16182 | 17 юни 2013 | 09:40
Па като почна едно наводнение, краят му се не видеше... И като взе да се вдига нивото, че като заля улици и дворове, че и къщите заля - отидоха първите етажи... Бай Симо излезе на балкончето, дето му красеше втория кат, па се провикна:
-К'во става бе, комшу?
-К'во да става? - отвърна му комшията бай Пенчо, седнал връз перваза на прозореца си. - Европата е отворила шлюзите. И вече рибарлъкът ни е като надомна работа. Ха-ха-ха! Той хвана една моруна, разпра ѝ корема, па ѝ извади хайвера.
- Хайверът за закуска - рече, - а рибата за обяд!
- Писна ми от хайвер! - чу се зад него гласът на щерка му. - Писна ми всеки ден хайвер за закуска...
- Стига глезотии! - скастри я бай Пенчо. - К'вото има, това ще ядеш!
Да, европейските фондове не се шегуваха - невиждано благоденствие заливаше населението. И населението какво да прави? Плуваше. Сега му беше паднало... Всички далдисваха - рипаха от прозорците, от балконите, от покривите даже... И плуваха - кой по гръб, кой кроул, кой брус, кой бътерфлай, кой съчетано. А в училищния двор децата играеха водна топка... И всички следяха бюлетина за нивото на благоденствието - покачването беше стремително, в сантиметри. Мигар беше допускал някой, че туй благоденствие ще им дойде до гуша? Хората обаче приемаха нещата такива каквито са.
Бай Симо също рипна от балкончето. И заплува - по гръб, защото така можеше да чете вестник. А ето че и бай Пенчо се появи за компания. Също по гръб. И след няколко преки двамата се понесоха по главната улица.
- Някакви мазни петънца има по повърхността - рече гнусливо бай Пенчо.
- Ааа, сигурно са от социалните помощи - небрежно отвърна бай Симо и продължи да си чете вестника. Но след малко рече: - А на мене, комшу, туй благоденствие ми отнесе нужника, дето ми беше насред двора!
- Ще го преживееш, бе! К'ъв кусур е това? – отвърна философски бай Пенчо. – При таквоз благоденствие човек нема нужда и от нужник! Ха-ха-ха!
В този момент обаче, минавайки покрай читалището, двамата чуха по радиоуредбата, че правителството спешно вземало мерки...
- Ей сега я втасахме, от мен да знаеш! - опули се като дунавски сом бай Симо. - Тия ще ни източат всичкото благоденствие!
- Мамицата им! - не се сдържа и бай Пенчо. - Пак ще ни оставят на сухо. Сакън да не видят, че някой плува в разкош...
След което двамата заплуваха кучешката към близката кръчма, където всяка маса беше островче за напълно демократични коментари. Но след коя ли ракия обаче щяха да се удавят в разкоша?!
(в. Преса, печатно издание, брой 162 (513) от 17 юни 2013)
Мобилна верси
RSS
