31337 | 6 юни 2013 | 11:46

Статуквото си остана. Kакто каза един изключително нагъл стар депутат от новия парламент, българите пак „припознали само ярко различими от

Разказаха ми прелюбопитна история. По време на гражданските протести през февруари - март собственик на известна охранителна фирма отмарял в Гърция. Но в един от репортажите от Орлов мост с ужас видял наредени в първите редици на „гражданството“ свои служители.

Ужасил се - протестите са срещу властта, а от нея зависи лицензът на фирмата му. И зарязал и отмора, и узо, и рацина. Метнал се на автомобила и - в София.
Веднага свикал на „профилактика“ личния състав на фирмата.

И „съставът“ скромно си признал

„Шефе, даваха по 70 лева на вечер.“ Човекът, който ми разказа това, обикновено няма навика да лъже. Поради което аз пък имам навика да му вярвам.
И го правя. Оттук насетне обаче започвам и да се замислям.

Подобно на моя приятел Андрей Слабаков, и аз спадам към „старите муцуни“. И като такъв демократично бях лишен от правото да участвам във февруарските граждански движения.

За разлика (например) от „новата муцуна“ Йоло Денев. Който иначе изглежда подготвен за пациент на друг мой добър познат - д-р Николай Михайлов.
Надявам се обаче, че макар и „стара муцуна“, ми е съхранено правото на анализи и коментари. Та дори и на предложения.

Впрочем предложението ми е едно. Казва се ДОМ. Но не „Движение Орлов мост“, въпреки че поне в столицата тъкмо това място стана символът на обществените протести. Но пък за да не ме заподозрат в „София-центризъм“, предлагам вариант „ДОМ - Движение за отпор на монополите“. Още повече че, както и да ги наречем, и двете ДОМ на практика бяха едно и също. Но бяха...

По принцип всяко едно гражданско движение тръгва от нещо много конкретно и дори красиво. Но после някой „неизвестен извършител“ много сръчно измества посоката му. Вижте например сега Турция. Гражданите се вдигнаха на протест срещу нещо като нов градоустройствен план. После обаче

„някой“ ги завъртя в „Долу Ердоган“

Сега досещате ли се защо в началото ви разказах историята със служителите на охранителната фирма? Лично аз симпатизирах на хората от „Таксим“. Даже пред моите студенти изразих солидарността си с тях. Но... до момента, в който разбрах, че „някой“ ги използва.

И да се върна сега на събитията от февруари - март у нас. Те започнаха с едно изключително справедливо искане - срещу наглите ЕРП-та.
Но какво се случи после? Ами пак „някой“ измести ситуацията.

Логиката налагаше гражданският протест да следва нормалните си искания. Т.е. да следва икономическите искания, а не да се политизира.
Примерно след ЕРП-тата да дойде повикът: „Долу чуждестранните търговски вериги.“ Защото наистина ми писна иностранците да ни измъкват парите чрез домати от Македония, чушки от Турция, ябълки от Полша и портокали от Гърция.

Едно време България беше основен износител на домати и грозде. Чак нямахме време за учебен процес от ученически и студентски бригади. Но се трудехме „на ползу роду“. Ето защо ще създам още едно движение -

„Подкрепете кварталната бакалия“

Подкрепете моите Сашо, Стефчо и Вики (трите махаленски бакалнички, де). Не давайте пари на чуждите айдуци. Може да е с по 5% по-скъпо, но остава в България, а не се изнася към богатата и вече самозадоволила се Европа!

Втори пример: „Долу монополът на свръхвисоките цени на лекарствата.“ Някакви си двама индивиди, дето си купиха правосъдие, рекетират целокупния български народ с цени на хапчетата, с които после пък си накупиха луксозни къщи по Френската ривиера. С чии пари, питам се аз?

Трети пример: „Долу монополът (или картелът) на мобилните оператори!“ Плащаме най-скъпите цени за тези услуги. И защо ли?
Ами много просто. Познавам един бивш вицепремиер, който срещу скромните 200 000 марки месечно (още го нямаше еврото) осигуряваше монопол на една фирма. После дойдоха още две. Но вече бяха научени, че могат да си позволят в България да предлагат най-скъпите услуги!
И го правят и досега. Но вместо да се надигнат и срещу този монопол, протестиращите от ДОМ си дрънкаха по мобилните телефони.

Е, така не става.

Стана обаче другото - вместо „отпор срещу монополите“ старото статукво примъкна към себе си лидерите на гражданските протести. Резултатът е ясен - на 12 май 2013 г. нито един от тях не влезе в парламента. Но статуквото си остана. Или както каза един изключително нагъл стар депутат от новия парламент, българите пак „припознали само ярко различими от народа партии“.

Кои българи, бе, депутате, и кой народ? Та вие, наистина „старите муцуни“, пак успяхте срещу 70 (а вероятно много повече) лева „на калпак“ да подкупите неколцина уж „герои от площадите“. Но и да подмамите стотици хиляди честни българи, като ги отвратите завинаги от всичко, което става у нас.
Само дето забравяте, че това беше просто генералната репетиция за измамените.

Да, през февруари - март гражданското движение просто беше излъгано. Но май за последен път. Защото някъде към ноември - декември на 2013 г. то ще осъзнае, че всъщност

най-големият монопол в държавата

и то този, срещу когото наистина си струва да въстанем, е... самата държава.

При демокрацията държавата обслужва гражданите. Даже, с извинение, и се грижи за тях.
У нас обаче е тъкмо наопаки. Ние, 7 милиона българи, обслужваме някъде около 550 000 държавни и общински чиновници. Ние плащаме един 20-процентен данък върху хляб, лекарства, печатни издания и т.н., без да ни обяснят, че с това храним тези чиновници.

Ние плащаме от нашите пари някакви безсмислени охрани на хора, които реално никой не заплашва. Нещо като при другаря Живков през 1943-1944 г., дето полицията не знаела, че го търси, а той не знаел, че се е крил...

Ние плащаме за някакво уж „електронно правителство, дето го създаваме от Ники Василев досега. Ама засега само плащаме. Защото от лафовете „на едно гише“ не съм видял друго освен от 10-те чат пат да работи едно, а на останалите 9 да си чукат игрички на компа.
Ние плащаме и пари за някакъв чудноват „държавен туризъм“ на високопоставени функционери. Ми те през ден са ту в Брюксел, ту във Вашингтон, някои дори и до Куала Лумпур стигнаха.

За какво? Еврофондове ли ни възстановиха, в Шенген ли влязохме, визите ни за САЩ ли паднаха? Ама важното е да се пътува.
Както е казал поетът, „човекът е човек, когато е на път“. Особено ако получава и добри командировъчни на наш данъкоплатен гръб...
Ние плащаме и бонуси. Не на нас си, а пак на

тези, които си живуркат на наш гръб

Например Държавен фонд „Земеделие“, финансовото министерство и ДАНС за 2013 г. са с най-високите бюджети за допълнително материално стимулиране (ДМС) на служителите.

С извинение, не съм забелязал ни едно от гореспоменатите да се е отличило с някакви успехи, било то в аграрната или финансовата политика на България, хеле пък в националната сигурност. Ама бонусите си текат...

Ако се върна обаче на основната си теза, през февруари - март гражданските движения бяха (уви) приспани от мошеници, олигарси и политически шмекери.
В теорията има обаче и едно друго понятие - „спящи клетки“.

И ако и новото правителство се опитва да играе със старите номера, мога да прогнозирам и кога те ще се събудят.
И тогава наистина ще се получи ДОМ - „Движение за отпор на монополите“. А може и дум.

(в. Преса, печатно издание, брой 151(502) от 6 юни 2013)