12673 | 13 юни 2013 | 06:35

твърдят в интервю за Мариела Балева наследниците на Анджело Ронкали - Гуидо и Диего Ронкали:

Вие сте част от фамилията Ронкали и сигурно сте слушали много разкази за именития си роднина Анджело Ронкали - папа Йоан XXIII. Родени сте малко след неговата смърт, но как бихте го описали на един българин, който не знае нищо за него?
- Гуидо: Навярно това е първият папа, който не поставя своята религия над тази, която изповядват останалите. Искам българите да знаят, че той е и първият папа, който наистина е обичал източноправославните християни. Той е третирал хората като братя, независимо от това какво е вероизповеданието им. В едно от последните писма, които пише на смъртния си одър, той казва с уважение: „Има овце, които не са от моята кошара“ и има предвид точно източноправославните християни.

Какво сте научили от своите роднини за Анджело Ронкали?
- Много добре съм запознат с един епизод от неговия живот, в който той посредничи за брака на православния цар Борис III с католичката Джована Савойска. И точно по този повод Симеон Сакскобургготски ме покани и посрещна тук в България - мисля, че беше 2001 или 2002 г. (оттогава съм идвал 6 или 7 пъти). Той си даваше сметка каква е значимостта на семейство Ронкали за реализацията на този брак. Анджело Ронкали има изключителна роля при възстановяването на град Чирпан по време на голямото земетресение там през април 1928 г. Когато хиляди българи остават без подслон, епископът се застъпва за пострадалите пред Римската курия и издейства значителна материална помощ.

			Анджело Ронкали (вляво) и Гуидо Ронкали по време на престоя им в София през 30-те години на XX век.

А вие - Диего, чувствате ли се по-специален с това, че сте част от фамилията Ронкали, помагало ли ви е в живота?
- Диего: Чувствам, че специалният е той - дядо Ронкали, и това ми е много приятно. Поддържал е близки взаимоотношения с моето семейство, помагал е на баща ми и в качеството си на папа и е венчал леля и чичо.
- Гуидо: Носенето на фамилията Ронкали от практическа гледна точка за професионалния ни живот – не бих казал, че ни помага. Но за мен това е дълбока форма на духовна подкрепа. Ще ви споделя нещо лично - когато се моля, аз отправям молитвите си не толкова към Иисус, а към папа Йоан XXIII.

Папата е бил наричан „пастир на мира“, той получава през 1963 г. и световната награда за мир „Балзан“ заедно с американския президент Кенеди.
- Завещанието към света на папа Йоан XXIII е мирът. Негово светейшество е поддържал приятелски взаимоотношения със съветския ръководител Никита Хрушчов. Когато през ноември 1961 г. папа Йоан XXIII става на 80 години, Хрушчов му праща телеграма, на която получава и отговор. Сигурно съветският лидер си е правел своите сметки, но и Блаженият отец е имал намерение да извлече полза от официалностите. Руснакът е искал да го посети в покоите му и да го поздрави за юбилея му, но Светият отец отговорил: „Да не прибързваме с такова действие. Нашите взаимоотношения ще се развиват стъпка по стъпка.“ Ето това е голямата дипломация. И посреща във Ватикана дъщерята на Хрушчов със съпруга й, който пък работи в КГБ. Той няма как да не е знаел за това, но го прави.

Как е посрещнато това в средите на Ватикана?
- Избухва голям скандал, защото наследничката на Хрушчов влиза във Ватикана и личния папски кабинет, където му предава писмените поздрави на баща си. А ако подобна среща се бе състояла тогава, такъв акт направо би взривил църквата. Между тях двамата се води дълга кореспонденция - телеграми, писма...

Знаете ли какво са съдържали тези  писма?
- Ооо, те са много интересни. Когато дъщерята на Хрушчов му дава писмото, в него той бил написал: „Ние не сме различни, има нещо общо между нас.“ Последвал отговорът на папата: „Защото и двамата  сме селяни.“ Веднага идват думите на Хрушчов: „Да, така е. И двамата произлизаме от простотата на селския бит.“

Какво знаете за ролята на папата при разрешаването на  ракетната криза в Куба, когато светът е изправен пред възможна трета световна война?
- По време на ракетната криза в Куба през 1962 г. те продължават  кореспонденцията си. Йоан XXIII му написва: „Ти си руснак, аз съм италианец, ти си комунист, аз съм свещеник... има много разлики помежду ни, но едно нещо ни обединява - и двамата сме селяни.“ След това изведнъж добавя: „Хрушчов, вие трябва да спрете с тези ракети.“ Все едно приятел да ти поиска услуга.
Казват, че Хрушчов бил много развълнуван от съобщението. Ето това е величието на папа Йоан XXIII - в дипломацията на сърцето. Папата е будел голяма симпатия у околните. Нямало е човек, който да го мрази.

Анджело Ронкали е роден в едно селце близо до Бергамо, той е четвъртото от общо 12 деца. Вие също ли сте от тази област?
- Ние сме шест деца - двамата с брат ми имаме четири сестри, от тях само Елиза е родена в Бергамо, останалите в Рим. Баща ни работеше във Ватикана, той беше директор на археологическите части на ватиканските музеи. В нашата фамилия традиционно има много деца. Папата например е бил четвъртото дете от 13 на брой. Майка ми е шесто дете от 10. Ние двамата с брат ми имаме 24 първи братовчеди.

Споменахте в началото за Симеон Сакскобургготски, какви са впечатленията ви от него?
- Не съм наясно с политическите въпроси, но ще споделя чисто човешката си гледна точка за него. Със сигурност цар Симеон II се оказа много по-интелигентен човек от предишните наши владетели от фамилията Савоя и наследниците й днес (имам предвид мъжете). Те са глупави хора, които се появяват периодично по телевизията и казват „искам да стана крал“. Аз съм италианец и с неохота трябва да призная това пред вас.

Обяснете защо мнението ви за бившия български монарх е такова?
- Макар и дете, Симеон е бил цар. След това е дошъл моментът на републиката, минават години, връща се, заклева се в името на републиката пред констититуцията и става премиер. Впечатлен съм от това. За мен той е интелигентен, човек аристократ, модерен, който си дава сметка че моментът на монархията е отминал и е дошло времето на републиката. Време, в което ще трябва да направи нещо за страната си. И той го прави много по-добре от нашите наследници на Савоя. Искам обаче специално да благодаря на Италианския културен институт, лично на директорката му г-жа Анна Аментоладжини и на посланика на Италия Н. Пр. Марко Контичели за гостоприемството им, както и за това, че бяха много упорити в исканията си да се осъществи този рецитал в София.

(в. Преса, печатно издание, брой 158 (509) от 13 юни 2013)