115588 | 11 юни 2013 | 14:22

Персонажът от Гражданската война в Русия се оженил за хермафродит

В чест на 95-ата годишнина от началото на Гражданската война в Санкт Петербург подготвят нестандартна изложба от вещи на легендарния атаман татко Махно. Предметите се съхраняват от десетилетия в музейните фондове, но за първи път ще напуснат хранилищата. Всички знаят за прочутата тачанка на Нестор Махно, но колекцията от рокли, в които се преобличал, ще покаже белия атаман в неочаквана светлина. За онези, които никога не са чували името Махно - Нестор Иванович (1889-1934) е анархист, предводител на въстаническото движение на юг в Украйна по време на Гражданската война от 1919 г. до 1921 г. Той се прочул с това, че воювал против всички - неговата дружина се бие срещу белите, червените и германската армия, окупирала Украйна по условията на Бресткия мирен договор. През август 1921 г., след поредица от поражения той прекосил границата с Румъния. До края на живота си живял в Париж, където се споминал от туберкулоза.

Роклите на анархиста

„Нестор Махно е една от най-ярките и противоречиви личности на Гражданската война -  твърди историкът от Санкт Петербург Олег Чернов пред вестник „СПИД-инфо“. - Съветската пропаганда го представя единствено като бандит, но никой не си е направил труда да изследва по-детайлно неговия живот. А биографията му е изпъстрена с невероятни факти. Малцина знаят, че легендарната тачанка - най-известното оръдие и превозно средство от онзи период, е изобретено лично от самия Махно.“ Оригиналната му идея обаче веднага започнали да използват и червеноармейците, и белогвардейците. Първата тачанка, онази, която е шпорил по украинските степи самият атаман, е оцеляла до ден днешен. След разгрома на войските на Махно през 1921 г. тя е откарана в Петербург. Първоначално практичната кръстоска на кола с картечница марка „Максим“ е изложена в „Ермитажа“, а после я прибрали в Държавния музей за политическа история на Русия. Почти столетие тачанката стояла в антрето близо до гардероба. По времето на СССР информацията за собственика й не се споменавала даже и под сурдинка, неотдавна обаче се появила табелка с името на Махно.

„Освен тачанката в експозицията има още много по-интересни предмети - продължава Олег Чернов. - Зарязаният обоз на бащицата Махно, както го наричали сподвижниците му, бил закаран в Петербург непокътнат. В него  открили разнообразни дамски тоалети. Трудно е за вярване, но те принадлежали на Махно и той си ги обличал най-редовно.“

Куршум от младоженката

Задълбавайки в неговата биография, историците стигнали до извода, че той не бил точно травестит, но искрено се наслаждавал на женските си гиздила. Още като гимназист Нестор Иванович играел в любителския театър на родния си Гуляйполе. Юношата с меки черти на лицето и дълги чупливи коси с удоволствие поемал дамските роли. В по-нанатъшната биография на бащицата този факт изиграл съдбоносна роля. През август 1908 г. Махно бил осъден на смърт за конспирация и побой, но го заменили с каторга до живот. Девет години Нестор изкарал в Бутирския затвор в Москва, където бил подлаган на сексуални издевателства от углавните престъпници. Учените предполагат, че това го тласнало към отрицанието на всяка власт.

Прочутата тачанка, изобретена от атамана

„Освободен от революцията като политзатворник, Махно се върнал в Украйна - твърди историкът Чернов и цитира спомените му, публикувани в Париж през 1921 г.: „В центъра на Гуляйполе аз се разходих облечен в зелена рокля, ушита при прочута киевска шивачка.”

Целият му по-нататъшен живот е низ от превъплъщения. Учудващо е как е успявал да съчетава официалната си дейност в много избирателни органи и предвождането на цяла армия с оригинални прояви на травестизъм. Атаманът не само не скривал наклонностите си, ами успявал да убеди другарите си по оръжие, че носи рокли в името на революцията. Така надъхани, последователите на татко Махно превръщали военните си акции в театър. Предрешен като дама Нестор Иванович предпочитал да се разправя с враговете. През  1919 г. батюшката и бойните му другари организирали истинска касапница в казарма на брега на Азовско море. Посред бял ден, в двора на щаба връхлетял файтон, теглен от три коня. От него излялза пияна мъжка компания и девойка в бяла рокля с ясно изразено коремче. С викове „Нека господин офицерът ни ожени!“ младежите нахлули в щаба. От бутилка с шампанско гръмогласно изскочила тапа, а „булката“ се  хвърлила да целува офицера. Използвайки объркването на охраната, „младоженката, женихът и гостите“, извадили пистолети, избили всички в казармата, завладели щабните документи и полковата каса на белогвардейците.

Женитбата с Володя

„Предполага се, че Нестор Иванович е имал идеал за универсално същество с признаци и от двата пола и се опитвал да се превъплъти в него - размишлява Олег Чернов. - Такива мотиви обикновено движат травеститите. Търсенето на този идеал се отразило по доста причудлив начин върху личния живот на Махно. Още с връщането си у дома след каторгата той се жени за землячката си Анастасия Васецкая. Двамата се запознали чрез писма още докато е в Бутирския затвор. Васецкая му родила син, който умира  след седмица и бракът им се разпада.

Втората съпруга Маруся - Володя, и съпруга номер 3 Галина Кузменко

Махно сколасал да се ожени още веднъж - за Маруся Никифорова. Казачката командвала банда от 150 главорези, лежала в затвора за разбойническо нападение и убийство, но всички се питали дали е жена във физиологически смисъл. И то не защото ходи облечена като мъж и не слиза от коня. Преди запознанството си с Махно тя държала да я наричат Володя. Съкилийничките й от Новинския затвор пък разказвали за нея удивителни неща. Ето какво пише в спомените си, издадени във Франция, анархистката Екатерина Никитина: „Тя се събличаше само под одеялото, не се миеше като всички пред умивалника, гола до кръста... Маруся се оказа нито момче, нито момиче - пълен хермафродит от изключително рядък тип. Започнахме да я наричаме То.“

Махно обаче не открил идеала си и в Никифорова. Последната жена на атамана е Галина Кузменко. Тя го последвала с мъничката им дъщеря в емиграцията. За разлика от Махно двете се върнали в родината, но като... затворнички. По време на фашистката окупация на Франция немците изпратили насила семейството на Махно да работи в Германия. С настъпването на съветските войски роднините на атамана сменили един затвор с друг. Галина Кузменко била осъдена на десет години в лагер, а дъщеря  му Елена - на пет. И двете доживели края на дните си в Казахстан.

(в. Преса, печатно издание, брой 156(507) от 11 юни 2013)