Последните години фермерите успяха да обновят машинния парк, което им позволява да получават по-високи добиви

Може да получим 600 млн. евро по-малко

Трябва да се направят някои структурни промени, каза преди заминаването си и служебният министър проф. Иван Станков. Той посочи Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, в която ще се оставят само контролните функции. Станков заяви също, че Фонд „Земеделие“ има нужда от децентрализация и това са му подсказали хората от Смолян и Кърджали, с които се е срещал за краткото време, през което управляваше. Земеделските производители, особено малките и от по-отдалечените места, имат затруднения, защото когато подават проектите си в София, с дни обикалят институциите. Логично е по-малките проекти да бъдат администрирани в местните структури на фонда, обоснова се проф. Станков.

Подобна идея още през 2005 г. лансира тогавашният министър Мехмед Дикме, който предложи проекти до 100 000 евро да бъдат разглеждани на регионално ниво, а в София само да се парафират накрая. Идеята така и не видя бял свят. Пред „Преса“ Дикме заяви, че днес най-важната задача на Греков е незабавно да договори новата финансова рамка. Бившият министър се опасява, че през следващите 7 години страната ни може да получи с 600 млн. евро по-малко, отколкото в предишния период.

 Фонд „Земеделие“  Странен статут с особен мерак

Не са много фермерите, които знаят как точно е свързан Фонд „Земеделие“ с аграрното министерство. Тъй като не може да се направи финансова институция в рамките на едно ведомство, през 1998 г. със Закона за подпомагане на земеделските производители се създава Държавен фонд „Земеделие“. После той е акредитиран от Европейската комисия да изпълнява функциите на Агенция САПАРД и на Разплащателната агенция. Фондът е държавно учреждение, което работи по извънбюджетна сметка. Оттам фермерите получават целеви кредити, държавните помощи, директните плащания според правилата на Общата селскостопанска политика, финансират се проекти по селската и по рибарската програма.

Фондът се ръководи от управителен съвет с 11 членове, а председател е министърът на земеделието и храните. В УС влизат още изпълнителният директор на фонда, четирима членовете, определени от аграрния министър, по един зам.-министър от министерствата на финансите, икономиката, околната среда, социалната политика и регионалното развитие. Членовете на УС имат равни права и задължения, те избират изпълнителен директор по предложение на министъра на земеделието и съгласувано с премиера.

В София е централното управление на фонда, има и 28 областни дирекции.

Тъй като реалните пари минават през тази финансова структура, тя е била и е обект на особени мераци. Изборът на изпълнителен директор на Фонд „Земеделие“ винаги е предизвиквал пазарлъци.

Горската структура е неефективна и нерентабилна

Необходима е промяна на Закона за горите, защото сегашната структура нито е ефективна, нито е рентабилна, смята Валентин Карамфилов, който е бил начело на Комитета по горите в периода 1995-1997 г. Той смята, че първо трябва да се възстанови рангът на ведомството - да е поне държавна агенция, за да отговаря на значимостта на горското стопанство.

Поне 4,7 млн. тона пшеница и 700 хил. тона ечемик очкват производителите тази година. През 2012 г. житото у нас беше 4,3 млн. тона

В момента има Изпълнителна агенция, районни управления, а на местно ниво няма нищо. Бяха създадени 6 държавни предприятия, които обединиха 170 горски стопанства, включително ловните стопанства. Тези мегафирми са напълно неуправляеми, твърди Карамфилов. Освен това са под личния контрол на земеделския министър. Той назначава директорите на предприятията, с негово разпореждане и подпис се изразходват средства, купува се имущество. Агенцията има право да контролира само лесовъдните мероприятия, но не може да се меси в икономиката: кой продал, колко продал, на каква цена, кой е спечелил поръчка, обясни Карамфилов.

Една неуправляема джунгла

Тази структура е неуправляема, защото според теорията и практиката можеш да  управляваш дадена система, ако я обхванеш. В момента това е огромна джунгла. Ако искаш да бъдеш ефективен в работата си, ще е за сметка на огромно физическо натоварване, каза пред „Преса“ Нихат Кабил, който добре познава системата, защото първо беше зам.-министър (2001-2005), а после и министър (2005-2008) на земеделието. Той уточни, че сегашният модел е създаден преди 12 години и е време за промяна. Но тя трябва да се извършва паралелно с програма, за да е ясно какво ще се прави след 5, 10, 15 години в отрасъла. Първото нещо е да се направи анализ на всички действащи европейски и национални политики и администрацията да бъде така структурирана, че да функционира в съответствие с тези политики, смята Нихат Кабил. Той обърна внимание, че в министерството съществува дирекция „Безопасност на храните“, а в същото време я има огромната Българска агенция по безопасност на храните. Бившият министър продължава да настоява, че тази структура трябва да бъде надведомствена, какъвто беше първоначалният замисъл. Агенцията по храните трябва да прави анализ, оценка и да управлява риска по цялата верига. Там да бъде точката за контакти с Европейската агенция по храните в Италия. Към нея да са всички научни звена и лаборатории. А контролът да е в отделните дирекции и агенции.

Земеделието трябва така да се управлява, че да се спре източването на парите от държавата, заяви д-р Румен Караманов, бивш зам. генерален директор (2001-2002) на Националната ветеринарномедицинска служба.  На първо място, трябва да се спрат корупционните схеми, които са смазани до съвършенство и работят безупречно. Това не става само като смениш хората, заемащи високи постове - заместник-министри и шефове на агенции, а и всички, които стоят на по-ниски нива и участват в далаверите.

Агенцията трябва да бъде извадена от структурата на МЗХ и да бъде  подчинена на МС, категоричен е Караманов. Ако е под шапката на едно министерство, това създава предпоставки за злоупотреби. А тази структура е много важна за стимулиране на целия бизнес - животновъдството, зеленчукопроизводството, хранително-вкусовата промишленост. Ако е извън МЗХ, ще бъде наблюдавана от много хора. Впрочем така е в другите европейски страни, обоснова се Румен Караманов.