15561 | 15 май 2012 | 17:21

Колкото по-възрастна става нацията, толкова по-силна е нуждата от необременени от миналото лица в политиката...

Какво се случва с българския избирател една година преди парламентарния вот? Основните тревоги на българина са концентрирани в икономиката. Безработицата и ниските доходи определят слабото му самочувствие и вгорчават ежедневието му.

Но развитието на България, включително икономическото,  днес все по-осезаемо зависи от демографския ни потенциал. Години наред сме в капана на ниската раждаемост. Нацията застарява. Средната възраст на избирателя е 47 години. (Бел. ред. - за цялото население 41,5 години.)
За това положение допринася и изтичането на млади хора. Нито едно управление до днес

не успя да пречупи мрачната тенденция

Най-кадърните, най-жизнените и най-интелигентните представители на нацията предпочитат реализация зад граница. Така сме обречени на застой във време, когато страната ни неистово се нуждае от промяна.
Средната възраст на избирателя, определящ се като „ляв“, е драматично висока - 54 години. Почти половината - 43% от гласуващите в ляво, са пенсионери, а 37% обитават селата. Тази статистика показва колко слаба е волята за промяна в тази среда. На нейния фон Станишев може да изглежда млад, но той не успя да подмлади партията си.
Местните структури на БСП са овладени от бившите кадри на БКП. Техният страх от критика отблъсква младите и препятства достъпа на свежи, обновяващи левицата идеи. Това състояние има твърде малко общо с европейските тенденции. На Запад „ляв“ означава млад, образован, разкрепостен, отворен за света и промяната.
Макар и средно статистически по-млад,

десният електорат също се нуждае от обновление

Мартин Димитров не направи почти нищо за подмладяването на СДС. Дебелата сянка на Костов не му позволи да натрупа самочувствие на лидер. Но всъщност той сам се превърна в патерицата на бившия премиер,  подаде му спасителния пояс, за да влезе в парламента.
Десните избиратели, които са по-млади, по-образовани и по-голям дял от тях живее в градовете, охотно пристанаха на Бойко Борисов. Почти половината (47%) днес избират ГЕРБ. И как не? Пред демодирания Иван Костов и нехаризматичния Мартин Димитров те предпочитат премиер, който се изживява като строител на съвременна България.
Днес в България на мода е центърът. Той привлича 43% от всички избиратели, а сред младите от тях (до 39 г.)  половината се определят като центристи. Такива са близо половината от жителите на столицата и областните градове. Да си в центъра, това още от времето на царя означава да стопиш идеологическите си предразсъдъци. Да се опиташ да забравиш кой откъде идва и

да погледнеш напред, в бъдещето

прагматично и без задръжки. Както споделя една млада жена във фокус група: „Омръзна ми да ми говорят за сини знамена и митинги. Искам да знам как ще живея по-добре днес, утре, вдругиден.“
Колкото по-възрастна става нацията, толкова по-силна е нуждата от млади, необременени от миналото лица в политиката. Мрънкането от ляво и дясно не носи нищо добро на държавата. За да преодолеем дефицита на свежа кръв, за повече амбиция и добронамереност ни трябват нови лидери. Те не трябва да приличат на нас, а да въплъщават онова, което бихме искали да бъдем - млади, красиви, енергични. Трябва да ни вдъхновят, за да си повярваме, че можем да променим заобикалящото ни. Така трябва да изглеждат новите кандидати за народната любов.
Свършило ли е времето на големите мотивиращи нацията цели?
Изглежда да. Голямата ни амбиция да влезем в ЕС и да заприличаме на европейци е отдавна зад гърба ни. Все по-често и у нас се чуват критики, че примерът на западните ни съседи не е чак толкова обнадеждаващ.
Част от избирателите се питат: „За какво се бъхтахме, като икономическата криза в ЕС задушава надеждите ни за просперитет, а административната ни немощ прави европейските фондове недостижими?!“ Точно тези нагласи могат да стопират амбициите на политически лидери, които разчитат на проевропейския си подход. Това с пълна сила важи за заявката на Меглена Кунева - „България на гражданите“. Макар в момента тя да бележи прираст на симпатизанти, по-нататъшното развитие на нейния проект безусловно ще зависи от способността й да отговори аргументирано на растящия евроскептицизъм, да види в нови цветове бъдещето на България.
Българското общество днес повече от всякога изглежда съсредоточено

по темата за справедливост и равенство пред закона

Загърбвайки всякакви възрастови, идеологически и политически предразсъдъци днес избирателите от всички политически цветове приемат, че първият проблем пред държавата ни е да осигури върховенството на закона.
Всички останали ценности се разглеждат като следствие от възстановяването на правилата и справедливостта. Очевидно само така е възможен и икономическият просперитет, към който неистово се стремим. Подобна претенция съществува от края на деветдесетте, когато избирателят гласува доверие на десницата. За съжаление нито СДС, нито НДСВ и тройната коалиция се справиха с тази фундаментална за времето ни задача. Същата тревога виси като Дамоклев меч над главата на настоящите управляващи. Макар те да положиха немалко усилия, резултатите са далеч от обнадеждаващи.
На парламентарните избори през 2013 г. политическите претенденти трябва да си дадат сметка за растящия

прагматизъм и деидеологизация

на политическия процес. Няма партия на публичната сцена, която да предизвиква положителни асоциации у избирателя. У нас отдавна е непрестижно да се изказваш положително за когото и да било от лидерите или политическите партии. Понеже през последните повече от двадесет години политиката се превърна в символ на ограбване, лично облагодетелстване и пренебрегване на обществения интерес, победител ще бъде онзи, който покаже, че може да работи за хората най-добре.
ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила, запазвайки чувствителна дистанция спрямо основния си конкурент БСП - 30 към 18%. (Бел. ред. - потвърдено от най-новите изследвания на МБМД.) Този резултат е без прецедент в новата ни история.
През третата година от управлението си СДС на Иван Костов бе загубило очарованието си и мнозинството от бившите му симпатизанти се бяха отдръпнали в изчаквателна позиция. През 2000 г. се очертаваше приблизително равенство между СДС и БСП на фона на огромен брой негласуващи. В третата година от управлението на НДСВ вече се бе оформил положителен резултат за левицата и нарастващ интерес към алтернативни формации. Нищо подобно не се вижда днес.

Публичната хегемония

на Бойко Борисов не се изразява само в успеха на медийната му политика. Изскачането на управляващите от всеки телевизионен екран определено плаши част от десните избиратели, защото им напомня времената преди промените. Със сигурност обаче печели сърцата на други, по-носталгично настроени. Истинският успех на премиера може да се окаже усещането за постигнати, близко разположени във времето цели.
Спомням си критиките на представителите на левицата, че „асфалт не се яде“, от началото на строителната програма на правителството. Днес, оказва се, това е най-силният аргумент на премиера.
Избирателите често обобщават: „Те всички са еднакви, ама тези поне казаха, че ще строят пътища и го правят.“ Вероятно точно това разсъждение пази ГЕРБ от сериозни електорални загуби. Другото се крие в политическата безпомощност на опонентите му.