20868 | 16 май 2012 | 14:08

Интервю на Валерия Велева за смразяването между Първанов и Станишев и за тактиката на Борисов срещу БСП

Седмица преди конгреса Първанов предложи на Станишев „съгласие в името на общите цели“. Как го тълкувате това, г-жо Йотова?

Не разбирам, какво означава това. Разговорът в името на съгласието трябваше да стане по време на отчетно-изборните конференции, когато говорихме за нашите ангажименти към хората, за партията, за коалиционната политика. Този период от три месеца беше пропилян и едва ли може да се компенсира от предстоящите три дни. Сега на ход са делегатите, които са избрани да представляват партията на конгреса. Нито Станишев, нито Първанов имат мандат от тях за преговори помежду си. Освен това къде остават останалите номинирани за председател на партията, тях кой ги пита?!

Възможно ли е Първанов да е преценил, че губи лидерската битка и затова предлага „предконгресно примирие“?

Всякакви тълкувания може да има. Ясно е, че начинът, по който се водеха т. нар. лидерски дебати, е вреден за БСП. След като „успешно“ Борисов ни лепна корупцията като етикет от управлението на тройната коалиция, това е вторият тежък морален удар върху БСП. Вместо битка с опонентите и разговор с хората за проблемите им бяхме свидетели на престрелки и квалификации между водещи фигури.

Имате ли обяснение защо той реши с „бутоните напред“ да завоюва лидерското място, излизайки от кожата на консенсусния играч?

Може би защото грешно прецени самата партия. В моите очи Първанов винаги е бил консенсусният, стабилният политик. Човекът, който и в най-трудната ситуация печелеше за БСП. И недоумявам защо избра агресивния подход за връщането си в партията.

А как трябваше да  се върне? Да седне на последния ред, както проектираше в началото?

Ако аз бях част от съветническия му екип, никога не бих го посъветвала веднага след напускането на президентския пост да се обърне към партията с писмо. Силният ход бе да дойде на „Позитано“ и да каже: „Другари, ето ме, след десет години имам достатъчно опит, авторитет. Тук съм, за да вървим заедно напред, за да спечелим изборите.“ Вместо това кампанията му като претендент за председателския пост тръгна някак нелегално. 

Не забравяйте, че Първанов не е редови социалист, той все пак идва от един връх!

Още повече! Той е добре дошъл в БСП с името си на успешен политик не само за социалистическата партия, но и за целия преход. Ако искаше действително да направим вътрешни избори, трябваше да обяви своята кандидатура много по-рано, за да се подготви БСП за това. Проследих вътрешните избори във Френската социалистическа партия. Те носят огромен заряд, защото имаше ожесточени спорове, но в нито един момент тези спорове не стигнаха личностното отрицание, не паднаха до нивото на конфликта тук.

Струва ми се, че Първанов определи нивото си - само той може да води и да спечели лидерската битка с Борисов, тъй като по негови оценки Станишев не е способен да изведе тази битка.

Грешна е постановката „лидерска битка с Борисов“. Прекалено много внимание обръщаме на премиер-министъра,  правим му реклама непрекъснато. Нашата битка е с ГЕРБ, с министрите им, с цялото управление, което се проваля във всички обществени сфери, което лъже за усвояването на евросредствата, което направи България най-бедната, най-корумпираната страна. Нищо не печелим от това, че водим персонална битка с Борисов. Колкото пъти Корнелия Нинова постави важен въпрос, толкова пъти той ще й отговори за тоалетите и токчетата. Нашият опонент е цялата политика на ГЕРБ, олигархията, която управлява, приятелските кръгове от Банкя. Вместо това ние подложихме на изпитание цялата партия с един излишен междуличностен конфликт.   

Вероятно беше грешка, че като бивш партиен лидер той скочи срещу апарата на „Позитано“ 20,  смятайки, че това е част от реформата в БСП?

Кой е този апарат? Служителите на „Позитано“ не можем да ги наричаме апарат, а след това да искаме от тях да дават сърце и душа и да тичат по цялата страна, за да правят избори. Недопустимо е да се отправят тежки думи, задминаващи политическите ни опоненти. Мъдрите са казали: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък.“ Днес в БСП е ценен всеки. Достатъчно хора сме разочаровали и обидили през последните 20 г. Стига толкова. Едно трябва да е ясно - решенията се вземат от легитимните структури и от лидерите на партията. Реформа в БСП е необходима и това можеше да бъде много сериозна дискусия преди конгреса. Страхувам се, че предложенията, които направи Първанов, не прекрачиха границите на неговия сайт, а си заслужаваше да поспорим върху тях.

Не е ли измамна тезата, че щом Станишев е избран да ръководи европейските социалисти, трябва да бъде избран и в България?

Как ще е измамно! Това е голямо предимство за БСП и е много важно за България. Сергей е един от лидерите в Европа, има възможност да поставя въпроси, да спори, да отстоява интересите не само на нашата партия, но и на левицата като цяло. Само преди няколко дни, особено след победата на Оланд във Франция, европейските институции заговориха вече за икономически растеж, за заетост - неща, които липсваха от приоритетите на дясна Европа. Предимство е, че именно председателят на БСП е член на тази „група за натиск“. Да се омаловажава тази позиция и да се вкарва в някаква нашенска конюнктура е несериозно.

С вас познаваме добре личностите в БСП. Кога се скъса връзката между Първанов и Станишев, за да се получи такава омраза - съзнавам, че думата е тежка.

Тежка е и не знам дали е вярна. За мен важното е дали имат общ път. Не заради лични отношения, а заради това, какво трябва да се прави през следващите няколко месеца: как БСП отива на избори, къде ще е след тях, как ще управлява, с кого. Що се отнася конкретно до въпроса ви - не знам. Но усетих, че нещо се скъса между тях още през 2007-а, когато бяха направени две много сериозни смени в кабинета „Станишев“.

По-точно когато си отидоха Румен Овчаров и Румен Петков.

Да. Нямаше ясен отговор кое наложи тези смени. Плъзнаха съмнения кой взе това решение, защото разговор в партията нямаше. И двамата министри са достатъчно авторитетни хора в БСП, имат своите привърженици. Причината „под натиска на общественото мнение“ не може да задоволи никого. Мнозина обясняваха смените с натиск от Първанов, други с еманципация на Станишев. А годината беше решаваща - в навечерието на първите европейски и малко след това местни избори (2007-а). БСП беше сериозно разтърсена и резултатите от изборите бяха първият сериозен сигнал. Това беше само началото.

Кога в БСП ще стигнете до края на този разговор?

Има сериозни въпроси, които чакат своя отговор. Първият е свързан с темата за „корумпираното“ управление. Защо в първите месеци след изборите 2009-а БСП мълча и остави Бойко Борисов да внуши, че тройната коалиция е най-корумпираната, а основният виновник сме ние? Второ, защо бе размит образът на БСП в общото управление? Докъде се простираше защитата на лявата политика и откъде започваха компромисът и принудата заради коалицията? Трето, каква е цената на едно посланическо място - игра с чуждите за сметка на своите?!

Вероятно намеквате за Миглена Плугчиева?

Да, този пример е емблематичен, но не и единствен. Докато не се изчистим от двойните стандарти, няма как да спечелим доверието на хората.

Смятате ли, че ако Първанов загуби на конгреса, „той е мъртъв за политиката“, както казва Татяна Дончева?

Не, Таня винаги е била човек на крайностите. Въпрос е и на личен избор, но Първанов никога не може да седне на последния ред. Сигурна съм, че той ще има своето място на първия. Веднага след конгреса трябва да бъде излъчен силен лидерски отбор с една-единствена цел - спечелване на следващите парламентарни избори. БСП може да ги спечели. С малко, но може да ги спечели. Всеки един в този отбор трябва да има своите ясни отговорности и да отговаря с главата си за тяхното изпълнение. Това е машината за изборите, от която БСП има нужда.

Май сте голяма идеалистка, щом вярвате, че това може да се случи при сегашните тежки междуличностни битки?

Да, може да се случи, но не с договорки и сделки сега. Не зад гърба на партията. Конгресът ще бъде катарзис за мнозина, за които сега изглежда, че никога не могат да бъдат заедно. През трудната 1997 г. имахме много силно послание - силата на разума. И спечелихме с него. Петнайсет години по-късно то отново е актуално. Вярвам, че това ще бъде посланието и от предстоящия конгрес.

И смятате, че след конгреса ви машината за избори на ГЕРБ може да бъде разбита?

Да. На много хора в страната им е дошло до гуша от това управление. Голяма част от гласувалите за ГЕРБ вече не искат да ги чуят. Това е най-голямото предизвикателство пред нас - да работим с тях, за ги убедим, че сме действително алтернативата, да не ги оставяме на други политически формации, които отново претендират да бъдат „спасители“ на страната. Ще отнеме много време и усилия, но в последните месеци се убедих, че е реално.

Има ли Овчаров аспирации за лидерския пост в партията?

Не смятам. Правят се различни предположения, разиграват се различни комбинации. И за Овчаров, и за третата алтернативна фигура, която трябва да се яви на конгреса.

Е ли тази трета алтернативна фигура Драгомир Стойнев?

Драго Стойнев е умен и интелигентен човек, чудесен народен представител. Обидно е за него някой да се опита да го назначи. Ако иска да бъде лидер на партията, нека се пребори за мястото си. Нямаме нужда от компромисен председател. С такава фигура избори не се печелят.

Кой според вас е изборът на Борисов за председател на партията? Кого Бойко иска да види срещу себе си като политически противник - Станишев или Първанов?

Борисов се страхува от БСП. Сигурно често си задава въпроса - какво още не е направил срещу нас, за да продължаваме да сме силни. Един по един той може да бие всеки, но ако всички заедно се изправят срещу него, той  е свършен.

И понеже това няма как да стане, Борисов ще продължи.

Има добри съветници, които му внушават, че трябва непрекъснато да подклажда омразата помежду им като при битка на петли - да насъсква единия срещу другия. Не го ли разбират? Уж умни мъже, ръководили държавата, а се поддават на подобни провокации. А пред Борисов наистина стоят все по-огромни изпитания, най-голямото от които е гладът. За да стигнеш дотам да изровиш напоителната система и да я нарежеш на скрап, само и само да спечелиш някой милион и да закърпиш поредната дупка, това означава, че държавата  е фалирала. Получаваме информация и като евродепутати.  Дупката, която се е отворила в бюджета на България, е три милиарда и половина! Какво ще стане със заплатите и пенсиите? Да сте усетили, че лекарствата поевтиняват?! Борисов няма откъде да вземе тези пари. Освен това в ЕНП вече търсят друг вариант за дясното в България извън Борисов.

Кунева?

Да, Кунева е един от вариантите, който се мисли за новото дясно в България.

Нима Кунева е по-добрият вариант от Борисов?

Трудно ми е да преценя кой е по-лошият вариант за България. Недоумявам как се дават социологически проценти на Нероден Петко. Тя не може да излезе от образа „йес“ политиката. Но не това е най-страшното. Управлението на Борисов залага бомба за всеки следващ кабинет. Сега в Европейския съюз върви големия спор за бюджетните средства след 2014 г. нататък. България липсва от тази дискусия. Пълна управленска нищета. Как ще се справим с безработицата, как ще намерим работа за младите, как ще се плащат пенсии и заплати? Министърът на социалната политика излъчва единствено безнадеждност. На каква икономика ще заложим? Как ще върнем инвестициите? Правителството на ГЕРБ лишава България от перспектива. Трябва да го изгоним от властта и това е основната ни задача.