67525 | 24 юни 2013 | 08:10

Разяждащата сила на упорството от Кеврок КЕВОРКЯН

Психологът (и депутат) Христо Монов бе навсякъде, за да се извини - обаче с половин уста - на „лумпените“. Но не ми изглеждаше особено разтревожен.   Той в крайна сметка направи една нелоша манипулация, която ми напомни за най-добрите години на соцпропагандата: поне за два-три дни отмести темата за „червените боклуци“ с един безсмислен дебат за участието на децата в протестите.

Станишев обаче тъй и не се извини категорично за думите на Монов - той аристократично предостави това на Найденов, - макар след заседанието на КСНС вече да бе заявил, че трябва да се изрази „уважително отношение към протестите“; но забрави за тези си думи след изхвърлянето на Монов.

„Какво ще решат едни бързи избори?“ - пък попита от своя страна Ангел Найденов по време на петъчната пресконференция, докато все още вървеше седянката на Националния съвет на БСП.

Найденов използва великолепен език, говори убедено и искрено, но не вижда най-важното. А то е, че бързите избори ще спасят преди всичко БСП. Ако тази партия не проумее това или отново се довери на своите модератори властогонци, ще пострада катастрофално. А идеите на въпросните модератори не са никак оригинални: тупкане на място, кръгла маса, което е същото, и пр. И най-вече - постоянна връзка със синоптиците от БАН, понеже жегата сега е последният сигурен съюзник на БСП.

И всичко това в ситуация, когато са нужни свръхрадикални мерки - в смисъл

изчезвай светкавично зад най-близкия ъгъл

Преди няколко седмици изглеждаше, че Станишев е добър тактик, когато твърдеше, че не желае повече власт и джентълменски я отстъпва на Орешарски. Сега обаче става ясно, че по-скоро е поглеждал към най-близкия ъгъл, за да се скрие навреме. Представете си само за момент какво щеше да се случи, ако Станишев бе станал премиер, каква буря щеше да го връхлети.

С днешна дата и контраидеите му също изглеждат несигурни - например беше комично да се наблюдават цоците по време на срещата на жените от ПЕС. Навремето дори профсъюзните деятелки на соцконгресите бяха по-привлекателни.

Очевидно е, че е нямало кой да го посъветва да не се хваща на властогонските амбиции на този или онзи. В БСП вече няма политици като Димитров и Коларов, които се спасяват в Русия, след като дават сигнала за Септемврийското въстание през 1923-та - за да оцелее покрай тях и нещо от партията им. Сега там искат властта с цената на всичко. Трябва им незабавно някакъв лабрадор, за да ги превежда през изкушенията - толкова са слепи дори за елементарните опасности.

Трябва да сме благодарни на Канал 3, че предаваше директно заседанието на Съвета на ПЕС. Щях да се разплача от умиление, докато слушах Мартин Шулц - все едно че присъствахме на някой конгрес на съветските писатели от 30-те години на миналия век, особено когато обясняваше какво иска един обикновен човек; или разказваше историята на някаква млада дама, която била едновременно архитект и психолог; или пък как Европа не можела да отиде другаде и пр.

Мнозина сигурно са останали разочаровани от липсата на някакъв специален замисъл, свързан със заседанието на ПЕС в София. Очакваше се поне да се намекне , че кандидатурата на Станишев е най-подходяща за шеф на Европейската комисия. Обаче грохотът на протестите укроти мечтанията дори на най-големите романтици край Станишев.   

И все пак, в известен смисъл Станишев е талантлив политик, дори удивително талантлив. Например днес вече напълно убедено представя протестите като продължение на февруарските вълнения и е напълно сигурен, че те са насочени срещу „кликата на ГЕРБ“. Очевидно е, че големите политици имат нужда от подобно вдъхновение,

за да повярват до степен на вдетиняване в собствените си тези

Сега остава да научим, какво обяснение - за пред лидерите на ПЕС - му е подсказало въображението, за да обясни странното си съглашателство с Волен. А иначе никой от основните политически персонажи дори не се сеща за ефекта на мълчанието и неговите преимущества - предпочитат да се изхабяват все повече и повече с несмислено дрънкане.

Вече си позволяват и самоубийствени грубости. Както стана вече дума, най-безразсъден засега е Монов, вън от съмнение. Той твърди, че думите му са извадени от контекста и не са интерпретирани коректно. Но ако останат тъкмо в този спасителен, според него, контекст, той ще бъде незабавно намазан в катран и овалян с перушина. Защото ето какво всъщност каза той: „(Лумпените) протестират за всичко, дори за това, че са живи.“

Изглежда, в случая той е загубил пълния контрол над думите си - или просто ни подсказва за някакъв нюанс от спасителната програма на Орешарски, който не сме схванали досега. Какво друго могат да означават думите, че „протестираш заради това, че си жив“ - освен че мъртвият е за предпочитане.

Трябва да се примирим, че политическото говорене е окончателно ликвидирано, макар че то и без друго едва крееше и досега. Има едно говорене за пред света, в което Станишев се извинява на протестиращите, и друго - за употреба на местните аборигени, което вече няма предел в преувеличенията. Между другото, неговият английски е толкова блестящ, че човек не си дава много труд, за да схване какво всъщност ни казва той. 

Например

на аборигените спокойно се говори за „клика“

- сякаш някои изобщо не са наясно със смисъла на тази дума. Това увлича и медиите, и там също се съсредоточават основно върху небивалиците. Онзи ден ни припомниха по една телевизия за онази рокерска офанзива на Станишев към Бузлуджа - помните я, беше се качил дотам с мотор и облечен с кожено яке, на което пишеше „Ако четете този надпис, значи Елена е паднала от мотора.“ Е, беше много забавно, обаче въпросният мотор бил на Маджо. Брех!  

Един депутат от ДПС пък се изхвърли, че ако протестите продължат, щял да се ядоса и да доведе 200 хиляди души в София - само дето не уточни редовна турска армия ли ще бъде това или кърджалии някакви. Ето така говорят - и не схващат, и не схващат, че през месец юни 2013 година досегашният тип политика бе изхвърлена на бунището. Само Бойко усети това и се отдръпна и вече играе ролята на хитрата лисица Симеон. Това е да имаш добри учители, а не да се разчекваш между традициите на столетната си партия.

А тактикът Станишев играе някакъв украински гопак - иска вот на доверие, пък сетне се отказва - пак чудесно нестандартно решение, нали. Този гопак ще бъде запомнен като химна на Лятото на Извиненията. Хоп-троп - докато прати БСП при активните бойци против фашизма и капитализма: в малки клубчета под наем, дето се пие червен сайдер и пр.

Никога досега политическата секта не е имала срещу себе си толкова мощен противник -

Улицата реагира светкавично на всичко

на всяка изпусната дума, на всяка глупост; внимателно се взира в дневния ред на политиците и решително го коментира, и то със завидно остроумие; а постепенно налага и своя си дневен ред; присъдите, които произнася, са окончателни, независимо колко са справедливи.

Всичко изглежда загубено за Сектата. Улицата може да бъде спряна единствено със сила, но за щастие нашите посерковци нямат такъв кураж.

Юни, извън всичко останало, отвори две големи рани: възроди възгласа „Червени боклуци“, а също и очевидните антитурски настроения. Разяждащата им сила тепърва ще проличава.…

Много забавна грешка направи един телевизионен репортер, докато представяше посланието на БСП преди заседанието на Националния съвет. Вместо използваната в него дума „пороци“, той каза „порции“. Е, да, де - всъщност тъкмо до порциите опира всичко. Както винаги. 

(в. Преса, печатно издание, брой 169 (520) от 24 юни 2013)