30010 | 14 юни 2013 | 12:06
Днес на ГЕРБ е отредена ролята на опозиция, която те не приемат, защото все още са в света на управляващите. Искат да им признаят, че 97 е повече от 84, и да отчетат, че са победители. Как? ГЕРБ се затруднява да формулира какво очаква от своите опоненти в парламента и правителството освен председателското място в НС. Но е ясно, че искат власт и привилегии наравно с управляващите. Ролята на опозиция им се вижда обидна и ненужна. Всеки ден за тях е като един век
изгубено време
Млади, подготвени, нахъсани, костюмирани хора, каквито са бившите министри на Борисов, висят по цял ден на диваните в кулоарите на парламента и бездействат. „Свикнал съм винаги да вземам решения, а сега виждам, че нищо не зависим от мен“, призна наскоро авторитетен кадър на ГЕРБ. Друг след четири часа висене накрак върху червения килим подхвърли: „Ще ида да питам Бойко не може ли да отида малко да порисувам.“ Финансистите Менда Стоянова и Димитър Главчев снимат тайно от балконите на парламента кой от колегите им гласува с чужди карти, вместо да бъдат в зала и да дават идеи как да се стабилизират финансите на страната.
Хората на Борисов, сред които са и бившият шеф на НАП, бивши зам.-кметове и общински съветници, са принудени да обикалят немили-недраги кулоарите, защото няма място за всички в парламентарната стая. Не знаят какво точно става в пленарната залата и какви закони се гласуват. Така още повече отслабва ролята им на опозиция, каквато им отредиха избирателите. А парламентът губи, защото липсва дебат и коректив при обсъждане на поправките. По-страшното е, че хората на Борисов вече губят представа какво точно се случва и в ГЕРБ. Там има опасно подводно течение заради несъгласие на част от партията с водената от Цветанов и Фидосова политика. Засега се споделя тайно, на четири очи, с думите „това не е за телефон“ или „закълни се, че няма да ме цитираш“. Страх от компромати е сковал партията и всеки израз на свободомислие насаме се аплодира, а публично се осъжда, за да погали ушите на Цветанов. А ако се вярва на бивши кадри като Емил Димитров и Мирослав Найденов, може дори да бъде „наказан“ чрез някакви тайнствени „звена за мокри поръчки“.
Мнозина определят проблема на ГЕРБ с едно име: Цветан Цветанов. Но истината е, че той е по-голям. Липсата на демократичност в партията я прави неадекватна и неспособна да се развива. Тя е в колапс заради не-свободата, наложена й със стила „Цветанов“. Ако имаше нормални процедури, бившите й кадри нямаше да пишат открити писма и да говорят едва след като напуснат. Щяха да си кажат забележките на най-високия форум, да имат правото да потърсят сметка от втория в партията за изборната загуба и за срама, който берат заради незаконните подслушвания. Но в момента няма кой да постави Цветанов на мястото му освен Бойко Борисов. С детска наивност бившият МВР шеф заявява, че няма да подава оставка, защото бил невинен.
Структурите на ГЕРБ се тресат от напрежение. Неслучайно преди дни Борисов каза пред актива, че се бои не толкова за депутатите си, колкото за кметовете на партията, които са естествените лидери в регионите. Той формулира опасността като „натиск от новата власт“, но за всички е ясно, че градоначалниците са подложени и на друга преса - да се самоопределят като кметове на Цветанов или на Борисов. Партийният дуализъм е на път да прерасне в ожесточена война за влияние. Най-нормалното е да се свика конференция на ГЕРБ. Такава не е имало от януари 2010 г., когато Борисов беше избран за лидер. Тогава партията му беше на гребена на вълната, а първите думи на лидера бяха: „Пляскате така, все едно че нещо се е променило.“ Той не разбра, че бурните ръкопляскания бяха продиктувани от
надеждата за промяна
И попари съпартийците си с думите, че няма конфликт и двубой с Цветанов. А дни преди изборите тази година примиренчески обяви, че „партията е на Цветанов“. Според Мирослав Найденов заради това изказване партията изгубила 600 000 гласа на вота. Повдигнатото обвинение срещу Цветанов е златно време за катарзис в партията. Време е Борисов да събере сили и да намери причина, за да каже на висок глас: „Аз съм лидерът на ГЕРБ и аз карам влака.“ Докато не е станало прекалено късно.
(в. Преса, печатно издание, брой 159 (510) от 14 юни 2013)
Мобилна верси
RSS
