31065 | 14 юни 2013 | 13:05

„Хонвед“ можеше да е първият хегемон на Стария континент вместо „Реал“ Мадрид

Футболът е социален феномен, но и мощно оръжие в ръцете на политици от всички цветове, идеологии и континенти. От Съветска Русия до нацистка Германия, от диктаторите в Латинска Америка до тираните в Африка футболната топка често е по-могъщ инструмент от всякакви закони, декрети и алинеи. В тази поредица ще се убедите защо футболът не е просто игра на живот и смърт. Той е нещо много повече...

Раните от Втората световна война зарастват, а Европа си отдъхва от сеещите ужас „панцери“, „Месершмит“ и „летящите крепости“. Втората половина на 40-те години на миналия век обаче поставя началото на много по-необикновен конфликт. От двете страни на желязната завеса впрягат епични усилия за доминация на всички фронтове - от превземането на Космоса през разработка на опустошителни оръжия, та до спорта. За зла участ в менгемето на идеологическия конфликт Изток-Запад е смазан един от най-талантливите футболни отбори, които светът е познавал. И днес в заведенията на Будапеща край Дунав се разказват легенди за „могъщите маджари“ - великия тим на Унгария, който не е победен в продължение на 4 години в цели 32 мача.

Завършен футболен оркестър

дирижиран от блестящи артисти, който прегазва съперниците си с изящна неумолимост. Подобно на актуалната корелация „Барселона“ - Испания (или „Аякс“ - Холандия от 70-те), тогава се наблюдава аналогичен феномен - успехите на едните са пряко следствие от тези на другите. А генезисът на „футболния чардаш“ тръгва от клубния „Хонвед“. Всичко започва през 1943 г., когато за тима дебютира някой си Ференц Пушкаш. През януари 1949 г. Унгария официално става комунистическа държава, а клубът преминава в ръцете на Министерството на отбраната. Треньор е бащата на ФеренцПушкаш, но човекът зад големите успехи на „Хонвед“ е националният селекционер Густав Шебеш. Той черпи вдъхновение от австрийския Вундертим и селекцията на Италия, които властват по световните терени през 30-те. Отличителната им черта е, че в тях доминират играчи от един или максимум два клубни отбора - система, която Шебеш иска да приложи и в Унгария.

Футболната „национализация“ от 1949-а му предоставя идеална възможност. По онова време големите клубове в страната са „Ференцварош“ и МТК. Но докато тайната полиция АВО (местната Държавна сигурност) поема контрол върху МТК, „Ференцварош“ е неудобен заради традиционната дясна ориентация на публиката си. Така Шебеш се насочва към „Кишпещ“, който е преименуван на „Хонвед“ - производно от Хонведшег, името на унгарската армия. Самата дума „хонвед“ пък означава „защитник на родината“. В клуба вече са Пушкаш и Божик, но правителството изисква от Шебеш да обедини всички местни звезди около един футболен герб. За кратък период в „Хонвед“ се събират Кочиш, Цибор, Будай, Лорант, Грошич. Така в началото на 50-те клубът формира ядрото на легендарния тим на Унгария. Те стават олимпийски шампиони през 1952-ра, средноевропейски шампиони през 1953-та, постигат две исторически победи над Англия - 6:3 на „Уембли“ пред 105 хиляди зрители (в Мача на века) и 7:1 (най-тежката загуба на Трите лъва за всички времена), и достигат финал на Мондиал'54. Покрай националния отбор „Хонвед“ също жъне успехи, сред които 5 шампионски титли на Унгария. През 1956-а тимът се класира за второто издание на новосъздадената Купа на шампионите (КЕШ) и в първия кръг се изправя срещу „Атлетик“ Билбао. Този наглед обикновен футболен сблъсък ще се окаже една от най-драматичните одисеи в историята на играта.

Първият от двата мача трябва да се играе в Будапеща на 7 ноември. Още на 22 октомври обаче в унгарската столица избухва революция срещу комунистическата власт пред тревожния поглед на Юрий Андропов, посланик на СССР в Унгария и бъдещ съветски лидер. Събитията се развиват след произнесения от Хрушчов секретен доклад на 20 конгрес на КПСС, с който е развенчан култът към личността на Сталин. Въстанието започва като студентска демонстрация, към която се присъединяват хиляди граждани. Бунтът се разпространява в цяла Унгария и правителството пада. Новата власт формално разпуска полицията на Държавна сигурност, обявява желание да се изтегли от Варшавския пакт и обещава да проведе свободни избори. До края на октомври боевете почти приключват и нормалната обстановка започва да се възстановява.

Това обаче не влиза в плановете на Политбюро на ЦК на КПСС, което се подготвя за смазване на революцията. На 4 ноември съветските танкове са по улиците на

Будапеща. Унгарската съпротива продължава до 10 ноември. Над 700 съветски войници и 2500 унгарци са убити, а

200 000 стават бежанци

26 от тях са футболисти на „Хонвед“. Без пари в джобовете Пушкаш и компания предприемат обиколка из Западна Европа с надеждата реномето на артисти с коженото кълбо да им помогне. Така и се оказва - навсякъде са посрещнати топло, а във Франция ги приемат в местния парламент. Бягството обаче оставя отворен проблема за мачовете с „Атлетик“. Днес тази дилема звучи нелепо, но участието в новосформираната Купа на Европа е въпрос с дълбоки идеологически измерения за националните герои от „Хонвед“. Решено е вместо в Будапеща първият двубой да се играе в Билбао на 22 ноември, а реваншът да бъде насрочен по-късно. Унгарските магьосници пристигат като в шпионски филм - за да се избегнат провокации на гарата, уговорката е водачът на делегацията да носи вестник в ръката, за да го познае представителят на „Атлетик“. По-късно той ще разкаже: „Пушкаш, за когото вървеше слух, че е убит преди бягството от Унгария, приличаше на трафикант вместо на футболист от суперкласа. Цибор пък бе смазан, защото бе изоставил трите си деца. По лицето му личеше, че би се върнал в Будапеща на секундата.“

Унгарският тим е далеч от най-добрата си форма и губи с 2:3. За дата на реванша е определен 20 декември, а теренът е неутрален - стадион „Хейзел“ в Брюксел. Какво обаче да прави отборът от бежанци дотогава? Странното турне продължава... Заявките валят - организирани са демонстративни мачове със сборен отбор на „Реал“ и „Атлетико“, в чиито редици блестят Ди Стефано и Хенто (5:5); с „Барса“ на Кубала (4:3). Покани идват и от Южна Америка - за турне между януари и март 1957 г. Реваншът с „Атлетик“ завършва 3:3 и въпросът е решен - непокорните се отправят към Бразилия. Въпреки заплахата от ФИФА, че тези, които незабавно не се завърнат в Унгария, ще получат 2-годишна забрана за официални мачове, нищо не може да ги спре. В най-важния двубой 90 хиляди се събират на „Маракана“, сред които бразилският президент Жуселино Кубичек, за да аплодират шоуто срещу местния гранд „Фламенго“.

Ситуацията обаче бързо се променя. Под натиска на СССР на 19 януари ФИФА забранява на южноамериканските клубове да играят срещу „Хонвед“ и дори се обсъжда изваждането на Бразилия от участие на Мондиал 1958 - първенството, на което щеше да се роди легендата за Пеле. Но най-лошото предстои. Дни по-късно унгарската полиция арестува съпругите на четирима от футболистите при опита им да избягат нелегално.

Бунтовниците окончателно са пречупени

След като поделят 70 хиляди долара от турнето, голяма част се връщат в Унгария. Малцина като Пушкаш, Цибор и Кочиш стигат до край - преглъщат двегодишното наказание, за да подпишат с „Реал“ Мадрид (първият) и с „Барселона“ (последните двама).

С това се слага край на този златен отбор - името „Хонвед“ дори е забранено. Политиката прекършва полета на феноменалния маджарски оркестър, който бе призван да сътвори цяла епоха в клубния футбол. Съдбата посочва „Реал“ Мадрид за първи хегемон на Стария континент...

Само световната титла убягва на Галопиращия майор

„Не знаех, че футболът може да бъде толкова красив“... През 1960 г. бъдещият сър - Алекс Фъргюсън, е на трибуните в Глазгоу и не вярва на очите си - финалът за Купата на европейските шампиони между „Реал“ Мадрид и „Айнтрахт“ Франкфурт завършва с немислимото 7:3. Четирите попадения на Ференц Пушкаш са едно от най-великите футболни представления за всички времена. Останал в историята като Галопиращия майор, Пушкаш е икона на времето си. Прякора му лепват англичаните заради военния му чин (задължителен за играчите на „Хонвед“) и начина, по който прескача защитниците в Мача на века - шокиращата победа на Унгария с 6:3 над Англия на „Уембли“ през 1953-а.

Роден е на 2 април 1927 г. с името Ференц Пужелд и прекръстен по-късно (Пушкаш означава „човекът-пушка“), записва уникални голмайсторски постижения през
40-те и 50-те години на ХХ век. Вкарва 83 гола в 84 мача за Унгария. С родния „Хонвед“ и по-късно с „Реал“ Мадрид изиграва 528 шампионатни мача, в които бележи 512 гола - абсолютен световен рекорд по ефективност. Пушкаш е капитанът и вдъхновението на унгарския национален тим от 50-те години, за който все още се твърди, че е най- добрият, виждан някога. Убийственият ляв крак на нападателя се превръща в мит, а опитите на някои треньори да накарат Пушкаш да използва и десния са обречени. „Ако някой пробва да ритне и с двата крака, вероятно ще си падне на задника“, е обяснението на нападателя.

Голямото му разочарование идва на световното през 1954 г., когато всички очакват Пушкаш да вдигне световната купа. На финала обаче „могъщите маджари“ губят с 2:3 от Германия, след като са повели с 2:0, а в последните минути реферът отменя редовен гол на Пушкаш. „Разбира се, че това ме натъжи - разказва по-късно нападателят. - Нямам нищо против немците, нито срещу съотборниците ми. Може би малко ме подразни съдията...“

С екипа на „Реал“ Пушкаш пише история - печели 5 титли на Испания и 3 пъти КЕШ. В края на ХХ век е обявен за 4-тия най-добър футболист в света от Международната асоциация за футболна история и статистика, а „Хонвед“ вади завинаги от употреба фланелката с номер 10.

(в. Преса, печатно издание, брой 159 (510) от 14 юни 2013)