46625 | 18 юни 2013 | 14:12

Интервю на Павлина ЖИВКОВА за напрежението в БСП, лидерските амбиции, задкулисните игри и политическата отговорност

- Г-н Ангелов, поискахте оставката на Сергей Станишев. Считате ли, че тази оставка ще прибере хората по домовете им и ще спаси правителството?

- Държа да уточня, че аз не съм свободен електрон, а  председател на голям столичен район - „Витоша“. Оставката на Сергей Станишев беше поискана в рамките на декларация. Между другото, ако сте запознати с декларацията, там в точка 3 аз съм остро порицан от партийните си другари заради начина, по който съм гласувал в пленарната зала в петък, т.е. това не е декларация от мое име. Подписал съм я като председател, но написаното в нея бе гласувано от пленума на нашата партийна организация с пълно единодушие.

- Не ми отговорихте на въпроса оставката на Станишев единственият шанс за оцеляване на правителството ли е?

- Категорично няма никакъв друг шанс.

- От ръководството на БСП твърдят, че вече е дадена воля на лидерските амбиции на определени хора. Има и обвинения срещу Янаки Стоилов, че  се опитвал да седне на стола на Станишев. Водят ли се разговори в партийните редици кой ще оглави партията, след като Станишев си тръгне?

- В БСП има достатъчно хора с потенциал. Има и процедура за номинации, която ние ще спазим. Структурите ще предложат, по най-демократичния начин ще сложим всички кандидатури на масата и ще гласуваме. 

- От „Позитано“ 20 се чуха упреци по ваш адрес, че се опитвате станете медийна звезда. Как ще им отговорите?

- Не искам да бъда медийна звезда. Влязох в Народно събрание с надеждата, че ще имам възможност да направя нещо за хората. Имах прекрасни идеи, а те ме унищожиха. В чисто личен план се чувствам ужасно. Голяма част от съзнателния ми живот премина в тази партия и това, което стана в петък, сложи кръст на моя труд, на моите усилия, на моите надежди, на моите мечти. Това не е само мое лично усещане, а на много честни и почтени български социалисти. И в името на другарите си аз не мога да не кажа, че оставката на Станишев в момента е единствената национално отговорна позиция на този човек. Ние очакваме от него да я подаде.

- Сигурен ли сте, че оставката на Станишев гарантира оцеляване на правителството?

- Мисля, че оставката на Станишев може да постави различен принцип във взаимоотношенията ни с ДПС, да промени начина, по който се водят преговорите. Те трябва да станат прозрачни. Защото в момента цялото общество има усещане, че се води задкулисен пазарлък. Това не бива да продължава. Оставка на Станишев е жизненонеобходима, за да се опитаме да върнем доверието. Нямам какво да кажа на хората освен „Извинявайте“.

- За какво се извинявате вие?

- За това, което направихме. За това, че гласувахме Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Впрочем Станишев е единственият човек в държавата, който продължава да защитава тази кандидатура. Започвам да си мисля, че той участва в заговор с Бойко Борисов и неговите кръгове. Той ни изигра. Следствието при успех на този заговор ще е отстраняване на БСП от властта поне за 15 години.

- Защо подозирате, че има заговор Станишев-Борисов?

- Заради поведението на Станишев, който продължава да твърди, че решението за избора на Пеевски било добро. Подобно твърдение спокойно може да утрои протестиращите. И нека Станишев не се изненадва, ако вместо 20 000 хората пред Министерския съвет се окажат 60 000. Може да звучи цинично, но аз искрено започвам да се съмнявам, че има заговор. Не мога по друг начин да си обясня, че вместо да направим добри неща за хората, както обещавахме, с едно действие бяхме сразени.  

- Вие бяхте един от 16-те червени депутати, за които стана ясно, че на заседанието на групата са били против избора на Пеевски. Защо в залата гласувахте „за“?

- Такова бе партийното решение.

- Потърсихте ли сметка на  Сергей Станишев кое го е накарало да направи този избор? Как е направил този избор?

- Този въпрос ми се задава непрекъснато. Времето беше много малко, заседанието - кратко, трябваше много спешно това да се случи. Защо трябваше толкова да се бърза,  нямам представа.

- Попитахте ли защо се бърза толкова много?

- Не, но имаше предложение да се отложи гласуването.

- А какви бяха мотивите да не се отложи?

- Според мен мотивите на Станишев са  били, че ако подложи такава кандидатура на обсъждане в рамките на партията, тя никога не би минала. Няма партиен орган, който да одобри такава кандидатура. Дори и най-верните хора, които са изпълнителното му бюро, нямаше да подкрепят подобна кандидатура. Дори те не знаеха.

- Какви са въпросите, които ще зададете на лидера си на националния съвет?

- Аз вече нямам никакви въпроси към Станишев. Нямаме какво да си кажем с него. Той се държи неадекватно. Ако тоя човек поне веднъж се беше изправил да ни погледне в очите и да каже: „Другари, извинявайте, аз сгреших“... Аз съм човек на честта, бих простил. Вече е  късно да водим разговор.

- Защо вие не му зададохте тези въпроси още като стана ясно, че преговорите с ДПС се водят не във форматите, които са традиционни за партията ви?

- По принцип форматът на цялата ни парламентарна група е нетрадиционен. Там доста народни представители въобще не знаем какво се случва, какво се прави, какво предстои. Викат ни, сервират ни се някакви неща. Постоянно се говори как има заговор, как ГЕРБ ще се върнат на власт. Извинявайте, аз по-гениален ход от този на Станишев да върне ГЕРБ на власт не мога да идентифицирам.

- Кой в момента взема решенията в БСП?

- Моето усещане е, че Станишев решава еднолично. Нямам представа партиен орган въобще да е обсъждал каквото и да било. Някаква контактна група преговаря, която се състои от трима души.

- Кои са тези трима души?

- Мисля, че единия е Димитър Дъбов... Никой не ни информира. Не съм очаквал подобно отношение. Много ми е обидно, защото не съм човек, спуснат отгоре в листите. Мен ме избра конференцията на район „Витоша“ с пълно единодушие. Имам задължения, ангажименти към тия хора, аз не съм сам в този парламент и не съм влязъл там през комина.

- След петък някой от съпартийците ви търсил ли ви е, питал ли е какво правите вие там в парламента?

- След петък ми се обадиха страшно много хора - мои приятели, хора, които съм агитирал да гласуват за нас с един-единствен въпрос: „Какво правите, вие нормални ли сте.“ Това  на Станишев няма да му го простя. Мисля, че и много от колегите ми се чувстват по същия начин. Съчувствам и на тях. Не искам да мисля как са се прибрали по родните си места. Просто не знам. Не знам какво са обяснявали там. Не искам да съм на тяхно място. На  Сергей Станишев искам да припомня, че партията не е собственост на никого. Тя не е фирма, тя не е търговско дружество.

- Бихте ли отишъл на протестите като други ваши колеги, като Георги Кадиев например?

- Не знам дали мога да отида на протестите, да погледна  хората в очите. Аз не знам какво да им кажа. Имам много сериозен личен проблем заради това. Не мога да бъда перде и да се правя, че нищо не се е случило. Случи се.

- А има ли път назад?

- Единствената възможност е Сергей да се оттегли. Казвам му го съвсем добронамерено, чисто другарски. Много лоши времена ни чакат, ако нещата останат в този им вид. Много трудно ще успокоим хората.

- Няма гаранции обаче, че и ако той подаде оставка, хората ще бъдат успокоени.

- От нас зависи. Ако той подаде оставка, тогава трябва бързо да реорганизираме нещата в групата, в правителството, дори да се помисли  да дадем повече правомощия на Орешарски. Така или иначе ние го номинирахме още преди изборите. Мисля, че би бил добър ход да му дадем той да си предлага кадрите, хората, с които иска да работи, да му дадем шанс да предложи министрите си. Затова нарекохме това правителство програмно, хората това очакваха.

- Имате ли усещането, че превърнахте Орешарски в заложник?

- Да. Мен и за него ми е мъчно. Съчувствам му.

(в. Преса, печатно издание, брой 163 (514) от 18 юни 2013)