46078 | 9 юни 2013 | 11:58

Разговор на Боряна АНТИМОВА с Камелия ТОДОРОВА

Камелия Тодорова е точно такава, каквато човек очаква - изискана, елегантна, самоуверена, премерено любезна и премерено дистанцирана. Класа. „Вярвам най-вече в това, че ако не съм силна достатъчно, Господ няма да ми помогне. Затова най-важна е вярата в себе си“, изповядва кредото си дамата. Образът й от първите клипове през 80-те е още жив в паметта на почитателите й - с камелия в косата, изящен и фин като акварел.

Във филма „Търновската царица”

Камелия, някъде беше споменато, че сте студентка отново?

Не е съвсем точно, по-скоро е квалификация. През 1976-а, когато започнах да уча в консерваторията, имаше естраден отдел, който беше полувисше образование. Тъй като съм преподавател вече 8 години в Нов български университет, се наложи да приравня някои изпити, за да променя статута си. Това са много години между 70-те и сега, 2013-а. С развитието на живота, технологиите, икономиката аз не мога да си позволя да живея с миналото. Винаги съм се стремила да бъда в крак с времето и на това се подчинява и работата ми.

Технологиите дразнят ли ви, приемате ли ги като необходимото зло?

Не съм пристрастена. Ненавиждам контакта по електронен път. По-скоро използвам интернет за неща, които са ми нужни в работата. Но иначе не съм на „ти“ с технологиите, не ме привличат. Свикнала съм на директния контакт. Не отричам, че е много по-бързо и удобно, но не е моята страст. Когато говоря с някого, важно е да усетя погледа, очите, изражението, да разговарям виз-а-ви.

Не всички утвърдени певци се ангажират с преподаване, кое ви привлече в тази работа?

Аз започнах да работя за техника на вокала още през 1994-та и допреди 6 години вземах постоянно уроци и поддържах формата си с преподавател - Милка Драгнева, която почина тази година. Тя ме насочи към преподавателската дейност, тъй като считаше, че мога много добре да обяснявам, че имам много добро ухо и правя доста правилни преценки. Това ме амбицира и аз отделих много години, за да се подготвя за тази професия. От 2005-а съм преподавател в НБУ. Аз съм много търпелива, стига студентите да имат данни, талант, желание, амбиции и упоритост да работят с гласа си. Това е много тежка професия, а и не се усвоява бързо. Понастоящем съм член на експертния съвет по проект на тема „Кризата за образованието. Стратегия за интелигентния растеж чрез нов комуникативен подход за мултидисциплинарно обучение“. Предстои и конференция с международно участие на 27-и този месец.

Как поддържате великолепния си глас от две октави?

Продължавам да го тренирам минимум четири пъти седмично. Смятам, че трябва винаги да съм в добра кондиция за работа. Това ми дава възможност да показвам практически упражненията на студентите, задължително трябва да го изпея и се налага винаги да съм във форма. Гласът е свързан както с физиката, така и със съзнанието. Занимаването с музика е вид спорт, като при певците е по-трудно, защото инструментът е в тялото ти и ако не го владееш и познаваш, трудно можеш да овладееш и техниката.

Звездният имидж осигурява ли на преподавателя по-голям респект?

Никой у нас не би могъл да се нарече звезда, тъй като условията, при които творим, са невъзможни. Можех да кажа, че съм звезда, ако имах през година или две големи турнета и мениджмънт. Кой в България е наясно как се прави маркетинг на артист или как се продава? Ненавиждам хората, които се „озвездяват“ и забравят откъде са тръгнали и колко още им предстои да учат. Много е лесно да изгрееш, най-трудно е да се задържиш, като запазиш стила и името си за поколения.

Около вас винаги са витаели митове. Единият е, че по нареждане лично на Тодор Живков всички ваши записи са били унищожени от БНТ след емигрирането?

Повечето клипове се пазят някъде в архивите. Тогава те се заснемаха по линия на определени програми - новогодишни, пролетни. Работех с режисьорите Хачо Бояджиев, Ласка Минчева и Васа Ганчева. Нямам лични копия от тези програми и не зная как бих могла да получа. Просто ми казват, че е трудно. Така че някой ден и това ще се случи. В радиото открих всичко, което съм записала, и го издадох през 1994-та на диск в албума „Настроение“.

Още се помни ролята ви във филма „Търновската царица“. Сега бихте ли се снимали във филм, пък и сериалите вече не са сапунени опери?

Ами това е, че моят образ не е сапунен. В повечето случаи не ме намират за подходяща за сериали, пък и новите режисьори не ме познават. Искам и мечтая да се снимам, чакам предложения.

Записвате ли песни?

Да, но всичко върви много бавно. След завръщането си през 1990 г. продуцирах 7 албума, но проблемът е, че песните ми не се пускат по радиото и много от новите

На фестивала A to JazZ, 2011 г., сн. Muzikus.bg

неща не се знаят, макар да съм записвала не само елитарна музика.

Друг мит: че сте избягали от България в багажника на колата на Майкъл Кунстман, след като той ви обещава да ви снима във филм за Марлене Дитрих?

Митовете за мен са много - че съм избягала в САЩ, че съм била скрита в багажник… Майкъл Кунстман наистина ми предлагаше роля, но не на Марлене Дитрих, а на друг персонаж във филм за нея, който беше решил да снима в България. Това се случи през 1982-ра, но Майкъл не успя да заснеме филма. През 1983 г. заминах с него и се хвърлих в едно предизвикателство… Последвах го като една влюбена жена.

От тази любов се родиха две близначки - Рахел-Лилия и Мириам-Ребека… Какво правят те сега?

Те са родени през 1984-та. Кръстих ги на библейски имена, защото и аз самата не съм кръстена на роднина, а на цветето. Мириам-Ребека не е в България от 10 години, преди живееше в Англия, сега е в Берлин. Работи индиректно с музика, към менажерски агенции, които се занимават с класическа музика и организират концерти с големи симфонични оркестри. Рахел, която е с артистичен псевдоним Рейчъл Роу, се занимава с композиране, прави и електронна музика, предстоят й концерти и турне. Вече има два сингъла на пазара и сега е ангажирана с мюзикъла „Чикаго“, поставен в Музикалния театър. Подготвих Рейчъл технически и тя все още работи с мен. Направихме и един дует с нея в албума, който издадохме с биг бенда на Националното радио, кавърверсия на песента This Will Be. Предстои ни нов дует.

Определят ви като най- изисканата дама в поп музиката. Това резултат от възпитанието ли е?

Да, това, което ме е оформило и ми е дало вкуса, е начинът, по който съм възпитана. Семейството ми нямаше типичното комунистическо възпитание, никой от роднините ми не е бил партиец. Баща ми беше преводач и боравеше с три езика, най-вече с френски, защото е френски възпитаник, роден в чужбина. Майка ми беше певица в хора на Светослав Обретенов, с доста красив контраалт, който тя загубва в края на  50-те  и затова се насочва към друга професия.

Още един развенчан мит - че сте от буржоазно семейство...

Израснала съм по-скоро в артистична среда Не мога да кажа, че някога в комунистическия строй артистите са били буржоазия. Да, някои се водеха дисиденти в този списък влизаше и моето семейство, но това не значи,  че са били буржоата на България. Имаше си интелектуална среда, различна от тази в момента,  и може би благодарение  на нея интелектуалците оцеляваха. Израснала съм между художници, писатели, преводачи, архитекти, филмови и театрални дейци. Преди години хората, които се интересуваха от всички тези неща - кино, театър, музика, балет, опера, живееха в друг свят и имаха доста  по-широк мироглед. Бяха много по-сплотени и единни. Подкрепяха се и живееха като едно голямо семейство. Сега всеки е вълк единак.

Детството ви вероятно е минало с уроци по пиано, балет?

С дъщерите си Рахел и Мириам на сцената

Подвластна ли сте като повечето артисти на чести депресии и как ги преодолявате?

Като всеки артистичен и чувствителен човек съм минала през всичките възходи и падения и понякога е било много трудно да преодолея някои неща. Но благодарение на инстинкта ми за съхранение в повечето случаи успявам да се овладея и да продължа нататък.

Алкохолната зависимост поредният мит ли е?

Повече е мит, защото никога не съм била алкохолик. Може и да съм употребявала алкохол, но никой никога не ме е виждал пияна и не съм излизала пияна на
работа. Това излезе като клюка през 90-те години, когато минах наистина през едни депресивни състояния от чисто личен характер. Наркоманията пък не я познавам въобще.

Споменахте, че вече сте суеверна, вярвате в прераждането, но и в Бог?

Аз си имам свое определение за вярата. Човек, за да може да контролира работата си, действията си, разума си, трябва да има една вяра и дали това е Господ, или е той самият, си е негова работа. Аз преди всичко вярвам в себе си и зная, че ако искам Господ да е с мен, то трябва да съм достатъчно силна и борбена, за да получа закрилата му.

Преодолели ли сте комплексите си?

Рейчъл Роу вече има самостоятелна певческа кариера.

Мога да кажа, че съм човек без комплекси. Няма от какво да се срамувам. Природата е благосклонна към мен. Харесвам се такава, каквато съм. Моят недостатък е, че не съм лоша, че съм прекалено добър човек и много доверчива.

През 2011 г. се кандидатирахте като вицепрезидент в двойка с бизнесмена Димитър Куцаров. Днес определяте ли това като авантюра?

Не, напротив, много сериозно гледах на тези неща. Но това стана причината да реша никога повече да не се занимавам с политика. Всичките позитиви, които човек има в себе си и иска да ги остави на поколенията, не се възприемат от политиците. Те не желаят да ги развиват. Не ги интересува. Затова смятам, че в България е много трудно да се говори за възпитание, етика, морал, образование и бъдеще. В нашата мила държава има псевдополитическа класа. Все още не може да се овладее социалната политика, поддържането на една развиваща се икономика, културна политика. Правенето на бизнес тук е непочтено. Как може да очакваме, че моралът и възпитанието на хората ще са по-добри?

Опитахте от емигрантския живот, имате ли желание отново да го направите?

Никога не съм се чувствала емигрант. Винаги съм била с гордо вдигната глава и никъде не ме е било срам да кажа, че съм българка. Но всичко опира до твоето
собствено поведение - ако вярваш в себе си, ще те уважават. Освен това, когато бях в чужбина, България нямаше толкова лош имидж. Сега всички българи навсякъде по света срещат трудности заради изключително лошия ни имидж. А и никой не е решил, че България се нуждае от една сериозна PR стратегия.

Споменахте, че нямате комплекси, може би затова толкова са ви уважавали навсякъде?

В нашата професия е много важно да владееш публиката. А за да я овладееш, трябва да си искрен в образа, който представяш. Превземеш ли публиката, то е, защото си дал. Даваш и се отдаваш с цялата си душа. И когато се слееш с обичта и аплаузите на публиката, се понасяш в един устрем и политаш от щастие. Така че сцената и камератаса моето щастие.

След един толкова интересно изживян живот какво ви доставя радост днес?

Обичам да чета, но книги, а не на компютър, гледам много филми. Обичам много да готвя, защото в такива моменти премислям живота. Всъщност тогава уча най-добре, ако трябва нещо да уча, особено текстове. Оби- чам да поддържам много добра хигиена в дома си. Обичам чистия въздух и разходките сред природата.

Белезите на времето потискат ли ви?

Аз не откривам някакви не- приятни белези, приемам всичко за даденост. Както вече споменах, харесвам промените на възрастта и се надявам да изживея този обидно кратък живот пълноценно.

Писане, мемоари?

Още не съм се заела с това. Като спра да пея, ще пиша мемоари. На моменти имам желание, но музата ми убягва.

Уникална снимка: Лили Иванова и Камелия Тодорова в началото на 80-те

(в. Преса, печатно издание, брой 154 (505) от 09 юни 2013)