17957 | 19 юни 2013 | 10:32

Няма протест, който да е сменил системата, защото самата логика на протеста е логика вътре в системата и по същество е насочена към подобряв

По силата на една оригинална нашенска логика резултатите в родното политическо първенство вече четвърт век се определят от автоголовете. Изненадващата феноменална комбинация с г-н Пеевски обаче е принос в жанра - никой до този момент не бе успявал да порази собствената си врата от центъра на терена, със задна ножица.

Как се стигна до това атрактивно изпълнение?

В нощта на изборите в характерния интелигентен стил г-н Лютви Местан точно отбеляза, че най-важното е правилно да бъдат прочетени и разбрани резултатите, вярно да се проумее какво точно казва с гласа си (и с въздържанието си от гласуване) масовият българин на политиците си. Съвкупният български избирател отстрани Борисов и Цветанов от власт. Това преди повече от месец го разбра целият свят с изключение само на двама представители на човечеството - вече споменатите. Съвкупният български избирател не даде властта на БСП и на ДПС. Това обаче като че също не бе разбрано от други двама представители на човечеството. И последно, но не по важност -  след февруари тази година най-важната, най-голямата и най-аморфната партия в България е партията на протеста и улицата. Ако искаме да разберем какво става и какво ще става, най-добре е да се опитаме да анализираме именно нея. Огрубено казано, съдържанието на исканията винаги и неминуемо кристализират до:

Долу ГЕРБ. Долу БСП. Долу ДПС. Долу „Атака“. Тоест

долу парламента

Долу политиците. Долу партиите. Долу богатите. Долу магистратите. Тоест, долу елита.  Обратно - горе: нов елит, нови партии, нов парламент.

В крайна сметка именно до това се свежда българският протест. Той винаги и правилно започва от нещо конкретно. Но винаги и неправилно се отклонява към нещо илюзорно. Затова и в резултат на практика възпроизвежда действителността, а не я променя. Защото единственият начин да се променя действителността се нарича Идея. Да се свали някой от власт често е полезно и необходимо, но това по никакъв начин не е идея, тоест само по себе си не е истинско ново, не е истинска промяна. Политическите партии на статуквото прекрасно познават тази особеност на българския протест и затова винаги се надпреварват да го яхнат - защото това е най-лесният път действителна промяна да не се случи. Нови хора и нови правила са възможни само при смяна на системата, т.е. при

мирна или немирна революция

Няма протест, който да е сменил системата, защото самата логика на протеста е логика вътре в системата и по същество е насочена към подобряването й, към отстраняване на недостатъци. В този смисъл настоящият протест вече успя - Пеевски е отстранен, сега  управляващите и тези след тях вече десет пъти ще мислят и обсъждат, преди да предложат висше назначение. Императивът за морал при назначенията е факт.

Единственият следващ резултат, до който може да доведе продължаването на протестите, е падането на Орешарски, след което всичко може да се случи, но не и позитивна промяна, за която  н и е, повечето българи, мечтаем. Бързите избори по старите правила ще ни потопят в още по-неприятна ситуация, а настоящата така оспорвана коалиция ще ни се види цвете. Затова гражданският интерес на всички онези, които искаме не просто да критикуваме и да подобряваме настоящата система, а да променим статуквото, да не възпроизвеждаме действителността все една и съща (т.е. все уродлива), е да искаме избори през май догодина, заедно с европейския вот. Ние не трябва да искаме оставката на Орешарски, а да искаме оставката на БСП и ДПС. Тоест, да поискаме обществен договор за ненамеса на БСП и ДПС в работата на премиера, да поискаме гаранции за неговата независимост от партийните им интереси, да поискаме негова пълна кадрова свобода.

Освен за стабилизация на страната и спешни мерки в най-критичните области - всички знаем кои са, тази близо една година спокойствие ни трябва на нас, гражданите, за да си изясним с коя ИДЕЯ да променим, да подобрим действителността и живота си. Първо следва да я идентифицираме в спор и диалог, а второ - следва да се обединим около нея. Защото само обединени можем да я постигнем. Ние можем да го направим, защото вече няколко пъти успешно сме го постигали през последните така омразни повече от две десетилетия. Ще припомня примерите за нашите успехи:

1. Нормативна основа за преход към пазарна икономика, цялостна смяна на законодателството в тази насока - коалиционно червено-синьо мнозинство и управление през 1990 -1991 г.
2. Приватизация на индустрията и услугите - консенсусно управление на Костов през първите две години от мандата му. (През вторите две години той започна да монтира авторитарна държава и си отиде с гръм и трясък.)
3. НАТО - широк консенсус, заслуга на Първанов.
4. Разбиване на двуполюсния конфронтационен модел и подготовка за членство в ЕС - този консенсусен период е най-дълъг в новата ни история, обхваща управлението на Симеон и първите две години на Станишев и бележи най-големия икономически ръст в историята ни. (През вторите си две години Станишев и Доган напуснаха територията на консенсуса и се провалиха.)

Ето я формулата, която ни трябва -

Идея + Консенсус. България извърши успешен мирен преход към пазарна икономика и демокрация, но този преход се осъзнава и изживява като трагедия от мнозинството граждани само и единствено поради една основна причина: неадекватност на правоохранителните и правораздавателните органи и системи, т.е на съда, прокуратурата, МВР и службите. Нашият голям провал е именно тук, именно поради този провал живеем с чувството за несправедливост. При това става дума не просто и не само за чувство, става дума за огромна действителна несправедливост. Грешката беше допусната в самото начало на прехода и не е отстранена и до днес. Затова когото и да изберем, каквато и коалиция да съставим, резултатът на финала (а защо не и в началото, както видяхме тези дни) ще е един и същ - плачевен. Проблемът само ни се привижда като проблем с политиците, партиите, изборната система и т.н.  В дълбочина проблемът е в основата на нашето устройство, в правовия характер на държавата ни. Не е вярно, че ние, българите, изоставаме от развитите нации по демократичност - напротив, водим пред редица от тях. Но

фатално сме изостанали

Протестите продължават, но ще доведат ли до смяна на системата? Снимка - Десислава Веселинова

в областта на правовата държава. Не е вярно, че демокрацията автоматично произвежда заможно общество. Вярното е, че няма заможно общество без правова държава.

Ето за това трябва да е битката ни, но тя не може да бъде на улицата. Тя трябва да стане на кръгла, квадратна или триъгълна маса, тя трябва да се води с ум и експертност до момента на изкристализирането на ясна Идея какво и как да се промени. И най-важното - бързо да се обединим около идеята и да я осъществим. И тук идва поантата - точно тази спасителна за всички ни идея няма как да се реализира с участието на Борисов и Цветанов. Те просто са ОТ ДРУГАТА СТРАНА. Изцяло и бъзвъзвратно. Те и двамата имат личностни качества, единият със сигурност има и талант - комуникационен. Но техните мисли и дела по темата правова държава винаги водят по посока на мафия, крадене, злоупотреби, рекет, контрабанда, АЗ, подслушване, притискане, шантаж, подкупване, лъжене и т.н. , кажи-речи всички глави параграфи на Наказателния кодекс.

Едната година до изборите ни трябва и поради тази причина - да се даде възможност на нормалните хора от ГЕРБ (а те сигурно са мнозинство) да се отърват от тези сиамски близнаци. А и главният прокурор да си свърши работата.

Ето я в резюме една оптимистична програма за нашето развитие:

Оставяме Орешарски за една година, но без опекунстване от БСП и ДПС. Оставяме на власт един добър експерт.
Оставяме БСП и ДПС да си помислят добре каква я мислеха, а тя каква стана и да си вземат, ако могат, организационните мерки.
Оставяме ГЕРБ да се очисти.
Оставяме старите десни да намерят път към заедност.
И най-важното: сядаме около кръглата маса и не ставаме, докато не се обединим около напълно ясен и разписан план за установяване на правова държава в България.

Веднъж завинаги.

(в. Преса, печатно издание, брой 164 (515) от 19 юни 2013)