Близо 3,9 млн. са жилищата у нас. От тях 2 580 493 са в градовете и 1 319 257 в селата. Огромен инвентар за малка страна като България. Но всъщност зад тези числа в масовия случай стоят грозни, отблъскващи, неподдържани сгради.
Преди дни Европейската статистическа служба ни нареди в челото на страните с най-голям процент собственици на жилища. 87,2% от българите притежават свой дом. По-привързани към имотите са само жителите на пет европейски страни, всички от Източна Европа.
За съжаление у нас количествените натрупвания не са довели до качествени изменения. Напротив - хиляди хора живеят в ХХІ век без тоалетна вкъщи. По данни на Евростат всеки четвърти българин (24,8%) се налага да излиза на въздух, най-вече на двора, за да облекчи биологичните си нужди. Още по-стряскащо е, че 15,2% от нашенците се радват на живота, без да имат баня у тях.
Проблемите са основно в селата и в малките градове, където сградният фонд е най-остарял. За архитектурата на тези селски имоти няма да говорим - всички сякаш са излезли от един калъп, наречен „сива, бетонна къща“. Да не говорим, че хиляди постройки стоят с години на етап „гола тухла“, без изолация и външна замазка, а обитателите им после реват, че плащат свръхвисоки сметки за отопление.
Статистиката на Евростат е безмилостна и по друг показател - близо 15% от населението у нас страда от течащи покриви, мухъл по стените или изгнила прозоречна дограма. В това отношение неугледни сгради има и в големите градове. Да вземем панелните сгради - много често хората в по-големите блокове дори не се познават, та как да очакваме да съберат пари да си оправят покрива или да си измажат общите части. Стените по коридорите там не са виждали нова боя с десетилетия, а разходките вътре е препоръчително да стават с противогаз.
Феноменален брой некачествени жилища има дори на пъпа на София, където нивото би трябвало да е водещо, ако съдим по други европейски столици. В уж стилни кооперации - паметници на културата, на жълтите павета и около Докторската градина, ситуацията е покъртителна. Асансьорите са от 30-те години и возенето в тях си е истинска авантюра с неочакван край. Общите части изглеждат сякаш бомбардировките над София са били преди няколко месеца. А в самите апартаменти лъха на една особена смес от изгнили прозорци и престарели мебели. Друг недостатък - нерядко в просторни жилища с 3-4 спални има предвидена само една баня и тоалетна, което създава неудобства. И после собствениците се чудят защо имотите им залежават с години на пазара, а за купувачите дори сумата от 1500 евро/кв. м се вижда безбожно висока.
Като заговорим за цени, трябва да се знае, че България е на дъното в Европейския съюз не само защото доходите са ни най-ниски, но и защото качеството и средата на обитаване е трагична. Да вземем най-елитните квартали на София - в голяма част от „Бояна“, „Драгалевци“ и „Симеоново“ няма канализация. Още по-трагично е положението в новите комплекси в столицата - в „Манастирски ливади“ и „Витоша“ вътрешната улична мрежа е далечна мечта за обитателите. А тръгнете ли пеша покрай новите кооперации, рискувате да усетите острите зъби на бездомните песове, дебнещи зад всяка локва и купчина боклуци.
Банките отпускат кредит най-често 75% от стойността на имота |
За среда на живот у нас се говори прекалено малко. Затова заслужава адмирации решението на министъра на инвестицонното проектиране Иван Данов да създаде в новото ведомство специална дирекция „Благоустройство, жилищна политика и среда на обитаване“. Ръководителят на катедра в Университета по архитектура, строителство и геодезия каза неотдавна, че средата на обитаване е изключително важен елемент за качеството на живот. Остава да приложи знанията си на практика и след няколко години кварталите у нас да светнат с хубави пътища без дупки, красиви зелени площи и поддържани междублокови пространства. Дотогава ще се лъжем, че живеем като европейци само защото сме прибавили още една звездичка върху синьото знаме на единната общност.
Заблуда е, че дом с ипотека не се продава Една от най-масовите заблуди у нас е, че щом сте купили имот с ипотечен кредит, няма как да го продадете, докато не се издължите на банката до последната стотинка. Не се отчавайте - варианти има, те се отработени и се прилагат постоянно в практиката. Най-често при такъв казус се прави следното: първо продавачът намира купувач на ипотекираното жилище и страните се споразумяват за цената. След това бъдещият собственик превежда парите на банката, отпуснала ипотеката. Примерно - продавачът има да връща още 30 000 евро на кредитната институция, а цената на имота му е 40 000 евро. Тогава купувачът превежда 30 000 евро на банката, за да свали ипотеката, а останалите 10 000 евро дава на купувача. Няма проблем купувачът да изтегли от свое име ипотечен кредит и така да финансира операцията. Единствената спънка би се явила, ако цената на имота е под размера на кредита, който виси на главата на продавача. Тогава старият собственик трябва да намери остатъка от парите и да ги внесе в банката, за да изчисти напълно борча си и да падне ипотеката върху имота. Ипотекирано жилище се продава и по друга схема, която се нарича встъпване в дълг. В случая кредитът се прехвърля на името на новия собственик. Особеното тогава е, че банката трябва да одобри купувача - тоест той трябва да докаже с доходите си, че ще обслужва редовно заема. |
Няколко поколения се
бутат в един апартамент
България е на второ място в Европейския съюз по дял на населението, което обитава претъпкани жилища, показват данните на Евростат. От липса на достатъчно пространство у нас страдат близо половината от хората - 47,4%. Само Румъния е преди нас в тази негативна статистика - 54,2%.
У нас често се случва в един апартамент да съжителстват домакинства от различни поколения - семейства с деца заедно с техните баби и дядовци.
България се нарежда и в челните редици на ЕС по липса на вътрешна баня и тоалетна в жилищата. На 15,2% от населението се налага да излиза навън по нужда. Проблемът е най-срещан при селските къщи, където тоалетната се намира на двора.
Контра: Имот = капитал Недвижимият имот е скритото съкровище на българина във времена, когато парите са скъпи, а натрупаният капитал е недостатъчен. В света на финансите апартаментът, къщата, магазинът са активи, които струват пари. Може да ги заложите в банка и да получите кредит, с който да подпомогнете сбъдването на вашата бизнес мечта. Не подценявайте опцията - в София например двустаен апартамент струва средно 40 000 - 55 000 евро. Кредитните институции биха отпуснали най-вече до 75% от цената на имота, което ще ви осигури свеж паричен ресурс от 30 000 - 40 000 евро. За някои занаяти и свободни професии тези пари може да се окажат безценни. Младият шивач би се снабдил с нови машини, а начинаещият часовникар или ключар - с подходящо оборудване. С подобна сума е напълно реалистично да се открие кафене - ще стигне за наем, интериор и обзавеждане. Когато вземате нецелеви ипотечен кредит, си правите добре сметката. Реалистичният бизнес план ще ви покаже какви доходи да очаквате и съответно каква месечна вноска към банката може да си позволите. На Запад от години важи златното правило, че вноската не бива да превишава 40% от месечния доход. Ако сте силно уверени, че бизнесът ви ще расте бързо, може да се натоварите малко повече, но най-много до 50% от дохода. „Първата причина, поради която се теглят нецелеви ипотечни кредити, е преструктуриране на стари задължения. Втората е за предприемачество - наричаме го скрито бизнес финансиране, защото тогава не е необходимо да се аргументираш пред банката чрез план за развитие“, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на консултантската компания „Кредит център“. Фирмите често избират варианта да заложат апартамента си, вместо да изтеглят класически бизнес кредит. Разликата е, че фирмените заеми са ограничени за срок до 10 години, а при ипотечните кредити периодът за връщане е до 25 години. Така месечната вноска би могла да падне повече от два пъти. Освен това, ако бизнесът на клиента не върви и отчита загуба в последните 1-2 години, банката няма да отпусне бизнес кредит. „В този случай обаче предупреждаваме, че ако бизнесът продължи да затъва, човекът може да си закупи ипотекирания имот“, добави Тошев. По думите му най-често нецелеви кредити се теглят за семейни бизнеси. В повечето случаи това са малки производства, компании с годишен оборот до 200 000 - 300 000 лв. И най-важното - не се страхувайте, че ще фалирате. Много успели предприемачи са претърпели пълно фиаско в първите стъпки. Но това не ги е отказало – напротив, помогнало им е да осъзнаят грешките и да си направят точните изводи. |
(в. Преса, печатно издание, брой 156(507) от 11 юни 2013)