- Като кандидат за общински съветник искате легализация на леката дрога и проституцията. Това не е ли прекалено авангардно за католическа Италия?
- Моята политика, това, което искам, е по-скоро социално. Легализирането на леката дрога цели да прекъсне господството на мафията. В момента, в който бъдат легализирани леките наркотици, ще се опразнят италианските затвори. Защото в момента ако намерят у теб 1 г марихуана за лична употреба, веднага влизаш в затвора. А доходите на мафията от дрога са космически и необлагаеми. Що се отнася до другата точка от моята политическа програма - легализирането на проституцията е продиктувано от икономическата криза в Италия и Европа. Целта ми е проститутките най-сетне да имат свой профсъюз, да плащат данъци, да им отчисляват за пенсия, да имат защита и медицински контрол. А и по този начин в италианската хазна ще влязат милиарди евро от нелегалния бизнес. Което пък ще помогне за решаване на икономическите ни проблеми.
- Вие предлагате и минимална заплата за младежите.
- Как не? В Холандия правителството дава на младите, доколкото знам, 1000-1500 евро на месец за една година, докато младежът си намери работа. Това е фантастично! Не може да се живее с 300 евро социална помощ. При положение че в Италия, като влезеш със 100 евро в супермаркет, и след миг си ги похарчил. Младите са нашето бъдеще. Трябва да помогнем и на възрастните. Пенсиите им да станат поне 1000 евро. Държавата трябва да гарантира определена сума за инвалидите, които имат нужда от чужда помощ. На болните от множествена склероза няма кой да подаде чаша вода.
Вие сте против разделянето на Италия, но тя трябва ли да остане в ЕС?
- Защо да излиза от ЕС?! Колкото повече сме обединени, толкова сме по-силни.
- Как гледате на икономическата политика на сегашното правителство?
- (Хвърля дълъг многозначителен поглед.) Не съм против Италия, тя е моята втора родина, но трябва да има по-малко корупция и политици, които повече мислят за хората, отколкото да напълнят собствения си джоб. Те мислят повече за собственото си благосъстояние, отколкото за народа. Неморално е да имаш огромна яхта и милиони на Каймановите острови, а народът да мизерства. Ако гладен пенсионер открадне парче месо от магазина, за да се нахрани, веднага го осъждат. А награбилите се с милиарди се разхождат на свобода. Затова искам да защитавам интересите на бедните хора. Някой трябва да им помогне. Не може всички само да крадат.
- Какво се случи с партията Демокрация, природа и любов, която щяхте да регистрирате? В програмата ви влизаше премахване привилегиите на политиците и превръщане на изоставените сгради в общински казина и публични домове?
- Проектът пропадна! Два часа преди регистрацията се оказа, че липсват 150 подписа. Иначе щяхме да спечелим. Идеите ми не бяха никак лоши, иновативни.
- Какво мисли 20-годишният ви син Лудвиг за политиката?
- Още е твърде млад. В Италия не можеш да се включиш, преди да си навършил 25. Поне аз така мисля.
- Преди време предложихте секс на Саддам и Бен Ладен като радикална борба за мир. Сега на кого бихте предложили секс, за да разреши икономическата криза?
- Днес? Труден въпрос! Днес изживяваме труден период. Когато падна Берлинската стена, аз бях много щастлива, отидох там да манифестирам, пуснах бели гълъби като символ на обединението на Изтока и Запада. „Прави любов, а не война“ е и моето мото. Не предполагах обаче, че ще настанат тежки времена.
Когато дойдох от Унгария, бях живяла при екстремен комунизъм, терор. Хората не можеха да изразяват свободно мнението си. Беше забранено да слушаме „Свободна Европа“, рискувахме да ни арестуват, но аз, макар и мъничка, тайно седях до радиоапарата. Тогава си казвах „Искам да видя какво има отатък границата“, но тогава не можеше да се излиза от Унгария, затова се омъжих за италианец.
- През 1974 г. Берлускони ви е поканил със собствения си самолет на гръцки остров...
- Беше невероятна ваканция! Незабравима!
- Бихте ли направили паралел между неговите качества като мъж и като политик?
- Хм. През 1974 г., когато отидох с Берлускони и голяма компания с частния му самолет на гръцки остров, той още не беше политик. Беше предприемач, красив, очарователен, пълен с енергия. Факт е, че не съм правила секс с него. Беше просто приятелство, нищо друго.
- Очевидно го харесвате като мъж, а като политик?
- Не бих искала да отговоря, защото кажа ли мнението си, ще взривя бомба в Италия. Не искам да имам проблеми.
- Често казвате, че проблемите на Италия идват от корупцията и мафията. Любовта, която проповядвате, не е достатъчна, за да ги заличи.
- Ако имаше малко повече любов у политиците към хората, към народа, Италия би станала като Швейцария. Политиците трябва да бъдат ущипани, за да се събудят, да престанат да мислят само да своите интереси - пари, пари, пари. Да станат като Ганди. Аз съм привърженичка на хуманността на Ганди. В бъдеще бих искала да отида на мисия в Африка, да помагам на майките и на децата. Защото там хора умират от глад, от жажда, от СПИН. Харесва ми идеята, защото видях много страдащи хора. Бих използвала своята популярност да се съберат пари за африканското население, за да имат вода, лекарства и къщи...
|
- Една ваша благотворителна вечеря в Болоня за събиране на пари за сираци е оставила неизтребим спомен у бившия ни министър на спорта Васил Иванов Лучано...
- Кога е било това?
- През 1997 г.
- Много любезно, но съжалявам, изобщо не го помня. Толкова много благотворителни инициативи имам.
- Какво стана със скандала за вашата пенсия като депутат? Много шум се вдигна за тези 3000 евро?
- Нямаше скандал. Пенсията ми бруто е 3000 евро, медиите раздухаха новината заради известността ми. А има хора, които са се пенсионирали на 47 г. и взимат по 1800 евро на ден!
|
|
|
- Да, вие огласихте тези факти, но това предизвика ли някакво разследване?
- Не! Просто отшумя и се забрави.
- Като депутат ви избраха с 20 000 гласа. Знаете ли колко от тях са мъже?
- Не мога да кажа точно.
- Как върви личният живот?
- В момента съм щастливо сама. Но не съм самотна. Понякога мъжът не притежава чистотата и искреността да обича една жена. И осъзнава стойността й чак когато тя го напусне. Аз се наслаждавам на свободата си, не обичам мъже диктатори.
- Четох, че сте била интимна и с трима българи през живота си.
- (Искрено изумена.) Аз? Докато бях порнодива?
- Вие по-добре знаете.
- Никога не е късно да научиш нещо ново за себе си. Това са легенди, но в тях няма нищо лошо. Значи любовник българин?
- Не един, трима!
- Перфектно!
- О, има и други легенди - че сте била шеф на журито на конкурса за най-надарен мъж „Златният фалос“ в Свазиленд и сте връчили наградата на българин.
- Това със сигурност щях да го запомня, но никога не съм била в Свазиленд. Обаче звучи хубаво!
- Кажете някоя истина за себе си, която също звучи хубаво.
- През живота си съм изпяла над 50 песни на италиански, английски и испански. Имам договор с голяма звукозаписна компания да ги издам и това ще стане съвсем скоро.
- Какво бихте казали на българските си почитатели?
- България е много красива страна. Българският народ има голямо сърце. Чувствам ви близки! А може ли да напиша нещо за читателите на „Преса“?
- Разбира се!
"На всички чичолини от всекидневника „Преса“ с признателност и приятелство. Голяма целувка. Илона Сталер-Чичолина"
(в. Преса, печатно издание, брой 151(502) от 6 юни 2013)