопазване няма логика, там правиш каквото ти кажат. На бабата й казват по телефона, че трябва да предплати и тя предплаща.

Тя не си е имала работа с полицията.

Даже когато й крадат кокошките

не ги вика, защото знае от комшийки, които са викали полицаи, че никога не намират кокошките. Даже се дразнели, когато ги разкарват. Ходим за от кон нагоре, осведомявали. Крадците, общо взето, са известни на цялото село и са на свобода. Бабата също така гледа телевизия и там чува, че този направил това, оня - онова, но всеки се е отървал. Не ги пращат в затвора. Намират начини да се изплъзнат.

В този смисъл българската баба не можеш да я шашнеш с думи като корупция и с класации, в които сме на първо място по корупция. Тя знае какво е това. Даваш едни пари и всичко се покрива. Тогава как да се усъмни българската баба, когато й се обадят и кажат, че са нужни едни пари да се покрие катастрофа, при която внукът й потрошил човек? Тя знае, че в България нещата стават по този начин. Това да не е френската баба, която ми каза: „Не, не бих влязла в такъв капан. Но мисля, че и никой не би ми се обадил с такава измама. Ние знаем, че корупция у нас има, но тя е на най-високите етажи. Такова нещо - да се прикрие с подкуп катастрофа, направена от обикновен гражданин… не, не би хрумнало на никого.“ Да не ви казвам колко беше наясно френската баба с правата си при лекаря и болницата. Включително и със задължението на личната си лекарка да й се обажда по телефона, за да й напомня за прегледи.

Така че в цялата тази продължаваща с години българска история бабата не ме учудва. С годините тя дори става по-уплашена, по-податлива. Повече ме учудват престъпниците -

откъде се намират толкова лешояди?

И стават все по-изобретателни, все по-квалифицирани. Освен обичайните катастрофа и спешна операция вече се прилагат и схеми „освобождаване на колет от чужбина“, „печалба от телевизионна игра“, „финансиране на ремонт на жилище по програма на Европейския съюз“. Но най- ми е чудно как по този проблем не беше създадена нито една правителствена реклама. Знае се кои сериали гледат възрастните жени, какъв по-добър начин да стигнеш до тях с предупреждение и с обяснение как да реагират при такова телефонно позвъняване. Както и отделни правителствени реклами в други предавания, насочени към децата и внуците - какво да обяснят на възрастните. И как нито една неправителствена организация не организира доброволци, които от къща на къща да обяснят на възрастните хора какъв е капанът. Всички сложни проблеми се решават със списък от такива прости решения. А не се чака бъдещото поколение баби, които вместо в градините ще седят пред компютрите. 

(в. Преса, печатно издание, брой 146 (497) от 01 юни 2013)