Борисов и Цветанов реагираха по-късно след изборите, не защото са се крили, а защото това е албански реотан, който загря по-бавно. Те бяха готови на обвинения. Планът им беше да вкарат две малки партии с по 12 депутати всяка (СДС и РЗС, самата фалшификация беше насочена натам), за да се образува мнозинство. Заместник-шефът на РЗС се хвана на бас с мен, че ще имат 8%, тоест 250 000 гласа. За мен няма никакво съмнение, че това беше планът.
Плати се на няколко агенции да кажат, че малките партии ще влязат. Цялата програма беше подготвена така, че да се отбие обвинение за фалшификация. Да, ама не стана, хванаха ги! В този момент те бяха изненадани и първия ден Борисов и Цветанов не се появиха. А тези, които се появиха, викаха, че изборите са легитимни. Те стреляха по план, по първия план. Чак след това им загря албанският реотан и на втория или третия ден се усетиха, че трябва да реват, че изборите са фалшиви.
Борисов жертва Цветанов. Борисов е в положение на сапьор, който трябва да отвърти главата на Цветан Цветанов, без онзи да гръмне. Цветанов е много опасна мина. Бойко трябва, от една страна, много бързо да му отвърти главата, а от друга - много бавно да я отвърта. Отвива и завива, пуска и дърпа. Старае се бавно, бавно, постепенно да изпуска въздуха на Цветанов, та бившият вътрешен министър да обере черното и Бойко да остане невредим...Това е целта на бавното изпускане. Защото от свалянето на Цветанов до приключването на кариерата на Борисов е минимално разстоянието.