27508 | 2 юни 2013 | 11:06

Камене, наскоро се върна от фестивала в Кан, какъв беше поводът да отидеш?

И личен, и служебен. Отидох да си потърся подкрепа, другарчета, копродуценти за проекта ми, с който кандидатствам по програма „Медии“ на ЕС. Имах няколко срещи с колеги и продуценти... Притеснява ме обаче, че като част от Евросъюза и с достъп до фондовете, вместо да се развиваме и да се равняваме по добрите модели - не само киното, но и изобщо в икономиката - ние изоставаме. Капсулираме се, не виждаме по-далече от носа си, подвластни сме на предубеждения, непрекъснато се случват някакви машинации, фалшификации, кой кого излъгал, убил, заклал... А светът си върви напред и никого не чака.

Какво се случи в „Неделя х 3“ по БНТ?

Разминаха ни се идеите за развитие на предаването. Е, не ми беше много уютно и комфортно, след като направих два според мен много добри сезона с „В неделя с...“, а после и „Неделя х 3“. Но не си тръгнах обиден, сега продължавам с „Шоуто на Канала“, с Тончо правим хамалите и други скечове. Новото е, че от Нова година и режисирам цялото предаване, като се редуваме с Жоро Торнев и Мишо Ланджев. За моя радост телевизията подкрепи и проекта ми „Пет минути София“, епизодите бяха излъчени от Коледа до 3 март. Качихме ги във всички vbox канали, в youtube и продължават да ги гледат. От края на юни ще пуснем още няколко епизода.

Напоследък май повече те тегли режисирането?

По-скоро вече съм запален и по това. Междувременно завърших и кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ при Людмил Стайков. Направих един документален филм за Преображенския манастир. Имам идеи и кандидатствам за различни проекти. Работата зад кадър много ме влече.

Приятелят Любо Киров гостува на Камен в тв предаването „Неделя х 3“.

Сега би ли режисирал ново атомно „Ку-ку“?

Днес няма как да се получи същото, защото информационната среда е съвсем различна, слава Богу. Тогава имаше само една национална телевизия и едно радио. Сега каналите за информация са десетки.

Сагата с бюлетините не беше ли подходяща?

 Да, това е божественото атомно „Ку-ку“ на 2013-а. Но докато за онова бяха достатъчни десетина човека, главно новинари, днес ще са нужни верига от телевизии и местни канали да повторят новината, да се включи и социологическа агенция...

При раздялата ви със Слави оставихте впечатлението, че всеки се захвана с това, което искаше, и че той тегли повече към комерсиалното, а ти - към по-изисканото, артистичното?

Не е точно така. Това не значи, че аз не се интересувах от финансите и от възможността да печелиш добре. Слави притежава таланта на организатор, продуцент, има усет и характер как да проведе една по-дълга линия. Затова бяхме толкова силни заедно - защото аз и Любен Дилов се занимавахме по-скоро с креативната част, а Слави - с финансите.

Времето отми ли обидите между теб и Слави?

Да. Мисля, че и двамата сме така скроени. Ето, успяхме да реализираме един чудесен „Сървайвър“, на който той беше продуцент, аз - водещ. Вече сме пораснали, помъдрели и се чуваме от време на време.

Бихте ли направили отново нещо заедно?

Защо не? Въпросът е какво. Екипът ни доста се нарои. Голямата грешка на всички ни е, че не намерихме онзи ключ, който да ни позволи да си останем заедно, да останем банда, а всеки да има творческата и финансовата свобода да реализира и свои лични проекти. Много хора около нас, свързани с медиите, ни „помогнаха“, защото никой не искаше толкова силна група. В момента хората от нашата школа са продуценти, режисьори, автори, сценаристи и имат договор с тези, които ни разбутаха... А представяш ли си, ако не ни бяха разбутали - щяхме да имаме собствена телевизия...

С Тончо Токмакчиев и легендарната кукла на студентската програма „Ку-ку“. Снимка - Личен архив

Остана ли нещо от онова момче от Студентския парламент през 1990-а?

Да, то си е у мен и продължавам да беснея и да се ядосвам на неуредици и глупотевини, на простотии, които не зависят от мен. Затова, когато имам възможност, пътувам. Ето, десетте дни във Франция ме изпълниха с идеи и проекти. Дори - както ми се смеят моите родители - ми подействаха добре и на гастрита. Това, което ядеш в техните супермаркети на същата цена, е много по-качествено. И резултатът е, че от седмици не съм вземал талцид. Моят гастрит е от емоции и нерви, но и от храна.

По едно време се заговори, че ще изневериш на посланията в „Не съм избягал“ и ще забегнеш в Барселона?

Имам много приятели там. Споменах в едно предаване и кой чул-не дочул, преиначиха нещата. Исках да продам жилището си и да си купя един хубав апартамент в Барселона, да си ходя лятото, да го давам под наем, но не и да емигрирам. Но не можах да събера сумата.

Докато тук се коментираше твоята сексуалност, никой не те попита за твоята голяма парижка любов от 90-те - модела Елина Кешишева... Защо не продължи тази красива приказка?

Елина остана във Франция. Имаше кариера като манекен. А очи, които не се виждат, се забравят.

Защо остана „сам, но не самотен“?

Защото непрекъснато съм фокусиран върху това, което работя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една по-бохемска, „долче вита“ среда. И сега, когато това темпо е намаляло и когато този клубен ритъм вече не е същият, не само защото аз съм се променил, а защото и светът не е същият, мисля, че това е един мой пропуснат шанс. А колкото до моята сексуалност, абонат съм на жълтата преса от години, непрекъснато се пише за някакви измислени драми, скандали. С Любо Киров например сме приятели повече от десет години, много си помагаме, но това беше изкривено. Напоследък съзнателно спрях да поствам мои лични снимки, защото ги крадат и пишат под тях небивалици.

С Тончо и Христо Стоичков на церемонията „Футболист на годината“ през  2010 г. Снимка - БГНЕС

Това изостря ли гастрита ти?

Да, не може да не ми действа. Лятото с Камен Балкански, много добър мой приятел, с когото от деца сме заедно, бяхме на Боровец с много голяма компания. С него сме скиори от деца. Обичаме също да наемаме колелета и да джиткаме насам-натам. Постнах във Фейсбук наша снимка с Камен с колелетата и каските и писах за страхотния ни купон на Рила. Някой я беше откраднал и публикувал с текст: „Камен върти педали на Боровец с непознат мъж“...

Приятелите ти казват, че си ларж, щедър, великодушен, но и че си много чувствителен на тема предателства.

Предателствата по-скоро ме натъжават. А от равновесие може да ме изкара несправедливостта в реалния живот или от екрана. Виждаш как някой ти говори по
телевизията неща, за които е взел пари, а ти се прави на Фифи Перото, и искаш да се пъхнеш в екрана и да го удушиш! Колкото до приятелите, останаха най- истинските, при тях драмите са преодолени, изживени, простено е. Много важно е да можеш да простиш.

Непрекъснатите втурвания в нови проекти не попречиха ли на приятелствата и любовните връзки?

Ами, да, попречиха. Може би съм бил прекалено експанзивен, емоционален, нетърпящ възражения и сигурно имам вина за много от „счупените чаши“. Там, 

където съм осъзнал вината си, съм опитал да дам заден ход, да потърся извинение и прошка. Където считам, че съм бил абсолютно прав, продължавам да го

отстоявам. Но като цяло с годините доста се кротнах, вслушвам се и разглеждам нещата от различен ъгъл. Давам си сметка, че непоколебимостта ми, превъзбудеността за проекти и идеи ми изиграха лоша шега. В последните години гледам, преди да предприема нещо важно, три пъти да помисля, преди да срежа. Има няколко загубени приятелства, за които съжалявам. За любов... Има си хора, които остават в сърцето завинаги, но чак пък да страдаш... Не може да върнеш времето назад.

 Чувстваш ли се все още леко „отлепен“ от земята, защото си популярен?

Мисля, че съм бил винаги земен, сговорчив, диалогичен, което не значи, че не я е имало тази отлепеност. Познавам всички хора, които станаха популярни през последните 15-20 години, и всички преминахме през такъв период на усещане за недосегаемост, непогрешимост, едва ли не за допир до някаква божественост. Което е доста тъпо, но трябва да преминеш през него, да изживееш последствията, за да го осъзнаеш.

Теб какво те върна обратно на земята?

През тези години поне 3-4 пъти съм започвал всичко отначало. Връща те на земята провал, загуба на близък човек. Но пък роднините, близките, приятелите са онези хора, които най-много ти търпят щуротиите.

Казваш, че си сам в момента, нямаш сериозна връзка, продължаваш да искаш дете... Но не може да го създадеш с кого да е...

Мисля си за това от време на време... Не го приемам като неуспех, по-скоро го чувствам като една неудовлетвореност от нещо непостигнато.

Някога съжалявал ли си, че не си се снимал достатъчно в киното?

Имам малко роли, но и при 3 до 4 филма на година на кинематографията как да съжалявам? Имам участие в „Испанска муха“, наскоро правиха една тв новела „Като водата“. Но да, съжалявам, че не съм участвал в някой голям филм. Бих се снимал и в сериал, ако е хубава ролята. Играят ми се и кукли, харесва ми работата

В Балчик преди повече от 20 години с Катето Евро.

с деца. Ние с Тончо напоследък играем в една пиеса на Бургаския театър - Борислав Чакринов възстанови „Българският модел 20 години по-късно“ по Станислав Стратиев. Много е зареждащо. Даже сега се замислям есента за доста по-смело присъствие чисто актьорски в някои спектакли.

Пълен си с проекти...

Ами пълен съм, защото в днешно време, за да може човек да продължи напред и да се развива, трябва да прави много повече неща, отколкото преди. Един от пет проекта става. Но важното е, че имам хъс и енергия. Жалко обаче, че в България енергията е основно разрушителна, че се пилее по лоши неща...

(в. Преса, печатно издание, брой 147 (498) от 02 юни 2013)