17916 | 17 юни 2013 | 09:24
От тази нощ военни машини вече са разположени в центъра на Истанбул и срещу митингуващите бяха използвани сълзотворен газ и водни оръдия. Какво означава това, акад. Марков?
Армията е в ръцете на премиера Ердоган, тъй като той отстрани светски настроените генерали и ги замести със свои верни статисти. Има опасност да се стигне до сериозни сблъсъци с непредвидими последствия. Поводът не е само спасяването на гората. Причината е, че млада Турция, нека така да нарека светски настроената младеж, все още оказва съпротива и няма да приеме Ердоган да се превърне в своеобразен съвременен халиф. Вярно е, че той все пак им осигури икономически нормален живот, но младите бяха категорични: „Ние искаме и граждански, политически и човешки свободи.“ Те излязоха начело с професорите си на площада и извикаха на Реджеп Ердоган: „Ти не си султан. Ти не си халиф.“
Мнозинството млади хора говорят, че се противопоставят на пълзящия ислямизъм.
Млада Турция се надига срещу властта, но за това тя трябва да получи подкрепа както от ЕС, така и от САЩ. Там е ключът към успеха на турската младеж. След две седмици полицейски произвол ЕС си позволи да направи вежлива забележка, но Ердоган отговори, че нямат право да му се бъркат в работата. САЩ обаче, колкото и да говорят за човешки и граждански права, стоят зад Ердоган. Случващото се през последните седмици в Турция за мен не е неочаквано. От 12 години в съседна Турция устоите на кемалистката държава се подриват и ислямизмът успя да пребори кемализма. Това е основно противоречие в турското общество от десетилетие насам. За съжаление, то стана с помощта и на ЕС, и на САЩ.
Защо мислите така?
Ще ви дам пример. ЕС поиска от Ердоган да промени конституцията и да изгони генералите от политиката. Вярно е, че човек като ген. Дьо Гол вече не може да се появи в Западна Европа. Но последната опора на кемалистката светска държава Турция беше армията. Сега 250 генерали и полковници са по затворите, съдят ги за някакви измислени заговори. Генерал Кенан Еврен, който е на 93 г. (той е бил шеф на Генщаба и държавен глава - б.р.), го унижават заради преврата през 1980 г. Армията вече не е фактор в турското общество.
В цяла Турция е пълно с паметници на Ататюрк. Възможно ли е Ердоган да е посегнал на тях или на мавзолея му в Анкара, чувства ли се засенчен от него?
Ердоган не смее да посегне върху култа към бащата на турците, но постепенно го подрива и вече се изявява като новия им баща. Засега обаче той едва ли ще си позволи да посегне на култа към Ататюрк, но ако нещата се развият екстремно, може и да го направи. Смехотворно е това, което направи днешният премиер - та той обяви айрянът за турско национално питие и заяви, че онзи, който пие седмично повече от 20 милилитра алкохол, е алкохолик. Известно е, че бащата на Турция Мустафа Кемал е пил доста повече мастика, като изобщо не се е криел. Косвено той го обяви за алкохолик.
Един от най-известните турски писатели заяви, че иска да пие бирата си на Босфора, където е къщата му. Интелектуалците ли са на ход?
Студентската младеж в Истанбул и другите големи градове е за светска държава, тя не приема т.нар. консервативна ислямска демокрация, както Ердоган обяви. Една моя колежка професор каза, че ако в техния университет е имало гласуване, повече от 100 гласа премиерът никога нямало да събере. Ердоган е в конфликт с интелектуалното съсловие на страната. Неговият произход е плебейски, той е боксьор и мрази интелектуалците. По площадите са главно студенти начело със своите професори. Ето това е пример за гражданско общество. Ердоган вече постепенно ограничава и гражданските, и техните лични свободи. Следващата стъпка на новия баща на турците може би ще е забрана на абортите.
Ердоган се изявява като новия ислямски лидер, наблюдава се известно отдръпване от желанието Турция да влезе в ЕС, като повече се залага на големия проект Евразия. Така ли е?
След арабската пролет в Северна Африка и сега в Близкия изток на власт вече идват неговите „Мюсюлмански братя“. И той неслучайно обикаля старите предели на Османската империя, дава за пример Турция като ислямска демокрация. Мечтата на Ердоган е да оглави ако не целия ислямски свят, то поне този, който е бил част от Османската империя, главно арабските държави. Неслучайно той вече се отдръпва от ЕС, и то с прекалено високо самочувствие.
Сравняват случващото се с движението „Окупирай Уолстрийт“. Напомня ли ви на това ситуацията?
Много повече прилича на „Окупирай Уолстрийт“, отколкото на арабската пролет. При нея ислямистите пребориха светските диктатори. А тук е обратното. Младежта се бори срещу т.нар. ислямска демокрация. Едно е да гледаме сапунките от двете страни на Босфора или да ходим в Анталия. Но това не е Турция. Пътувайте в Анадола, където е безпросветното население - оттам идва силата на Ердоган. Той казва - мен народът ме избра и затова имам право да ви командвам.
Протестите в Турция започнаха точно след връщането на Ердоган от среща с Обама във Вашингтон, а разговорите между двамата няма как да не са били за ситуацията в Ирак, Сирия и евентуални действия на Турция там.
Разбира се. След като при Буш-младши отношенията между САЩ и Турция се бяха обтегнали, с идването на Обама в Белия дом вече се наблюдава затопляне. Поради това администрацията на Обама предпочете не да замижи, а направо да си затвори очите пред нарушаването на гражданските права при съседите ни. Това се налага, защото Обама няма на кого друг да заложи там освен на Ердоган. Турция е общ стратегически съюзник на САЩ, но тя се изплъзва постепенно от влиянието на САЩ, а така също и от НАТО. Твърдя, че Турция при определени обстоятелства би могла да напусне алианса. Причината е нейният отказ да участва във втората война срещу Ирак през 2003 г.
Германският външен министър нарече обезпокоителен отговора на властите в Турция. Защо?
Обезпокоителен е, защото Ердоган вече има самочувствието, че Турция е сериозна регионална, стопанска, политическа и военна сила. Неговият ислямизъм обаче е свързан с неоосманизма. Външният му министър Ахмед Давутоглу в книгата си „Османската цивилизация“ каза: „Ама каква е тази република на Кемал Ататаюрк - тя е само са 90 години?! Та ние сме наследници на Османска империя на 600 години, която е владяла територии на три континента.“ Ето как ислямизмът се свързва с неоосманизма.
Не говорят ли протестите за нещо много по-дълбоко и невидимо доскоро?
Въпросът, разбира се, вече не е за този мол, може би няма да го построят. Много ясно се вижда, че отдавна тлее нещо. Нашите протести през февруари например бяха предимно на битово ниво. Имаше натрупан гняв към монополите, но се оказа, че има и друг още по-мъчителен гняв, таен от 23 години. В Турция гневът е друг. Вярно е, че Ердоган успя да създаде силна и икономически независима Турция, успя да ги нахрани. Но тези млади хора казват, че искат не само хляб, а искат свобода.
Всъщност турците се опитват да създадат гражданско общество.
Точно така. Но Ердоган не им позволява. Неоосманисткият дух навлиза в учебниците им по история и това показва влиянието на премиера и политиката му върху образованието. Той започва да ограничава и да поставя под пряк контрол средните и висшите училища. Отнема автономията на университетите.
Какви са очакванията ви за развръзка на ситуацията, турският народ ще се надигне ли срещу новия си баща?
За жалост мнозинството от турския народ стои плътно зад него. И не чакам някаква скорошна развръзка. В близък план той има сила да се справи с недоволството. Но Западът трябва да вземе страната на млада Турция, на младите хора, защото те се чувстват излъгани. В ЕС много говорят за гражданско общество, за човешки и граждански права. Но когато става въпрос за Турция, която е стратегически съюзник на САЩ, тази формула не се изпълнява.
Ердоган се срещна с едни от най-популярните личности в страната, които също са на площад „Таксим“ - актьори, писатели, фолк певици. Какво ще промени това?
Тези хора имат влияние в обществото. Той ще се опита да им обещае някакво светло бъдеще и хоризонти и така всъщност ще отложи обещанията си за едно далечно бъдеще. Това няма да се случи, защото той вече е привърженик на политическия ислям. Той смесва политиката с религията. И така използва религиозните чувства на множеството от турците, за да се държи здраво за властта.
Протестите са в големите градове, където са студентите. Но Турция е огромна и това май не е достатъчно като сила?
Така е, това е само част от населението. Бедняшките квартали на огромния Истанбул изобщо не вземат участие в демонстрацииите. Ердоган все пак успя да ги въздържи да не участват в контрапротести, за да не се стигне до сблъсъци. Ако това се бе случило, можеше да избухне и гражданска война.
Има ли някаква връзка между Ердоган и Бойко Борисов - и двамата са били спортисти, кметове и премиери?
Аз се ядосвах на министър Сергей Игнатов, който искаше да закрива академията, а един академик ми казваше: „Абе, Гошо, не се ядосвай, това момче е боксьор, много е било бито по главата.“ Та и Ердоган сигурно също много е бил бит по главата... Но той е израсъл от нищото и вече се чувства всесилен. Той се изживява като народен диктатор. Казва „Народът ме избра“... така казваше и Борисов. Така са се изживявали и други - Мусолини, Хитлер... Той казва - народът иска това... абе да не си говорител на народа! Тези съвременни диктатори вече се самозабравят и дори се обожествяват. И това в XXI век! И не могат да допуснат, че както народът ги избира, така някой ден няма да ги посочи отново. И се обиждат на народа. Кой е европейски християндемократ, кой ислямски демократ. И нашият Костов се беше обидил на народа по едно време. В името на народа и демокрацията са вършени и престъпления. Затова трябва да бъдем много внимателни към тези народни любимци.
В момента на Балканите ври и кипи. Ще се получи ли верижна реакция?
Надявам се, че това няма да стане. Събитията са все още от различен характер. Голямото събитие ще се случи в Турция. При нас нещата не са от толкова значим балкански характер. Нашите събития имат вътрешен характер. В Турция обаче те са с международен отзвук и имат по-сериозни причина да се задълбочат.
(в. Преса, печатно издание, брой 162 (513) от 17 юни 2013)
Мобилна верси
RSS
