15248 | 6 юни 2013 | 12:09

Липса на нови просветни стандарти и модерно преподаване направи всяко четвърто дете неграмотно

Нашето А, Б, Райно, кой го написа“, пита Иван Кралича малка ученичка в романа „Под игото“. Оттогава, че и през целия ХХ век дори най-неуките и неучили българи знаеха кой е основал държавата, кога е настъпило Освобождението, кой е написал азбуката ни. Затова статистиката, че 85% от четвъртокласниците ни не знаят кой е хан Аспарух - във века на неограничения достъп до информация - дойде като силен, макар и не неочакван шамар. Не само за образователното министерство, но и за учителите, и за родителите.

От анализа лъснаха няколко нелицеприятни истини. Първата и най-основна - между училищата в страната има не просто „ножица“ в знанията, а цяла бездна. Елитни училища винаги е имало, както и деца с различни възможности. За първи път от 2007 г. насам (откакто се провеждат миниматурите) разликата между учениците се вижда толкова осезаемо.
Стана ясно, че 25% от явилите се на препитванията над 60 000 малчугани

не покриват и минималния обем знания

необходим, за да преминат успешно в прогимназия. Току-що застъпилата на поста просветен министър проф. Анелия Клисарова беше крайно откровена за бъдещето на тези деца - в 99% от случаите те отпадат от училищ,е преди да завършат осми клас, и губят всякакви шансове да получат диплома и да се реализират на пазара на труда. Ако приемем, че това са 15 000 души от и без това намаляващите у нас млади хора - можем ясно да си представим икономическите и социалните последици, които тази опасна лавина ще повлече само след някоко години.

Големият въпрос обаче е друг - защо става така и какво можем да направим, за да предотвратим тенденцията. Като причини за слабото представяне експертите отличават няколко причини:

• Незнание на български език. - Макар да звучи странно и страшно, за голяма част от децата в смесените райони българският език е непознат. У дома се е говорило само на майчиния им език (най-често турски или ромски). Малчуганите обичайно не са посещавали забавачка, така че когато на 6-7-годишна възраст прекрачат училищния праг, те често не владеят езика дори на нормално за възрастта им разговорно ниво. Мнозина от записаните в училищата минават в графата „мъртви души“ - по списък се водят в клас, но реално не ходят. От хлапетата печелят родителите им - никой не им спира социалните им помощи. Печелят и учителите - за всеки записан ученик те прибират държавна издръжка „на калпак“, която сума,  особено в малките населени места, се оказва жизненоважна за оцеляването на учебното заведение.

Това поставя на дневен ред нуждата от по-ранно и задължително предучилищно обучение. Подобна мярка беше залегнала в проекта на просветен закон, изготвен от бившия заместник-министър на образованието Милена Дамянова. Нейната идея беше и четиригодишните да тръгват на училище. Предложението срещна възмущението на десетки родителски асоциации, които въстанаха с аргументите, че никой не бива да ограбва детството на наследниците им. Както често се случва, никой не успя да изслуша логичните аргументи, че става въпрос не за учене в чистата му форма, а за

форма на социализация

и придобиване на навици. Това едва ли би навредило както на децата от с. Трапоклово, Сливенско, така и на тези от жълтите павета в София. Впрочем, във Франция за малките подобна форма на обучение е задължителна още от 3-годишна възраст. Разликата в техните и нашите икономически и образователни постижения е видима, което поставя под голям въпрос патоса на изказванията за ограбено детство, деца машини и прочие. Сериозният казус при въвеждането на подобна стъпка е дали държавата ще намери достатъчно ресурси, за да изгради адекватна материална база за малчуганите. Проблемът е особено изявен в големите градове (в София и в момента над 7000 деца напразно очакват място в детска градина). Въпрос на държавна воля и политика е да бъдат намерени средства и сгради. Алтернативата е ясна - стъпаловидно спадащи знания и българчета, напускащи клас още преди да станат на 15 години.

• Бедност. - Сред челните причини за отпадане от училище на първо място все още са социалните. Много родители спират децата си принудително от училище, а малките подхващат несвойствени дейности - бавачки на по-малки братя и сестри, говедарчета, берачи на тютюн. За децата има осигурени безплатни хранения, но само в средищните училища. Безплатните учебници също са налице, но въпреки това може би е редно и социалните институции да помислят за пакет от мерки, който да помогне на семействата, които нямат против наследниците им да учат, но не ги пускат в клас заради нищета. Впрочем, необходима е услуга и за тези, които смятат, че децата им не трябва да получават образование и че (на малко по-късен етап) са готови да станат съпруги. Очите са обърнати с надежда към новия социален министър д-р Хасан Адемов, който няколко мандата беше депутат в Разград и чудесно познава проблемите на смесените региони.

•  Ретрограден стил на преподаване. - Ако в повечето случаи бедността е правилното (и удобно) обяснение за лошия успех, последните анализи на просветното министерство дават доста храна за размисъл в тази посока. Така например за трета година Смолян и районът са на първо място по успех. Родопският град и околностите му са смесен регион, където от векове съжителстват мохамедани и християни. Оказва се обаче, че

религията и майчиният език са малка пречка

за добрата успеваемост на децата и че, когато с тях се работи усилено, добрите резултати не закъсняват. Още нещо: районът е един от тези с най-висока безработица у нас (според неофициална статистика около 20% от жителите нямат препитание). Оставените на грижата на баба и дядо малчугани също не са рядка гледка. Същевременно в списъка на десетте най-слабо представили се на миниматурите попадна училището в Драгалевци - столичен квартал, известен със заможните си жители, където едва ли майчиният език и недоимъкът играят роля.

Стана ясно, че децата ни масово се затрудняват, когато трябва да мислят, анализират и извличат информация от текст. Къса се нишката на логическото и асоциативното мислене, което налага простичък извод: в клас и занималнята децата не се учат да разсъждават, а да зазубрят. Това отново поставя на дневен ред належащата нужда от нов образователен закон (настоящият действа от 1991 г с множество „ремонти“). Обещанията за нови, по-адекватни и практически ориентирани учебни планове остават само в рамките на добрите пожелания вече два мандата. А децата често учат от несъществени неща до откровени глупости („Морето е солено, защото в него има сол“, ако не знаете).
Вече няколко години в ушите на обществото неизменно звучи

хор с различно оцветени партийни тоги

който пее, че образованието е приоритет. Дали нещо от тези светли обещания се е случило, децата показаха най-добре. Най-малкият курс - началният - обуславя как ще се развиват младите хора и по-натам. На всички е ясно, че е проява на нездрав оптимизъм да отглеждаме неграмотни 10-годишни и да се надяваме, че по магически начин до 25-ата си година те ще са се превърнали в работещи и конкурентоспособни граждани.

Практиката показва, че нито една негативна тенденция не е необратима, когато се полагат достатъчно концентрирани усилия от правилните хора. Дано не се окаже необратима и тенденцията десетки години да се чакат адекватни социални услуги и законодателство за тази бомба със закъснител, която представлява все по-нарастващият брой  неграмотни деца. Не по-добра би била и съдбата на другите, които още държат ниво - да бъдат насила превърнати в пътници за другаде. Просто защото тук никой не е направил усилие да ги задържи. 

(в. Преса, печатно издание, брой 151(502) от 6 юни 2013)