60013 | 16 юни 2013 | 11:42

Девет години след напускането на „Шоуто на Слави“ Деси Добрева вече е майка на едногодишна дъщеря и музикант със собствена кариера, но си

Снимка - Десислава Давидова

Деси, отново си на колела, бързаш да се прибереш във Варна при малката си дъщеря. Така ли протича животът ти - между София и морската столица?
Да, между София и Варна, между Щатите и България, в момента - между работата и грижите за детето ми… Харесва ми да посещавам различни места и да се занимавам с различни неща. Последните две години живея повече във Варна, но се радвам много, че имам възможност да пътувам в страната и навън. Стоенето на едно място ми омръзва, затова непрекъснато правя нещо. Усещам, че имам енергията и амбицията, а също и знанието и опита да се занимавам. В последно време навлязох изцяло в предишния си ритъм на работа и пътувам с удоволствие. Изморяват ме единствено много дългите преходи.

Деси и умора? Създаваш впечатление на неуморим човек… Кое те държи винаги такава борбена?
Такъв ми е характерът. Винаги съм била позитивно настроена. Много рядко се е случвало да се отдам на някой проблем. Тогава успявам някак да погледна отстрани на нещата и да си кажа, че всъщност проблемът изобщо не е чак толкова голям. Винаги има разрешение. Преди 5-6 години започнах да се занимавам с алтернативни методи срещу стрес, умора, за позитивен и здравословен начин на живот - като медитация, йога. Чета много философски книги и се срещам с много енергични, позитивно настроени хора и в последните години наистина чувствам промяна в себе си към добро. По-малко се тревожа, особено за дребни неща. Така запазвам и себе си, и детето си.

Този автотренинг резултат от йога ли е?
Не само. И преди съм си го мислила, затова и започнах да се занимавам с йога. Като по-малка бях някак по-практична, целеустремена. В годините между 20 и 30 натрупвах опит, намерих си мястото. Но на моменти позволявах на някой проблем да влезе в мен. Аз по принцип съм притеснителен човек, макар да не ми личи.
И сега наистина много, много рядко се ядосвам.

Ти си слънчев човек, наистина ли не си имала моменти на обезкуражаване?
Имала съм тежки периоди, но съм продължавала напред. Животът е прекрасен и трябва да се продължи. Времето лекува всичко.

Какво беше детството ти?
Имах прекрасно детство, заобиколена бях с много обич, израснах в чудесно семейство с много хубави принципи, етика и възпитание. Родителите ми не са музиканти, инженери са, и двамата с по две висши образования, но всички вкъщи са много музикални и са се занимавали непрофесионално с музика. Въобще имах късмета да попадна в много хубава среда и в музикалното училище бях сред много добри деца. При нас нямаше такива проблеми като алкохол, наркотици, разюздани партита, порнографии и т.н. Ние бяхме толкова отдадени на изкуството!

Само на родителите ли се доверяваш за отглеждането на Алина?
Тя вече е на година и 9 месеца. Когато не мога да я взема с мен, я оставям на тях и те са страхотна гледачница. Може би един ден ще се установя за по-постоянно в София, заради дъщеря ми.

Как започна всичко при Слави?
Тогава бях в сесия, първа година студентка по джаз и поп пеене в музикалната академия. След като постъпих в шоуто, втората година записах успоредно още една
специалност - музикална педагогика. Но тогава, преди прослушването, ми предстояха изпити за втората специалност и трябваше да завърша първата година. Майка ми се обади, случайно чула, че обявяват конкурс за вокалистки в „Шоуто на Слави“, и каза, че ме е записала, да отида да се явя. В интерес на истината не приех добре тази идея, защото нямах никакво време, много се притеснявах за изпитите и през цялото време учех. Отидох буквално между другото.

Знаеш, че около „певиците на Слави“, както ви наричат хората, винаги са се носели легенди… Наистина ли причината за твоето напускане беше желанието за индивидуална кариера, или имаше и още нещо?
Да, аз им казах още в началото, че искам да уча в чужбина и че бих искала солова кариера, дори си говорехме със Слави да направим по-нататък солови албуми на мен и Александра или на двете заедно. Но моят албум така и не се случи, а аз вече жадувах за солистична кариера. Тригодишният ми договор с шоуто изтичаше през юни 2004-та и реших да не го подновявам. През цялото време, докато работех там, освен че следвах по двете специалности, търсех варианти за учене в чужбина. В началото, когато сестра ми беше в Германия, още преди „Шоуто на Слави“, бях ходила при нея, за да проверя там какви са академиите. Бях си харесала една, щях да подавам документи, но тогава се явих на прослушването при Слави. След това сестра ми се премести в Лондон и аз започнах да проверявам варианти за учене там.

С Александра Раева на парти на тв пре- даването „България търси талант“, 2010 г.

Но завърши колежа „Бъркли“ в Бостън, САЩ?
Един от най-близките ми приятели отиде там. В продължение на две години той ми се обаждаше всяка седмица и ми казваше какво учи в университета и че аз задължително трябва да отида там. Така че той е причината да завърша „Бъркли“ Той ми помогна с документи, с информация за стипендии и с него живяхме една
година. Помогна ми и с езика, да навляза по предметите.

В „Шоуто на Слави“ се открои с твоите прочувствени фолклорни интерпретации. В „Бъркли“ намери ли почитатели на твоя фолклор?
Да, определено. Нашият чист автентичен фолклор им е интересен, но не биха го запели. На масовия американец нашата музика е по-добре да се поднесе по малко по-модерен, по-познат на него начин и когато правя моите обработки, ги модернизирам с джаз, поп и рок елементи.

Как се бореше с живота в САЩ?
Започнах да работя още като се записах да уча. Там във всеки университет се предлага работа за студенти, били те чужденци или местни. Винаги съм работила и учила едновременно, понякога ми е било доста трудно. Дори лятото след първите два семестъра там - а аз там вземах по два семестъра за един - ми трябваха още около 6000 долара, за да си платя следващата такса. Върнах се в България да търся пари и с мисълта, че може и да не успея да продължа. Но за голям мой късмет една дама - Калояна Димитрова от Варна, откликна безрезервно, без да ме познава, свърза ме с няколко фирми и ми събраха сумата. След това в „Бъркли“ кандидатствах за цяла стипендия и я получих. Завърших с пълно отличие и с пълна стипендия.

А какво работеше в началото, за да се издържаш?
Имах зелена карта и нямах проблеми с работата. В началото продавах бижута на един базар, много характерен за Бостън, всички чужденци го посещават. След това по-сериозната ми работа беше в Ню Йорк, където отидох след завършването на „Бъркли“. Там работих с недвижими имоти в Манхатън. Тази работа пък много ми помогна да усвоя американския начин на живот. Езиковата бариера абсолютно отпадна за мен, говорех преспокойно с всякакви клиенти, защото някои от тях имат много силен и трудно разбираем акцент. Когато отидох в Ню Йорк, знаех само две спирки на метрото. Когато започнах да работя с недвижими имоти, научих Манхатън наизуст, знам всяка сграда къде е, кой я е строил, колко струва, какви са наемите и т.н. Запознах се и с много хубави хора, някои се свързваха с мен заради впечатляващата ми биография на музикант и имахме общи интереси и теми за разговор.

Защо се върна?
Общо живях там 3 години и половина. Върнах се, първо, за да запиша един албум, който излезе в края на 2008 г., но много ме гонеше носталгията и останах.

На 6 юни ти представи клипа си I Believe In You And Me. Какъв ще бъде вторият ти албум, който подготвяш сега?
Изцяло български, обработки на народни песни. А сингъла на английски евентуално ще прибавим като бонус. Освен това в рамките на около месец се очаква да излезе съвместният албум, който записахме с представителния гвардейски духов оркестър и с БНР. Това са пиеси за духов оркестър, обработки на диригента капитан Ради Радев, няколко фолклорни песни и няколко популярни, като „Нашата мила страна“ на Ани Павлова. Получи се страхотно! Целият албум звучи много бодро, оптимистично, а самите обработки са доста различни от всичко, правено досега.

В какви отношения си с попфолка?
Не го приемам, тъй като там се правят предимно кавъри, използват се нецензурни текстове, подтикващи към наркотици, пушене, алкохол, разврат, порнография, силикон и т.н., което според мен изобщо не е най-важното в живота. Аз не одобрявам този начин на живот. Имам алергия към цигарите, стоя надалече от цигарения дим и много рядко ходя по заведения. Радвам се, че приеха този закон за забрана на пушенето, защото сега, като ходя да пея, ми е по-добре. Два пъти съм ходила в „Пирогов“ заради такива участия на задимено място. Колкото до силикона, не бих си сложила. Човек трябва да се уважава и да харесва себе си такъв, какъвто е.

Като водеща в „Полет над нощта“, 2010 г. Снимка - Янко Димитров

 На последните парламентарни избори ти беше водач на листа от партията „Нова алтернатива“ във Варна, а през 2009-а се кандидатира за евродепутат. Кой те запали за политиката?
 Когато искаме да променим нещо, трябва да дадем всичко от себе си. Само с оплакване и плюене не става. Хората във Варна ме познават като обществено ангажиран човек, присъединявам се към много благотворителни каузи, без да съм поискала един лев за каквото и да е. Искам да има бъдеще за мен и за моето дете тук в България. Смятам, че политиката е едно от позволените и възможните средства, чрез които човек да промени манталитета на хората и средата, в която живее.

А защо избра точно „Нова алтернатива“ на бившия военен министър Николай Цонев?
Харесаха ми платформата, идеите, начинът, по който тези хора разговарят с мен. Членовете на тази партия са същите като мен - млади, инициативни, енергични, представители на дребния и на средния бизнес, имат виждане за развитие на страната.

На следващите избори би ли се включила отново?
Да, защо не? Това, че не влязохме в парламента, не ме обезкуражи, напротив, човек трябва да се запаси с повече енергия, да направи анализ на грешките си и да се бори. Не се отказвам лесно, човек трябва да е борбен. Искам да се боря за една по-добре уредена страна за мен и детето ми.

Поработи и като водеща в „Полет над нощта“, как се чувстваше там?
Бях 4 месеца през 2005-а, преди да замина за Щатите, а след завръщането ми през 2010-а работих една година. Чудесно се разбирахме с Хачо Бояджиев и много
съжалявам, че БНТ не подновиха предаването. Ние написахме искане с екипа, но отказаха.

Лятото, когато цялата страна се стреми към морето, ти къде би отишла на почивка?
Лятото ще работя усилено върху албума и върху още един проект, който все още пазя в тайна. Като морски човек нямам навика и манталитета да ходя на почивка, но това лято твърдо сме решили, може би за пръв път, да отидем с приятели някъде извън Варна, разбира се, а може и извън България.

Любимите ти занимания, за които не знаем?
Още от малка много обичам да подреждам. Започвам да се вманиачавам до най-дребни детайли. Например подреждам гардероба си по цветове. Занимавам се два часа, след това ми втръсва и връщам всичко обратно.

В тази нескончаема криза оптимистка ли си за България?
Определено. Нещата няма да се получат бързо, но ще станат с желание и много труд от младите енергични хора, които имат желание да променят нещата около себе си.

С Любо Киров - любим дует

(в. Преса, печатно издание, брой 161 (512) от 16 юни 2013)