26953 | 27 юли 2012 | 16:52
Тази вечер в Лондон се открива олимпиадата. На премиера Дейвид Камерън обаче му е абсолютно безразлично кои ще бъдат героите на игрите. Стига да има как, той на мига би раздал златни медали на всички – от световния рекордьор в спринта Юсейн Болт до световно неизвестната гюлетласкачка Анна Поула от Тонга. Камерън би въздъхнал с облекчение, ако най-великият спортен форум приключи по-скоро. Край на кошмарите, които го будят нощем. Край на опасността.
Спортът отдавна не е за един мирен свят. Няма нищо мирно в това 12 200 военнослужещи да охраняват олимпиада - толкова са в Лондон. Да бъдеш домакин на игрите вече е въпрос не на престиж, а на кураж. С тази нагласа са и горките британци. От днес до 12 август те няма да мигнат, защото в ръцете си държат живота на над 50 000 елитни спортисти.
Ужасът от кървавата олимпиада в Мюнхен '72, съвпадението, че тази година се навършват 40 г. от атентата, погубените от бомба израелски туристи в Бургас изправиха на нокти правителството на Израел. По решение на премиера Бенямин Нетаняху страната изпраща допълнителна охрана за олимпийците си. Израел не иска в близост до тях в олимпийското село спортисти от Иран. Ултиматумът към МОК е, че ако това се случи, страната ще се оттегли от участие.
Освирепяването е пълно, но то започна отдавна. Част от най-дълбоките му корени, уви, са на Балканите.
През 2002 г. баскетболистите на „Лукойл“ играха мач от евротурнирите в зала, надупчена от куршуми в Мостар (Босна), и дърпаха пердетата в автобуса, за да не гледат разрушените от бомбардировки сгради.
През 2005 г. 20 000 души в „Београдска арена“ изпаднаха в делириум, когато Испания победи Хърватия на четвъртфинал на европейското по баскетбол. Те нямаха време да тъжат от срамното отпадане на Сърбия, защото в жилите им течеше омраза. В залата не бе допуснат нито един хърватин, въпреки че отвън имаше хиляди със закупени билети, които плачеха и се молеха на командосите да ги пуснат. Единственото, което получиха, бяха палки на изпроводяк до колите си, на които предвидливо бяха демонтирани номерата.
Снощи в Сараево над 2000 тежковъоръжени се строиха край порутения стадион „Кошево“ за мача между местните футболисти и „Левски“. На терена двайсетина момчета ритаха една топка и целта бе някой да вкара гол. Дълбоко в себе си обаче целта на всеки от тях бе просто да се прибере жив и здрав у дома. От това по-голяма победа не би могло да има, защото човешкият живот няма цена.
Всъщност спортът отдавна умря. Поддържаме го на командно дишане от лицемерие. Не сме готови да признаем, че сме пристрастени към изкуственото зрелище, което ни дава. Дори когато от него ни блъска миризмата на застояла кръв и се чува учестеното дишане на нечие уплашено шампионско сърце.
Мобилна верси
RSS
