„Криза на ценностите в поемата „Септември“ на Гео Милев. Тази тема попари в неделния ден над 1400 кандидат-студенти, атакували изпита по литература в Софийския университет. Масовото излизане, предадените бели листове, посърналите физиономии по банките окончателно „коронясаха“ Милев като най-нехаресвания от абитуриентите автор. Истинска лавина от двойки очакват в Алма матер заради темата върху творчеството на големия роден поет. Така или иначе обаче в най-старият ВУЗ у нас рядко регистрират под 50% скъсани. |
„Ходих на уроци година и половина, но не успях да напиша и дума“, оплакваше се на излизане от препитването 18-годишна девойка. Всъщност въпреки демонстрираната от кандидат-студентите изненада името на Гео Милев от години не е излизало от конспекта с автори, върху чието творчество изпитват в Алма матер. Роденият в Стара Загора писател присъства там не само с емблематичната си поема „Септември“, но и с „Жестокият пръстен“, както и с „Експресионистично календарче“ и „Грозни прози“.
Зад недолюбването на Гео Милев обаче стоят немалко фактори, разказаха за „Преса“ учители по литература. На първо място, мнозина са предубедени, че той е комунистически поет и е бил натрапен от социалистическите власти за класик. „От друга страна обаче, поезията на Гео не е лесна за разбиране, има много модернистични послания, културни пластове, които не говорят нищо на абитуриентите“, смятат още педагозите. Причините са и чисто практични: експресионистът се изучава към края на учебната година, когато тийнейджрите вече са преуморени и трудно възприемат нова информация. Освен това повечето от тях предпочитат да наблягат на творчеството на добре познати автори като Иван Вазов и Христо Ботев.
Най-обичани и лесни за абитуриентите без съмнение са двамата „певци на българското село“ - Елин Пелин и Йордан Йовков. Излиза, че въпреки модерния си градски начин на живот повечето българчета попиват без проблем драмата на Моканина или Боне Крайненеца. Справка за броя скъсани на препитването по литература в Алма матер сочи, че именно когато се падне един от двамата автори, двойките са най-малко и безпрецедентно падат под 50%. Такъв е случаят през 2007 г., когато мераклиите за висше са се трудили върху темата „Любов и спасение в разказите на Йордан Йовков“ , а скъсаните са били рекордно ниските 43%.
Сред любимците е и Димитър Талев, както и патриархът на българската литература Иван Вазов. Над половината кандидати обаче са се провалили през 2000 г., когато се е паднала темата „Човекът като творец на живота в поезията на Пенчо Славейков“ .
Така или иначе от 2006 г. кандидатите са облагодетелствани: имат и резервен вариант: сравнение между два цитата от класически произведения на родни класици. Есетата обаче не гарантират по-добър успех на учениците. Добрата новина е, че от години има по две изпитни сесии (традиционно - през април и юли). Така шансовете на младежите да им се падне познат автор нарастват двойно.
В УНСС махнаха темите през 2006 г.
Макар да подготвят бъдещите икономисти и финансисти на държавата, в УНСС също изпитват по литература. Нещо повече: въпроси по родна реч и езикова култура има дори в препитването на престижния ВУЗ. От 2006 г. от висшето училище решиха да премахнат писането на теми и да изпитват по американски модел. Вместо това всеки изпит започва с 80 въпроса по български. „Причината е, че искаме да тестваме грамотността на нашите кандидати, независимо какъв профил биха изучавали в бъдеще“, поясни Лиляна Пипонкова от администрацията на университета. Става дума най-вече за въпроси в областта на пунктуацията, правописа, четенето с разбиране. Бъдещите студенти, избрали да се борят с изпита по литература, решават и 40 допълнителни питания, свързани с творчеството на класическите български писатели.
От УНСС също дават повече от един шанс на желаещите да учат при тях. От октомври натам всеки месец в университета провеждат електронен приемен изпит. Има и две сесии „на хартия“ - през март и април. Разбира се, не е отменена и редовната изпитна сесия през юли. Кандидат-икономистите могат спокойно да се явяват на всички сесии, докато изкарат максимална оценка. При изчисляване на бала се взема най-добрият постигнат от тях резултат, увериха от висшето училище.
Проф. Боян Биолчев: Децата не разбират литературата. Не че не я харесват
- Проф. Биолчев, защо Гео Милев се оказа толкова нехаресван писател? Винаги е имало и недоволни кандидат-студенти, но този път почти няма доволни.
Мисля, че Гео Милев е нетолкова нехаресван, колкото непознат. Този писател стана жертва на таратора между социалистическата критика и съвременната литературна критика, която го представя със западноевропейско съзнание, погледнал над тесните рамки на българската литература от онова време. Начинът, по който се преподава литература в училище - също. Начинът, по който се подготвят децата, води само до това да им опротивее този предмет.
- А как трябва да се преподава?
Литературата трябва да се чете. Фокусът трябва да е тя, а не кой какво е казал или написал за нея. Трябва да се преподава като приказка за възрастни и за млади хора, а не като серия непонятни тегоби от време, което е вече безвъзвратно минало. В култ трябва да е четенето, а не зубренето. Отсъства емоционалният момент, а вместо това се изсипват куп глупости, които децата не могат да разберат.
Прозата по-лесна от поезията
Реалистичните случки в творчеството на Елин Пелин и Йордан Йовков ги правят любимци на тийнейджърите. „Именно това превръща сложните проблеми в творчеството и на двамата автори в по-близки и разбираеми до съвременния човек“, коментира Нелида Перянова, учител по литература в столичната Първа немска гимназия. Според нея традиционно младите хора се затрудняват повече с разбирането и анализирането на поезия, отколкото на проза. Което класира сред тийнейджърските фаворити автора на „Железният светилник“ Димитър Талев. Димитър Димов пък звучал най-съвременно от всички класици, защото неговият „Тютюн“ говорел за теми като забогатяването, успеха, любовта и тяхната цена, смятат учениците. Трудните за повечето абитуриенти Гео Милев, Яворов, Славейков, Далчев и Смирненски действително са и по-трудни за възприемане, поясни още преподавателката. Причината е, че тяхното творчество предполага по-високо ниво на усет към литературата, с което не всички ученици са надарени. „При Яворов например не само проблемите са сложни и дълбоки, но се преплитат и влияния на най-различни литературни школи - например символизма“, поясни Перянова. При Пенчо Славейков пречка се явява архаичният език, а при Атанас Далчев - мрачните, понякога диаболични послания и внушения. Според Перянова обаче монетата има и втора страна - други млади хора се чувствали привлечени от фаталистичните послания. |
|||||
(в. Преса, печатно издание, брой 156 (507) от 11 юни 2013)