31361 | 11 юни 2013 | 06:38

Абитуриентите не се справят и с писането на есе

„Ходих на уроци година и половина, но не успях да напиша и дума“, оплакваше се на излизане от препитването 18-годишна девойка. Всъщност въпреки демонстрираната от кандидат-студентите изненада името на Гео Милев от години не е излизало от конспекта с автори, върху чието творчество изпитват в Алма матер. Роденият в Стара Загора писател присъства там не само с емблематичната си поема „Септември“, но и с „Жестокият пръстен“, както и с „Експресионистично календарче“ и „Грозни прози“.

Зад недолюбването на Гео Милев обаче стоят немалко фактори, разказаха за „Преса“ учители по литература. На първо място, мнозина са предубедени, че той е комунистически поет и е бил натрапен от социалистическите власти за класик. „От друга страна обаче, поезията на Гео не е лесна за разбиране, има много модернистични послания, културни пластове, които не говорят нищо на абитуриентите“, смятат още педагозите. Причините са и чисто практични: експресионистът се изучава към края на учебната година, когато тийнейджрите вече са преуморени и трудно възприемат нова информация. Освен това повечето от тях предпочитат да наблягат на творчеството на добре познати автори като Иван Вазов и Христо Ботев.

Най-обичани и лесни за абитуриентите без съмнение са двамата „певци на българското село“ - Елин Пелин и Йордан Йовков. Излиза, че въпреки модерния си градски начин на живот повечето българчета попиват без проблем драмата на Моканина или Боне Крайненеца. Справка за броя скъсани на препитването по литература в Алма матер сочи, че именно когато се падне един от двамата автори, двойките са най-малко и безпрецедентно падат под 50%. Такъв е случаят през 2007 г., когато мераклиите за висше са се трудили върху темата „Любов и спасение в разказите на Йордан Йовков“ , а скъсаните са били рекордно ниските 43%.

Сред любимците е и Димитър Талев, както и патриархът на българската литература Иван Вазов. Над половината кандидати обаче са се провалили през 2000 г., когато се е паднала темата „Човекът като творец на живота в поезията на Пенчо Славейков“ .

Така или иначе от 2006 г. кандидатите са облагодетелствани: имат и резервен вариант: сравнение между два цитата от класически произведения на родни класици. Есетата обаче не гарантират по-добър успех на учениците. Добрата новина е, че от години има по две изпитни сесии (традиционно - през април и юли). Така шансовете на младежите да им се падне познат автор нарастват двойно.

				Кандидатите се стопиха наполовина           Повечето кандидат-студенти у нас предпочитат да заложат на познатите теми, вместо да се мъчат с есе.     Само за 10 години кандидат-студентите на изпита по литература в СУ са намалели над 2 пъти, показа проверка на „Преса“. През 2003 г. броят на явяващите се е гонил 5000, а на последната сесия писаха едва около 1400. Причините за това обаче не са само в демографската криза. На първо място - голяма част от специалностите, които преди приемаха с изпит по български, сега вземат за входна бележката на зрелостниците от матурата. Други специалности - например тези в журналистическия факултет, напълно се отказаха да вземат оценката от препитването при изчисляването на бала. Бъдещите медийни работници вече се избират само след оценка на есе, като допреди две години беше премахнат дори устният изпит. От миналата година той обаче отново е на дневен ред. В момента с изпит по български език и литература се приемат бъдещи висшисти в специалностите философия, психология, културология, библиотечно-информационни науки, архивистика и документалистика, педагогика, социални дейности, неформално образование, българска филология, славянска филология, арменистика и кавказология, предучилищна и начална училищна педагогика, социална педагогика, специална педагогика, логопедия и физическо възпитание и спорт.

В УНСС махнаха темите през 2006 г.

Макар да подготвят бъдещите икономисти и финансисти на държавата, в УНСС също изпитват по литература. Нещо повече: въпроси по родна реч и езикова култура има дори в препитването на престижния ВУЗ. От 2006 г. от висшето училище решиха да премахнат писането на теми и да изпитват по американски модел. Вместо това всеки изпит започва с 80 въпроса по български. „Причината е, че искаме да тестваме грамотността на нашите кандидати, независимо какъв профил биха изучавали в бъдеще“, поясни Лиляна Пипонкова от администрацията на университета. Става дума най-вече за въпроси в областта на пунктуацията, правописа, четенето с разбиране. Бъдещите студенти, избрали да се борят с изпита по литература, решават и 40 допълнителни питания, свързани с творчеството на класическите български писатели.

От УНСС също дават повече от един шанс на желаещите да учат при тях. От октомври натам всеки месец в университета провеждат електронен приемен изпит. Има и две сесии „на хартия“ - през март и април. Разбира се, не е отменена и редовната изпитна сесия през юли. Кандидат-икономистите могат спокойно да се явяват на всички сесии, докато изкарат максимална оценка. При изчисляване на бала се взема най-добрият постигнат от тях резултат, увериха от висшето училище.

Проф. Боян Биолчев: Децата не разбират литературата. Не че не я харесват

- Проф. Биолчев, защо Гео Милев се оказа толкова нехаресван писател? Винаги е имало и недоволни кандидат-студенти, но този път почти няма доволни.

Мисля, че Гео Милев е нетолкова нехаресван, колкото непознат. Този писател стана жертва на таратора между социалистическата критика и съвременната литературна критика, която го представя със западноевропейско съзнание, погледнал над тесните рамки на българската литература от онова време. Начинът, по който се преподава литература в училище - също. Начинът, по който се подготвят децата, води само до това да им опротивее този предмет.

 - А как трябва да се преподава?

Литературата трябва да се чете. Фокусът трябва да е тя, а не кой какво е казал или написал за нея. Трябва да се преподава като приказка за възрастни и за млади хора, а не като серия непонятни тегоби от време, което е вече безвъзвратно минало. В култ трябва да е четенето, а не зубренето. Отсъства емоционалният момент, а вместо това се изсипват куп глупости, които децата не могат да разберат.

(в. Преса, печатно издание, брой 156 (507) от 11 юни 2013)