Единственият български футболист, печелил Купата на европейските шампиони (през 1992 г. с „Барселона“). Две години по-късно получава и най-авторитетната индивидуална награда в играта - „Златната топка“. Голмайстор е на Мондиал'94 с шест попадения. След края на състезателната си кариера става треньор и води националния отбор на България, испанския „Селта“, южноафриканския „Мамелъди“ и родния „Литекс“. В началото на юни се завърна в ЦСКА. |
Г-н Стоичков, каква е оценката ви за последните събития в държавата?
Неприятно е за нас, българите. Тези неща се случват, защото цари несигурност. И защото има много поставени хора. Всичко е плод на неувереност и страхливост. Когато си страхлив, нямаш шанс да излезеш победител.
Има ли светлина в тунела?
Държавата не трябва да бъде заложник на една, две или три партии. Аз поне никога не съм бил заложник, защото никога не съм бил партиец. Крайно време е у нас да се случи нещо реално. Хората трябва да осъзнаят, че те избират политиците и партиите. Но пък партията къща не храни. Много хора, които смятаха, че е така, останаха на улицата. Мисля, че удари време да се представят 5 кандидати за премиер, 5 кандидати за министър на земеделието, 5 кандидати за министър на спорта и т.н. И хората да гласуват за личности. Ако трябва - да се смени конституцията. Да се съберат умните глави в парламента и да го решат веднъж завинаги.
Аз съм сигурен, че във всяка партия има по две-три много класни фигури. Но когато се гласува за партия, тези фигури се губят. Гласът им не се чува. Постоянно сме мачкани, лъгани, поставени в зависимост. Каква е тая държава? Ние сме 7 милиона и не можем да се оправим. Чакаме да дойде филанкишията... Бедността кара тези, които влизат в политиката, бързо да се нахранят. 3-4 години - и после шапка на тояга.
Останаха ли лидери в нашето общество?
Не. Лидерът трябва да е честен човек. Да гледа хората в очите. Да удари по масата и да поеме отговорност. Видяхме един-двама какви ги свършиха. Бил съм много пъти между тях и знам за какво става дума. Когато трябва да се снимат с мен, да режем лента, да открием зала... Използват те. Говоря за всички през годините, не само през последните четири.
Но видяхте сега какво стана. На всички мърши им запушиха устата. Излязоха лидерите на техните партии и на висок глас казаха: „Христо Стоичков пари не е вземал.“ Сега какво ще кажат мършите? Отиват на боклука, там, където съм ги пратил много отдавна.
Каква е ролята на президента за излизане от политическата криза?
Подкрепям Росен Плевнелиев още от времето, когато бе министър на регионалното развитие. Не го познавах, но с един разговор той ме убеди в честността си. Дано не се лъжа. Вярвам, че няма да ме предаде. Подкрепих го с отворена декларация, когато бе кандидат за президент. Застанах плътно зад него и ще бъда. Уважавам го, че намери сили да излезе и да каже, че е изчерпал кредита си на доверие към тези, които управляват в момента. Така прави един президент - излизаш като мъж, удряш по масата и казваш: „Това не е правилно.“ Цацаров трябва да се държи по същия начин. И всички около него.
На кого вярвате?
Само на себе си. На кого друг да разчитам? Какво направи държавата за мен? Постоянно ме хулят и цапат. Затова си се оправям сам. Пък да видим докъде ще стигна.
Май се чувствате използван?
Определено. През годините съм давал подкрепата си на много хора. Вярвал съм, че когато отида някъде, ще зарадвам децата, старите хора, които искат просто да ме видят. Бил съм с д-р Желев, с Надежда Михайлова, с Петър Стоянов, с Първанов, с Бойко... и не ме е срам. От какво да ме е срам? Че съм бил в някоя детска градина или в болница? Навсякъде са ме посрещали с любов, защото съм играл за България и съм представял страната пред света.
Добре, къде се чувствате по-добре - в политиката или във футбола?
Не разбирам от политика. Не искам да влизам в нея. Мога да подкрепя някого, и пак бих го направил. Но не за да използват името ми след това. Всяко удоволствие се заплаща оттук нататък.
Хората отдават дори случващото се в „Левски“ и ЦСКА на промяната в политическата обстановка - завръщането на Сираков, влизането на Гриша Ганчев на „Армията“...
Вижте,
"Наско е легенда. Най-известният левскар за всички времена"
Проблемът е, че когато си облъчен, не можеш да разпознаеш дори най-голямата си легенда. Лека му пръст на Георги Аспарухов, никога няма да кажа лоша дума за него. Играл съм с неговия син, поддържаме връзка и в момента, приятели сме. Но много хора не виждат по-далече от обувките си. Главозамаяни са. Нямат представа за историята, кой какво е постигнал. А Сираков е голмайстор №1 на „Левски“ за всички времена.
Нормално ли бе отношението към него през петте години, в които бе извън клуба?
А да не мислите, че на мен ми е лесно? Но накрая Господ ще постави всеки на място. Президентите идват и си отиват.
Веднага щом се чу, че с Гриша Ганчев искате да поемете ЦСКА, атаките заваляха...
И кой се обади, бе, първи? Крадецът вика дръжте крадеца.
Защо, страх ли ги е?
Да сте чули Ганчев да е казал лоша дума срещу някого?
"Нахвърлят се на Гриша Ганчев, защото е успял"
Той е във футбола от 20 години, а те му казват от коя страна се рита топката. Повечето от половината, дето се пишат, че управляват футбола, ако им дадеш една диня и една топка, избират динята. Защото ги интересува повече какво ще има вътре.
Добре. Гриша Ганчев ли ви убеди да станете треньор на ЦСКА?
Много е лесно да се убеди един човек. Не е нужно Гриша Ганчев да ме убеждава. Но разговорите ми с него са много лични. Моето приятелство с него е от 80-а година насам.
Как оттогава?
По някакви пътища. Знайни и незнайни. И до днес сме такива. А някои си плащат, за да бъдат наши приятели. Аз моето приятелство никога не съм си го купувал. Никога! Не допускам много хора да идват при мен. Познати - много, приятели - малко. На които действително можеш да се опреш в труден момент.
Много хора сигурно Ви се чудят защо сте в тази джунгла, българския футбол, вместо да си гледате кефа.
Ама аз пак си правя кефа. Да не мислите, че на някои им е много приятно, че съм тук. Ето, в Етрополе си направихме школа. Страхотна! Децата за 6-7 години тук много израснаха, спечелиха титли, станаха пети в света на училищно първенство. От школата на „Литекс“ сега излизат футболисти, които ги налагах да играят в мъжкия отбор. Дай Боже и от тази на ЦСКА да се родят. Но трябва да има голямо преструктуриране в тази школа, да не живеем само с името.
Значи ще играе метлата в ЦСКА?
Естествено, на всички нива, щом искаме да правим нещо. Ще играе, при това много силно ще играе.
От тези, които са в момента, някой ще остане ли?
Да, но ще работят това, което им се каже.
Кой ще е шампион на България?
Има една пътека, друга няма. Сега всеки казва: „Тази година имаме готов отбор да станем шампиони.“ Друг казва: „Ние пак трябва да станем трети“, „Да станем четвърти“ и т.н. Аз мога да гарантирам, че ЦСКА ще играе концентрирано и ще търси победа във всеки мач, всяка тренировка ще бъде записвана. За да може утре, като седнем на масата, да показвам на всеки какво е тренирал. Шарлатански работи не искам. Всеки да си направи извод какъв трябва да бъде.
Завръща се сблъсъкът на гладиаторите - Стоичков срещу Сираков...
Защо го задавате този въпрос?
Защото ще напълните стадиона.
Стоичков и Сираков играха и се наиграха. Не ни сравнявайте с тези, които идват след нас. Защото в годините бяхме свидетели как ги сравняват с мен, с Наско, с Любо Пенев, Балъков, Трифон... И в крайна сметка само ги сравняваме. Бяха млади надежди, останаха само надежди. Въпросът Стоичков - Сираков не съществува. Същото като Сираков - Стоилов. Кой на кого трябва да се докаже?
Очаквате ли удари под кръста?
Този път няма да е, както беше в „Литекс“. Този път ще има дандания. Всички добре го знаят. Защото ЦСКА е институция.
Но добре знаете, че ще го има това нещо.
Естествено че ще го има. Но аз съм подготвен. И първият, който ще изгори в цялата дандания, е Джугански (б.р. - шефът на съдийската комисия към БФС). Отсега да предупредя.
Продължавате войната с Боби Михайлов...
Тя не е спирала. Всъщност няма война. Войната я съчиниха платени журналисти, на които им даваш по 2 лева и един сандвич. Има конфликт, който той не искаше да разреши. Той не намери сили да дойде да каже: „Сгрешихме.“ Всеки греши. Но той не намери сили. Затова нека сега Цацаров да го привика и да го пита за определени мачове, докато той е бил президент. Защото аз съм бил треньор на националния отбор. А не да пробутва някакви измислени миячи на коли да дават интервюта по вестниците.
Твърдите, че сте приятел с Мишел Платини. Говорили ли сте с него за Боби?
Много пъти.
Той какво мисли?
Той знае какво мисля.
Да, но тук на Изпълкома на УЕФА в София изглеждаха като първи приятели...
Да, но само за пред вестниците. За два часа.
Все пак ще открехнете ли вратата за ситуацията в момента в ЦСКА? Феновете вече губят надежда?
Феновете винаги трябва да са зад отбора. Това е молбата ми към тях. Те трябва да подкрепят. Да живеят с проблемите на ЦСКА. Аз вярвам и съм сигурен, че публиката на ЦСКА ще се върне. Но ще се върне на хубав стадион - когато сложат нови седалки, когато се направи ремонт.
Поставили ли сте такова условие пред ръководството?
Естествено. Ще стане. Аз нямам договор - казах ви. Моите договори са лице в лице. Така беше и в Ловеч, така беше и навсякъде, където съм бил. Подписът не значи нищо. Защото много подписи - и сега ЦСКА е на това дередже. Много подписи има, затова и „Левски“ е на това дередже. Знайни и незнайни комисионери получават пари, а какво са свършили?
(в. Преса, печатно издание, брой 165 (516) от 20 юни 2013)