20358 | 5 юни 2013 | 09:31

Интервю на Маргарита ДИМИТРОВА със земеделския министър проф. Димитър ГРЕКОВ за сложното управление на земеделието, когато престане да бъ

Проф. Греков, кога ви предложиха да станете министър?

На 27 май в 9,30 часа ми се обадиха от кабинета на премиера Орешарски и ме помолиха да дойда в София. В 11 часа получих предложението.

Как реагирахте?

Учудих се, защото в медиите се бяха появили различни предположения, мен никой не ме беше питал подобно нещо.

Първо с кого споделихте?

С по-голяма ми дъщеря, тя е юрист по професия. Дори аз се изненадах, че реагира бързо, буквално ми каза: „Тате, отивай!“ Докато жена ми в началото не беше съгласна. Но в края на краищата аз вземам решенията, тя не се бърка в работата ми. Пък аз и нямах много време за мислене, за обсъждане, защото в 2 часа следобед трябваше да бъде съобщен съставът на кабинета на пленума на БСП.

Премиерът Орешарски постави ли ви някакви условия, имаше ли предварителни искания?

Не. Всъщност отидох с нагласата да откажа, защото смятам, че има много достойни хора с опит в областта на земеделието. Пък и аз не съм бил дори заместник-министър. Наистина разбирам от аграрно производство и от селскостопанска наука, но управлението на едно цяло министерство е сложна работа, свързана е с много хора и отговорности. А земеделието притежава и силен социален елемент. Все пак става дума за храната на хората. Премиерът настояваше да приема предложението и ме убеди с думите, че сега е точното време и аз съм човекът за това място.

Броени часове след гласуването на новия кабинет се появи вашата Фейсбук страница. Кой я направи толкова бързо?

Изненадвате ме! Не знам да имам Фейсбук страница. Не комуникирам чрез социални мрежи. Аз обичам да си общувам с хората на живо, така както вие сте дошли и разговаряме. В петък например каня браншовите организации от земеделието да поговорим, да кажат какво очакват от мен и въобще какви проблеми и искания имат.

Всеки министър идва и обявява приоритети. Кои са вашите?

Моят приоритет е земеделското производство в България. Не бива да се допуска предимство на един сектор за сметка на друг. Трябва да дадем шанс на онези производства, които са създавали лицето на държавата ни, да им помогнем отново да се рестартират. Много помощ ще е необходима, защото не става дума само за пари, а и за такива мерки, каквито са предоставянето на пасища на нуждаещите се животновъди.

Нали няма да отречете, че има сериозни диспропорции? По-голямата част от страната ни се превърна в нива, а другата - в чужда борса за плодове и зеленчуци.

Аграрното производство е направило най-голяма крачка в развитието след 1989 година. Ако някой мисли обратното, аз мисля, че е черноглед. Спомнете си откъде тръгнахме. Бяха напълно разрушени кооперациите, но сега се вижда, че аграрното стопанство върви напред. Разбира се, това не важи за всички отрасли. Например зърнопроизводството е изключително напред и можем да се сравняваме с едни от най-развитите страни. Зеленчукопроизводството, овощарството, отчасти лозарството, а също така животновъдството са на по-заден етап. Мисля обаче, че и те могат да изскочат напред, защото ние сме аграрна страна и като такава трябва да се развиваме.

Все пак кои земеделци да се надяват на по-голяма подкрепа?

Нека не противопоставяме едни браншове на други. Важни са всички. Грешно е да казваме, че зърното не е важно, защото то е стратегия за нашата страна и една голяма част от площите се използват именно за зърнени култури. Не забравяйте, че в това производство се изисква по-малко участие на работната ръка, защото е почти напълно механизирано.

Усещам известна разлика. Зърнопроизводителите бяха обидени на бившия министър Мирослав Найденов, защото ги посочи като по-облагодетелстваните фермери. Внуши на обществото, че това са зърнарите с бентлитата.

Моето желание е да създаваме условия за добро развитие на цялото земеделско стопанство. Но зърнопроизводителите са на световно ниво както по добиви, така и по енергоносимост, по използване на механизация на услуги, по сортовете, които използват. Нивото трябва да се поддържа и аз ще ги подкрепям. Какво по-хубаво има от това да кажеш, че в едно нещо си на световно равнище. Зърнопроизводителите са изключително напред в технологиите, добивите се повишиха рязко, на някои места жънат  над 700-800 килограма пшеница от декар. Ако в първите години на демократичното ни развитие се тласкахме от една на друга страна, ако хора, които нямаха представа, смятаха земеделието за хоби, сега нещата са на съвсем друго равнище. В момента в този бранш работят професионалисти. Тези фермери се превърнаха в много добри бизнесмени, които са в състояние да контролират производството, а също така и пазара на зърното. 

Не е ли нож с две остриета това бурно развитие  - такава малка страна да отдели над 90% от обработваемите площи за зърно. Логично в света и в Европа държавите с големи територии са и големите зърнопроизводители.

Права сте, но условията за подпомагане, по които работим след влизането ни в ЕС, позволиха на зърнопроизводството да изскочи напред. Затова другите браншове - зеленчуци, плодове, животни, останаха на по-заден план.

България изнася над половината от житото през последните години, а това е субсидирана продукция, която освен всичко излиза извън ЕС.

Така е, изнасяме национален капитал и би трябвало всичко това да се завърти в животновъдство, в леката промишленост, в продукти с много по-висока принадената стойност. Неотдавна бях в Кувейт, видях над 60 вида сирена - гръцкото фета, немски и т.н., но никъде го нямаше нашето българско бяло саламурено сирене.  Помнят нашите продукти и в бившите съветски републики, обаче ние нямаме количества, които да предложим. При едно подходящо субсидиране от следващата година, смятам, че може да се възстановят тези производства, да произведем стоките, за които има достатъчен и вътрешен, и външен пазар.

Хубаво, само че от 1 януари 2014 г. трябва да закрием малките ферми, които не са изпълнили евроизискванията, което означава, че страната ни ще загуби една трета от млякото, което произвежда.

Няма да се стигне до затваряне, защото ще поискаме още една отсрочка. Още на 24 юни ще поставя този въпрос в Брюксел. Освен това разработваме мярка, която ще позволи и на хората с по една-две крави да продължат да работят и да продават продукцията си, разбира се, при достатъчен ветеринарен контрол. Тази мярка ще бъде нотифицирана от ЕК.

Вие  бяхте ректор на най-големото земеделско ВУЗ -  Аграрния университет в Пловдив. В този технологичен век има ли достатъчно кандидати за тези науки?

Миналата година попълнихме всичките си бройки. Близо 80% от студентите, които завършват при нас, започват работа в земеделието.  Няма друго производство, където толкова бързо да навлизат млади хора. Човек може да стартира и с 10 декара, но и с 50 000 декара. Мина времето, когато в този сектор работеха неспециалисти.

Но говорите за агрономите, ветеринарите, зооинженерите. Има ли кой да управлява ултрамодерните трактори и комбайни, които си накупиха едрите фермери?

Това е друг въпрос. Хората, които бяха подготвени да работят с руските машини, вече са пенсионери. А младите нямат или възможността, или времето да се подготвят за днешната сложна техника. Затова е крайно време да се помисли за средното земеделско образование и по-точно за изпълнителските кадри. Не можеш да качиш случаен човек в комбайн за 500 хиляди лева. Та той почти трябва да има знанията на инженер, защото тази техника е напълно компютризирана, трябва да знаеш и чужд език, за да се ориентираш в информацията. В противен случай машината се превръща в куп старо желязо. 90 земеделските училища има под шапката на аграрното министерство. Ще се наложи обединяване на някои от тях, но най-важното е да бъдат специализирани. Въобще ще погледнем с други очи на това образование. Знаете ли, че висшите и средните училища нямат право да купуват техника по европейски програми. Ще се боря този абсурд да се промени от следващата година, защото не можеш да обучаваш на стара техника. Ще посветя цял раздел от работата си на аграрното образование.

Трябва да се намери ресурс и за аграрната наука. Знаете ли, че от страната се изнася национален генетичен материал, защото в момента не разполагаме с условия да го развиваме и усъвършенстваме. Били сме водещи в сортопроизводството при пшеницата и слънчогледа, например. Но сега у нас се засяват унгарски, австрийски, немски  хибриди пшеница и ечемик. А земеделското производство е регионално и трябва да има сортове, които са адаптирани към нашите условия. Това, което примерно расте в Германия, не може механично да се пренесе у нас.

Какво подписахте първо като министър?

Отмених един търг за отдаване под наем на кафето на министерството. Ще направим пълна ревизия на всички обществени поръчки и назначения, за да можем да започнем начисто.

(в. Преса, печатно издание, брой 149 (499) от 04 юни 2013)