54407 | 23 юни 2013 | 12:24

... В тв реклама на омекотител кокетна французойка раздава въздушни целувки сред море от цветя. “Французойката“ е Джия. На срещата ни обаче

Снимка - Васил Германов

Джия, на Острова по-различно ли е отношението към моделите, отколкото тук?
Там също има жълта преса и може да видиш Кейт Мос навсякъде, но в Лондон се пише за нея, а тук - за Николета Лозанова. Големият проблем идва от това, че в Лондон критерий за топмодел е дама, която цял живот работи това, докато тук - момиче, което изобщо не може да се нарече модел. Тук човек остава с впечатлението, че професионални модели са тези, които се снимат за мъжки списания например.

Но ти също го направи наскоро, виждаме те на корицата на юнския брой на сп.  “Максим“, обявена си за най-секси българката на 2013 г.?
Да, но не започнах с това кариерата си, нали? Преди години не бих го направила, но сега вече имам 9 години работа като модел и дори да съм се снимала за някое мъжко списание, никой няма да ме запомни с това. Сега на моето участие гледат различно, защото вече съм Моделката, а не просто момиче, жадно за бърза слава.

Ценят ли се повече във вашия бизнес момичета като теб - умни, интелигентни?
Доста често клиенти са ми казвали, че ангажират не най-красивото момиче, а такова, което ги е грабнало с нещо. В нашата работа характерът е много важен, защото започваш в най-млада възраст сред зверска конкуренция и то в чужбина, без родителите и трябва да си много силен, за да успееш. При мен в началото беше трудничко с ръста, висока съм 172 см. Но и това се преодолява, като те харесат веднъж.

Тук те въртят по 20 пъти на ден в образа на палава французойка в реклама на омекотител („Семана“)…
Много си я харесвам. Снимана е тук, с български екип, от Жоро Манев. Замисълът беше да представят една кокетка и трябваше да е много френско, много сладко.

В Лондон ликът ти „пътува“ из целия градски транспорт, не е ли потискащо отвсякъде да те „дебне“ една друга Джия?
Не, защото не ме разпознават. Моделството е доста анонимна професия. Като минава автобус, не се заглеждаш в момичето от рекламата. Ето, и рекламата на омекотителя се върти тук по 20 пъти на ден, но никой досега не го е забелязал освен теб.

Почти без грим си?
Да, сложих си само спирала и малко коректор под очите. Докато човек е млад и хубав, е по-добре да е естествен. Почти винаги ходя така, пък и не умея да се гримирам.

Гледала ли си разтърсващия филм „Джия“, с Анджелина Джоли в ролята на Джия Каранджи - първия голям топмодел през 80-те години?
Да, разбира се. Името Джия ми измисли моят букър от „Ивет фешън“ Стоян Динев-Дидо, за клиентите в чужбина. Предполагам, че има връзка с филма, защото Дидо харесва Анджелина Джоли.

Джия Каранджи е първата, за която официално е обявено, че е починала от СПИН… Приличаш ли по нещо на нея?
Не. Тя е страхотна жена, но има доста фатален край, надявам се никога да не ме спохождат такива неща. Но аз съм и много по-различна от онази Джия, при мен няма алкохол, цигари, наркотици...

Вечният въпрос: гладуваш ли?
Аз специално

изобщо не внимавам какво ям

даже ми се карат напоследък. Гледам да се вкарвам в някакви рамки, но като цяло не спазвам никакви диети. В момента съм 50 кг, при ръст 172 е много добре.

За какво мечтаеше „македонското девойче“ като малка, пробваше ли дрехите на майка си?
Минавах през различни фази в мечтите си. Много обичах да обличам дрехите на майка ми. Тя носеше много шармантни шапки. Имаше трикрилно огледало на тоалетката си и на него закачваше шапки и перли. Тогава имаше химически червила - зелени, а като ги сложиш на устните, стават червени. Веднъж си бях нарисувала цялото лице. Ей такива дивотии правех (смее се). Майка ми и сега е много красива… Но не мога да кажа, че тя е повлияла в избора ми на професия. Да, обличах роклите й, но не съм била чак толкова суетна.

Някои модели споделят как като деца са били аутсайдери - пълни, пъпчиви… Ти имаше ли комплекс?
Не, бях висока 170 см и по-слаба от другите, и децата ми се смееха за това, като нямаше за какво друго да се хванат… Но като цяло в училище съм била лидер, а не от тия, мълчаливите, които ги мачкат.

С какво се занимават родителите ти?
Имат частен бизнес… Избягвам да говоря за тях, така сме решили.

А как започна всичко?
Когато бях на 14-15 години, се запознах с букъра ми Дидо, но трябваше да завърша училище - френската гимназия в Благоевград, и чак тогава започнах да се занимавам с моделство. Но през цялото време с него поддържахме връзка, бяхме много добри приятели.

Джия с колежки модели

Какво точно работят моделите?
(Смях) Най-често ходят на кастинги, които приличат на прослушванията при актьорите. Показваш си бука, те ти разглеждат снимките, говорим си някакви общи неща. И тук е много важно да умееш да ги закачиш да си говорите за нещо интересно, за да те запомнят…

Някои хора си мислят, че спите до обяд…
Не, разбира се. Понякога кастингите са след 11, друг път започват от 8 ч. По принцип ставам към 7, а работният ми ден продължава до 6-7 вечерта. Голямо тичане е понякога. Пътувам с метро, автобуси, трамваи, каквото има. Обличаш си удобни дрехи и тръгваш.

Представя те агенция  „Ивет фешън“. Не е ли по-добре да е западна?
Не, няма смисъл, защото „Ивет фешън“ е много професионална, а контактите, които имат навън, дори някои агенции в чужбина нямат. Разбира се, имам агенция в Лондон и на други места, но всички договори минават през агенцията майка. От нея се грижат за моята сигурност и всичко около мен да бъде наред, и мога за всичко да разчитам на тях.

Друг дежурен въпрос: наистина ли не познаваш модели, които извършват и секс услуги?
Това са някакви слухове, които както ти, така и аз съм чувала. Нямам приятели, които да се интересуват от такива услуги, нито пък приятелки, които да ги извършват. Като не съм видяла подобно нещо, какво да кажа?
Между другото,

виж колко много модни агенции

са регистрирани у нас, а колко малко от тях са известни с дейността си тук и в чужбина. Аз знам за 2-3, максимум 4, които наистина нещо снимат и правят. А другите?… Разбира се, всеки може да прави каквото си иска, но така се заклеймява целият моделски бизнес…

Доставя ли ти удоволствие да носиш някои дрехи?
Някои мои колеги повече се кефят на дрехите, докато аз никога не съм се вълнувала като луда от мода, не съм следвала тенденции. Имам си някакъв собствен стил, но съм виждала хора, които сякаш живеят с това - да се докоснат до дреха на любим дизайнер…

Като във филма „Дяволът носи Прада“…
Не, определено не съм от тях. Имам в гардероба си маркови неща, но повечето съм ги купила просто защото са ми харесали. В Лондон големите магазини имат много по-добри селекции, затова съм свикнала оттам да пазарувам.

Някой консултира ли те за личния гардероб? Важно ли е какво носи един модел във всекидневието си?
Не, но на кастинга трябва да си малко по-обран, да не си с дълга пола, за да видят краката ти. Ходим по прилепнали дънки и тениска, за да добият представа за силуета ти.

Говори се и за големи крайности в правилата за поведение на моделите - вечерен час, забрана за алкохол?
Имало е такива неща. Преди години от една агенция в Милано ни определиха вечерен час до 10 и идваха да ни проверяват дали сме по леглата в 10,30. Обикновено от агенцията осигуряват апартамент за моделите си, като наемът не е нисък, а напротив. Това е другият бизнес на агенциите и винаги слагат висок наем, който веднага удържат от хонорарите на моделите (смее се). Пък и като отидеш за 3-4 седмици, няма да тръгнеш да си търсиш квартира.

Ти си за постоянно в Лондон, къде живееш там?
В къщичка с двор в Северен Лондон, осигурена от агенцията ми там. Транспортът е супер, което е много важно.

Сама?
Не, с гаджето ми, българин, който също работи в Лондон. Живеем си заедно от няколко месеца, така че не съм самичка в големия град. Куче си нямаме, защото е трудно, като все пътуваш, ще се измъчи, милото.

А тук как поделяш времето си между София и Благоевград?
Имам апартамент под наем на Петте кьошета, ходя си и при родителите в Благоевград, миналия уикенд бях там. Сега бях за по-дълго тук - за месец и половина, защото завършвам следването си по масови комуникации в Нов български университет.

Би ли работила като журналист, когато приключиш с моделството?
Аз съм с профил пиар, но никога не бих се занимавала с това. Уча го, защото ми е полезно за работата. Пък и не мисля, че бих могла да го правя така добре.

А каква е тази романтична идея за собствена пекарна?
Това си ми е мечта. Идеята е да не е просто една фурна, а местенце и за много други неща, и работилница, и какво ли не още… Имам много идейки, но си ги пазя в тайна, да не ми ги откраднат (смее се). Хубаво е да има такива малки места и хората да си изпълняват мечтички някакви…

В София или в Лондон?
Искам да е в София, но не знам дали ще е възможно. Не знам дали тази пекарна ще се случи някога, защото в България е трудно да се прави такъв малък бизнес. Като гледам моите приятели как изнемогват и колко ядове имат постоянно, и как се опитват да правят нещо… Един приятел в момента прави сладкарница. Ами сблъска се с хиляда изисквания

и навсякъде му искат рушвети

Докато в Лондон, решиш ли да правиш бизнес, държавата ти помага, а не ти пречи. Не знам тук колко биха ми издържали нервите. Но пък един ден, като имам

дете, е добре да си го гледам тук…

Следиш ли протестите? Едно от основните искания е именно за държава, която да те подкрепя, а не да ти пречи?
Интересувам се дотолкова, доколкото да знам какво се случва, вълнувам се, но не можах да изляза на протестите, защото не бях в София. Но усещането ми е, че това са протести на хората, а не на някакви партии или организации.

Много от моделите ги ангажират във филми, сериали. Ти би ли пробвала?
Никога не съм имала амбиции да ставам актриса, не съм си го мечтала, нито го планирам. Не става ей така, от модел - актриса. Много уважавам актьорската професия и смятам, че трябва да се практикува от професионалисти. Един актьор, който те вдъхновява, може да те накара да изпиташ хиляди емоции. Не бих допуснала да бъда посредствена актриса. Ал Пачино за мен е най-великият актьор, а от българските - Камен Донев.

Сега си на 27 години, до колко смяташ да работиш като модел?
Докато изглеждам добре, вероятно още 2-3 години. По-добре е да се откажеш сам, а не професията да те откаже.

(в. Преса, печатно издание, брой 168 (519) от 23 юни 2013)