20080 | 6 юни 2013 | 11:12
Министърът на образованието проф. д-р Анелия Клисарова е родена във Варна. От 2003 г. досега е началник на Центъра за образна диагностика и лъчелечение в МБАЛ „Св. Марина“ в морския град. Два мандата е ректор на Медицинския университет във Варна. Завършва Медицинския университет във Варна, специалност „Медицинска радиология“. Магистър по здравен мениджмънт. Има редица обучения, специализации и курсове по нуклеарна медицина. Доктор хонорис кауза на Университета „Овидиус“ в Констанца, Румъния, доктор хонорис кауза на Одеския медицински университет - Украйна, носител на Златен медал „Алберт Швайцер“ от Полската академия на науките. Омъжена, има син.
Проф. Клисарова, последните данни от изпитите на четвъртокласниците са доста стряскащи за нивото на грамотност. Как така стана, че 85% от децата не знаят, че хан Аспарух е първият владетел на България?
Въпросът беше двустепенен - с два отговора. 85% от децата не можаха да отговорят и на двата етапа на въпроса.
Така или иначе статистиката не е никак положителна.
Не е и толкова негативна. По български език се получиха по-ниски резултати, защото тази година имаше нещо ново. Досега повечето въпроси на децата бяха от т.нар затворен тип, при който учениците трябва да посочват само „да“, „не“, „вярно“, „невярно“. Това значи да възпроизведе заучени знания. Нашата мисия обаче е да подкрепим децата в тяхното творческо и логично мислене. Затова тази година в теста за първи път имаше повече отворени въпроси. За първи път работиха по текст, трябваше да осмислят баснята и да отговарят отворено на въпросите. Оказа се, че резултатите на този тип задания са значително по-ниски. Ние сме научили децата си да възпроизвеждат научено, вместо да разсъждават и да анализират сами.
Как може да се промени този модел на мислене?
Когато отчетем подобни ниски резултати, разбираме на какво точно трябва да наблегнем. Миналата година проблемни са били звучните и беззвучните съгласни. Когато обаче учителите разберат на какво да наблегнат, през следващата година резултатите са много по-добри - с 20-25%. Ще имаме повече въпроси от отворен тип и преподавателите ще бъдат мотивирани да наблягат на подобни знания.
Нуждата от нови учебни планове е належаща, но вече втори мандат чакаме изработването им.
Надявам се, че тази година това ще се случи. Нека първо свършим с матурите. Новите учебни планове ще отговарят на новата стратегия и ефекти за образованието, които сме заложили. Абсолютно некоректно е да се каже, че от 2007 г. не сме имали толкова лоши резултати на изпитите. Според международното изследване PIRLS България е 16-а по резултат от 48 страни. Това не е толкова страшно. Още нещо: в страната, в сравнение с предишния етап на изследването от 2006 г. е отбелязан значителен напредък. Защото тогава учениците са били 51% под критичната стойност, докато в момента те са 41 процента. Да, бихме желали нещата да са по-добре. Но в образованието няма как да се правят резки скокове. Залагаме мерки сега, за да имаме резултати след 10 години.
Кога ще имаме и ранна предучилищна подготовка - за 4-годишните?
Целта ни е да обхванем максимално 5- и 6-годишните. Знаете, че на този етап в големите градове местата за детски градини не достигат. Нека малките играят. Нашата амбиция е да обхванем по-големите деца, за да ги подготвим за първи клас. Представете си дете, което няма навик за насочено внимание. Това затруднява изключително преподавателите.
Голям проблем на системата са децата, които са в клас само на книга, но реално не учат.
Това наистина е голям проблем. Затова предвиждаме и оптимизиране на модела на делегираните бюджети. В момента принципът е „парите следват ученика“. А какво е качеството? В момента финансирането на училищата е обвързано единствено с количествения показател - броя записани деца. Според мен трябва да се обърне внимание и на качествения. Благодарение на тестовете за външно оценяване ще правим оценка на така наречената придадена стойност в образованието. Защото, ако децата са били на едно ниво, а след това са отбелязали повишение в знанията, ще се предвиди коефициент за допълнителна субсидия. Трябва да намерим начин да стимулираме и защитените училища, където педагозите работят при по-тежки условия.
С колко ще се увеличи субсидията на училищата отличници?
Все още не. Първо трябва да се направи разчет как точно ще работи тази система, да гарантираме, че няма субективен фактор при тази преценка, и тогава ще коментираме и чисто финансовите параметри.
Учителите гледат с надежда към вас за увеличение на заплатите?
Имаме това желание, но заложеният за 2013 г. бюджет не мисля, че предполага реална възможност. Говорихме с финансовия министър. В момента събираемостта на приходите за първото тримесечие не показва никак добри резултати за цялата държава. Надявам се, че в бюджет 2014 ще бъдат заложени такива средства.
Липсата на пари ли е най-големият недостатък на сектора? Като медик каква диагноза успяхте да поставите на образованието за изминалите дни, откакто го оглавявате?
Диагнозата, ако трябва да говоря като медик, винаги е комплексна. Само по кръвните изследвания или по рентгена не може да се каже от какво е болен даден човек. В системата има реални проблеми, които не са нерешими и които освен финансово са свързани и с организация, и със законовата рамка.
Законът за училищното образование се превърна в препъникамък за последните два екипа на министерството, които така и не успяха да приемат. Какво ще се случи с проекта, който вече е приет на първо четене в Народното събрание?
Смятам, че този проект търпи малко корекции, ще го съгласуваме и с директори на училищата.
Какво трябва да бъде изчистено от проекта?
Текста за финансиране на частните училища. Слагам там три думи: справедливост, съпричастност и солидарност. Прекрасно би било да можем да финансираме и частните училища. Социално-икономическите условия и развитието на системата обаче ни дава основание да даваме пари само на държавните и общинските учебни заведения. Ако на следващ етап се мисли за отпускане на средства и за частните, трябва да развием и много строг контрол.
В каква посока ще се осъществява той?
Сега разбрах, че има частни учебни заведения с по осем ученици. Това за мен не е реално. Не смятам, че е правилно и децата на тези, които могат да плащат, да получават само шестици. Ще трябва да има минимален брой ученици, но те ще трябва да залагат и на качество.
Какво ще се случва във висшето образование? Последните рейтинги показват, че произвеждаме десетки хиляди икономисти и юристи, но се задъхваме за лекари и инженери.
Висшите училища са автономни и сами дават предложенията си за бройки и за прием. Ще стимулираме тези професии, които са необходими за развитието на икономиката, на националните политики. Доказано е, че не ни достигат IT специалисти, инженери. Можем да намалим финансирането за икономисти и юристи, които имаме в достатъчни количества. Другото, което трябва да направим, е да привлечем повече млади хора в педагогическите направления. Само до 2-3 години ще се пенсионират 6000 учители. Ще се съберем в най-кратки срокове с колегите ректори, за да направим ясна стратегия за развитие на висшето образование у нас, а след това - да я облечем в законова форма.
Вие сте професор по медицина. Напоследък се сдобихте с доста колеги с това звание. Ще разпишете ли по-строги правила за хабилитация?
Ще разпишем строги национални критерии за даване на академични звания. Не бива да снижаваме критериите, ако искаме да запазим качеството. Преди годишно се хабилитираха 200 професори, само за последната година са 800. Въпросът е има ли България нужда от 4 пъти повече професори и те отговарят ли на стандарта?
Няма да отнемем правото на университетите да произвеждат сами преподавателския си състав, нито имам намерението на връщам системата на Висшата атестационна комисия (ВАК). Ще има обаче структура към образователното министерство, който ще следи процедурите по произвеждане на научен състав.
Вие самата ще преподавате ли в Медицинския университет въпреки министерския пост?
Ще се опитам, това е най-хубавата част. Обичам да бъда със студентите си и ми е много трудно да изпитвам (смее се).
Колко от младите лекари, на които преподавахте, заминават зад граница?
Това е много голям проблем. Последният випуск е от 120 колеги и 83 казаха, че ще търсят работа в чужбина. В случая проблемът е не само със заплащането, но и с възможността за специализация. Трябва да мотивираме тези млади хора да остават тук, като променим наредбата за специализациите. Трябва да я отворим - повече хора да правят това, което желаят, да мотивираме колегите да влязат в зони, където има недостиг на специалисти - например при патоанатомите.
Как може да се случи това?
Като се повиши финансирането в този сектор, който е най-необходим в момента. Трябва да се отворят и обявяват повече места за специализанти в съответното направление, там изпитите да не са толкова тежки. Освен това както има студентско кредитиране, така трябва да има и за желаещите да получат специализация млади лекари. Да има облекчени режими дори за ипотечни кредити.
Обсъждали ли сте тези мерки с колегата си - здравния министър Таня Андреева?
Да, още днес (вчера - бел. ред.) по време на заседанието на Министерския съвет. В петък двете имаме нарочна среща с директорите на университетските болници, както и с ректорите на медицинските университети, за да обсъдим как могат да бъдат направени тези крачки.
(в. Преса, печатно издание, брой 151(502) от 6 юни 2013)
Мобилна верси
RSS
