Васил Василев е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1997 г. е адвокат по наказателни дела, участвал е в редица знакови процеси, а неотдавна осъди МВР и прокуратурата за незаконно подслушване. Преди да стане адвокат, Васил Василев е бил ръководител на Пета районна прокуратура в София, работил е и като журналист. Съдружник е в адвокатското дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“.

Защо заведохте дело срещу МВР и прокуратурата за незаконно подслушване, г-н Василев?
По принуда, защото прокуратурата не си свърши работата, въпреки че подслушването на обвиняемия и защитника му е забранено от закона. Естествено, възможно е при прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) в тях да влезе и такъв разговор. Но съответните длъжностни лица са длъжни да го унищожат веднага.

Дори и да се наговаряте да извършите престъпление?
Не, разбира се, тогава адвокатската тайна не важи. Но в случая бе абсолютно ясно, че е разговор между адвокат и подзащитен - с Николай Цонев се уговаряме за явяване пред Военната прокуратура за предявяване на разследването по едно от другите му дела.

Защо законът е бил нарушен?
Защото ако прокуратурата в мандата на Борис Велчев, Никола Филчев и Иван Татарчев си беше вършила работата, нямаше да сме на този хал.

Какво имате предвид?
Че нещата нямаше да са такива, ако прокуратурата беше потърсила наказателна отговорност за извършваните безобразия. Лично аз съм пращал сигнали за престъпления по множество дела, свързани с работата по СРС. Сред тях са и безобразията по делото на бившия главен секретар на МВР ген. Илия Илиев (делото
му бе прекратено - б.р.) и сега по случая Цонев, Сантиров и Попов.

Пак ли за записани разговори между адвокат и клиент?
Има записан разговор по делото на Илия Илиев - между него и адвокат Даниела Доковска. По другите „случаи нарушенията са още по-брутални“.

Например?
Например дописване на протоколите от веществените доказателствени средства (ВДС) с неща, които не са се съдържали в тях. По делото срещу Цонев, Сантиров и Попов дори съдът констатира, че е дописана реплика на Петър Сантиров, която не съществува. С нея веднъж се прави опит да се внуши, че Сантиров е инициаторът за твърдяното престъпление подкуп, и втори път, в схемата да се вкара и Николай Цонев. Но вече близо 2 години продължава бездействието по служба на прокурора Божидар Джамбазов, който беше в залата и чу какво установи съдът. По делото на т.нар. руски шпиони се твърдеше, че на видеоматериал се вижда как Лиляна Гешева била взела от служебната каса материал, сложила го в чантата си и после го дала на Яне Янев извън службата. Когато започнахме да
гледаме СРС, се установи, че Гешева наистина работи с материали от секретната каса, но много ясно се вижда, че ги връща. Че не си слага в чантата никакъв документ, а когато отива при Яне Янев, му дава в. „24 часа“. Но двамата обвиняеми стояха 11 месеца в ареста.

Защо МВР, което трябва да разкрива престъпления, фалшифицира доказателства, а прокуратурата - господарят на досъдебното производство - си затваря очите? Как си го обяснявате?
Господарят на досъдебното производство особено в последните 4 години беше слуга на Министерството на вътрешните работи и това е ноторно (всеобщо - б.р.) известно. Неслучайно всички те приключиха с оправдателни присъди, защото се манипулират доказателства. Спомнете си първата демонстрация срещу престъпността при управлението на ГЕРБ, когато първият привлечен обвиняем беше бившият земеделски министър Валери Цветанов, задето довършил процедурата по 5 замени на земи преди налагането на мораториум. На излизане от Националната следствена служба тогава казах, че това дело е обидно за правото. Прокурорът с дисциплинарни производства Николай Кокинов обяви, че говоря така, защото за това плащали на адвокатите. Ако той не знае за какво плащат на адвокатите, това е негов проблем. Но прокурорските безумия да се изпълняват поръчки са проблем на всички ни, защото накрая ние плащаме за тях. Впрочем съдът прекрати делото срещу Валери Цветанов поради липса на престъпление.

И делото срещу Цветан Цветанов ли е политическа поръчка?
Важно е какво има по делото като доказателства. Ако няма доказателства, тенденцията очевидно се повтаря. Но при всичките ми резерви към новия главен прокурор Сотир Цацаров съм категоричен, че поведението му по случая с Цветан Цветанов и подслушванията е абсолютно професионално. Абсолютно професионално се държи и по случая с бюлетините в Костинброд. Виждате, че хич не беше трудно да озапти всички празноглавци, които тичаха да се правят на екшън герои пред медиите, да спрат да приказват, защото хвалбите в стил Борисов и Цветанов пречат на онези, които професионално разследват престъпления. Изключително положително е и назначаването за временно изпълняващ длъжността на софийски градски прокурор на Евгени Диков. Той е един от много малкото честни, почтени хора с опит в прокуратурата, които останаха.

Вярно ли е, че Цветан Цветанов се е обръщал към вашата кантора да поемете защитата му?
Не е вярно. Като адвокатско дружество ние трябва да избегнем конфликта на интереси и от тази гледна точка обсъждаме клиентите. Затова със сигурност знам, че никога и по никакъв начин Цветанов не се е обръщал към никого от кантората. Но бих посъветвал бившия вътрешен министър, вместо да плаче по медиите и да ни обяснява, че нищо не било доказано, да се сети как той самият предварително четеше присъди на току-що задържани хора. Както и да ползва препоръките на вожда и учителя си Бойко Борисов, който обясни за Алексей Петров и за Николай Цонев, че е важно „такива“ да ги задържиш за една-две години и да ги овъртолиш в дела, пък после много важно как ще приключат процесите.

А новия вътрешен министър Цветлин Йовчев познавате ли?
Не го познавам. Но от опита си по дела съм резервиран към него. Най-страшното, с което съм се сблъсквал в практиката си по негово време като шеф на ДАНС, е т.нар. дело срещу имамите, което сега гледаме в Пазарджик. За мен това е антибългарско дело. Със средствата на правораздаването държавата не е разкривала престъпления, а брутално се е набъркала във вярванията на българските мюсюлмани. Делото проправя пътека след 30-40 години да посещаваме Родопите през гранично-пропускателен пункт.

Твърде силни думи.
Почиват на факти.

Има ли някакъв оптимизъм у вас, г-н Василев?
Не съм особен оптимист. Не съм и песимист. Мисля, че съм реалист. Мизерията страшно деформира човека. Но тя е свързана и със свободата. Когато си безразличен към свободата си, когато тя не те интересува, когато казваш „Съгласен съм да ме подслушват, съгласен съм този там да го проснат, защото всичките са маскари“, не се сърди на никого, че живееш в мизерия. Имаме може би най-вълнуващия и романтичен текст в Търновската конституция: „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия.“ А след 100 години това не ни интересува. И всеки ден се убеждавам, че това е нашият проблем №1.

Затова водя делото срещу подслушването. Парите не ме интересуват, ще ги даря. Но само с такива дела управляващите, които и да са те, може би ще разберат, че са сложени там, за да служат на хората, а не да издевателстват над тях.

(в. Преса, печатно издание, брой 162 (513) от 17 юни 2013)