29319 | 13 юни 2013 | 12:40

Средното и висшето образование са скачени съдове. Основна задача на второто е да произвежда качествени кадри (учители) за първото. След кое

В неделя в Алма Матер Гео Милев попари немалко кандидатстудентски надежди, че „септември ще бъде май“.
После Министерството на образованието и науката (МОН) обяви резултатите от матурите в средните училища. Които, най-меко казано, не бяха оптимистични.
А в същото време наша скромност, известна сред студентите като „гадняр“ (т. е. много късащ ги), направи „4 от 4“. Иначе казано - на четири явили се на изпит написа четири шестици. Интелигентни и знаещи деца, пък на всичкото отгоре и красиви българчета.
„Нема логика“, би рекъл в „Комиците“ Любо Нейков. Има, има, бих го опровергал аз. Даже две логики.
Първата е, че средното и висшето образование са скачени съдове. Основна задача на второто е да произвежда качествени кадри (учители) за първото. След което те да се връщат, пак качествени, в първото.
Да, ама как? Предварително си обявил (в закона) две неща. Първо, че

бъдещите даскали са с най-ниския коефициент

на държавно субсидиране. И второ, че според делегираните бюджети „парите следват ученика“.
Много красиво звучи - колкото по, толкова по. Още по-красиво ми го обясни директорка на провинциално училище.
„Професоре - рече ми тя, - превърнала съм се в герой от американския сериал „Ловци на глави“. Тичам из градеца и ловя кандидат-ученици, за да вържа бюджета си.“
А какво излиза според данните на МОН? Че ако в едно училище със 100 деца и стоте са влезли във ВУЗ, даскалите, които са ги подготвили, получават по-малки заплати от колегите си в някое „голямо школо“, където от 1000 ученици студенти са станали 50 (примерно)?
Ама „парите вървят след ученика“, а не според равнището на преподаването. Демек, пак сме си в социализЪма - според количеството,

а не според качеството

И ако това не се промени (а хич не е трудно), умните и талантливи деца вечно ще си останат приравнени с „мъртвите души“ (по Гогол) от циганета и емигранти.
И онзи даскал симпатяга с „Харлем шейк“ вечно ще бъде в количеството на уволнените учители, а не в качеството си на педагог, който търси по-привлекателни форми на преподаване...
Пиша това, защото май започвам и да се ядосвам. И аз, преди да отида в университета, съм бил учител. И в 7-о „елитно“, и в 3-то „весело“, и в СПТУ (средно професионално-техническо училище) за шивачки и дърводелци в Долна баня.
Много са различни. Но имаше едно общо между тях - опитвахме се да учим децата, а не да ги преследваме, за да ги накараме да учат.
Не е носталгия по „доброто старо време“. Но тогава не „парите следваха ученика“, а образованието преследваше децата, за да ги обучи.
Сега обаче от обучението направиха бизнес. Навремето (през 1996 г.) министър Илчо Димитров ме назначи за шеф на комисията за учебника по съвременна история. Предложих най-добрия (поне според мен).
Беше написан от седесар (а правителството беше на БСП). А виден бесепар, собственик на конкурентно издателство, директно ми каза -

10 000 долара, ако пробуташ моето букварче

После Илчо ми плати внушителния хонорар от 10 долара. И като му споделих за другата оферта, щастливо ухилен ми каза: „Че нали затова съм те взел, защото си честен глупак.“ Демек, не съм се включил в далаверата...
Апропо, навремето разшифровахме СПТУ като „Сульо и Пульо тръгнали на училище“. Но какво? Ми държавата даваше занаят на Сульо и Пульо - тракторист, багерист, кранист и т.н. Нито на държавата й беше зле, нито пък на тях. Защото май и сега са ни нужни.
И каква ни стана после далаверата? Разпродадоха се всички сгради и техника на СПТУ-тата. На едни верни и определени по списък другари. В резултат на което нямаме ни Сульо, ни Пульо, но имаме чисто нови „честни частници“...
Нещо като с това, дето „приватизирахме“ детските ясли и градини.

И сега родителите реват

но „честните частници“ - доволни.
Тръгвам сега нагоре, към висшето образование. Според мен там трябва да има масова ликвидация.
Първо, на онези чиновници, които са пробутали на бившия частен министър на държавното образование идеята, че финансирането на студентите (защото и там парите следват обучаемия) трябва да се свали от 963 на 693 лева. Това са си направо едни 30% намаления за студентите в държавните ВУЗ, за да се затичат те към частните.
Ела ми прави в СУ без средства за химикали химически опити... Или с компютри от преди 20 години ми развивай компютърни технологии.
Еми не става. Тичай тогава в университета на Сорос, защото там всичкото това го има. Държавна политика за скрито субсидиране на частниците. Или тандемът Мони Дянков - Серго Игнатов в акция...
Този филм съм го гледал някога в Испания. И там, когато през 1975 г. избухна демокрацията, започнаха да се роят частни (предимно с американски пари) университети. Но испанците сравнително бързо се осъзнаха.
И с нарочен закон постановиха - преподавателите в държавните университети получават статут на държавни служители и нямат право да работят в частни сдружения. И обратно - частниците гледат държавните ВУЗ само през крив макарон.
Резултатът беше, че към държавните ВУЗ отново се завърнаха добрите деца. И че

сега Испания е водеща

по равнище на образование в Европа.
Второто нещо, което бих ликвидирал, са и онези чиновници, които измислиха т.нар. коефициент на държавно субсидиране.
Значи, от една страна, нацията ни реве, че среднистите излизат слабо подготвени за живота. Но в същото време не се свени да определи „коефициент 1,00 субсидия“ за бъдещ учител.
За студент във военно училище обаче субсидията вече е 9,8. Между тези две числа се разполагат компютърджии, архитекти, доктори и т.н.
И възникват

едни прости въпроси

Ако искаме да сме технологична нация, трябва да произвеждаме хай-тек специалисти.
Ако искаме да направим архитектурно от София (примерно) един Хонконг, ни трябват добри архитекти.
Ако искаме „нашите болни да са най-здравите болни в света“, остро се нуждаем от добри доктори.
Ако искаме и нашите студенти да са най-образованите - ами, с извинение, нека висшето образование им предостави най-образованите даскали.
А ако искаме да правим нова световна война, да дадем на военните най-високата държавна издръжка на студент.
Тъй като обаче в последните 60 години военните (за щастие) не са организирали нито една победоносна (че даже и никаква) война, ами да променим коефициента на държавното субсидиране.
И да дадем за даскали, доктори, компютърджии и други миролюбиви и хуманни професии повече, отколкото за фуражките...
Та на финала - проблемите ни в образованието са хем много тежки, хем много лесно оправими.
И тогава Гео Милев няма да всява тъга с тезата си, че „септември ще стане май“.
А може би ще всее надеждата, че може да стане „мая“ на българското образование и просвета...

(в. Преса, печатно издание, брой 158 (509) от 13 юни 2013)