88508 | 25 юни 2013 | 05:37

Ако спорните фигури останат, партията е заплашена от разцепление и разпад

Процесите, които текат в цялата страна, няма как да не засегнат ГЕРБ. Ако ГЕРБ иска да продължи да играе роля в политическия живот на страната е длъжен да се съобрази с гражданското недоволство. В противен случай бившите управляващи ще изгубят контакта си с аудиторията и с избирателите.
Какво искат протестиращите? Искат отчетливо

да се разграничи публичната от корпоративната сфера

да не говорим за сферата на сенчестия бизнес и тъмната икономика. Свидетели сме на силна обществена чувствителност към този проблем, липсата на осезаема граница зарежда сегашните протести. Но ако съпоставим публичния образ на Делян Пеевски с тези на Цветан Цветанов и Искра Фидосова, ще видим, че водещите фигури в ГЕРБ са също толкова неприемливи за широката публика. Абсурд е със спорните лица да се върви напред към следващи избори и те да се кандидатират за обществени постове! Тук е конфликтната точка в партията и причината да се търсят нови решения и вариации за реформи. Структурите разбират, че без промяна в ГЕРБ бъдещето на цялата организация е политически обречено с всички последствия, които носи тази обреченост.

За арбитър в конфликта е посочен естествено Бойко Борисов. Първо, той е председателят на партията. Второ, всички знаем, че ГЕРБ това е Бойко Борисов. Неговата харизма създаде партията и я движи напред. Решението за бъдещето на ГЕРБ също ще е негово. 

Вариант №1 е Борисов да намери сили в себе си и да се освободи от спорните фигури на Цветанов и Фидосова. Той няма избор и разбира, че в момента те му тежат политически. Но не може да влезе в остър сблъсък с тях. Борисов е дълбоко обвързан с лицата, към които е насочена критиката. Затова има и вариант №2 – Борисов да действа под натиска на обстоятелствата. Лицата, които пораждат вътрешнопартийното напрежение остават, докато не ги притисне прокуратурата и съдебната система и докато не ги затисне плътно и общественото мнение. Последствията от този втори вариант са негативни за ГЕРБ. Спорните лица неминуемо ще отпаднат, но след като ГЕРБ е понесъл политическите негативи от бездействието си – пълната политическа изолация и отливът на избиратели ще продължат. Борисов ще бъде принуден да захвърли воденичните камъни в един момент - въпросът е в кой момент и дали няма да е прекалено късно.

Решението на Борисов не засяга само съдбата на ГЕРБ. Големият въпрос е дали ще успее да опази своето име и своето присъствие в публичната сфера или не.
Да, ГЕРБ се опитва да запазва кондицията и статуквото от миналите четири години, ала

това е стратегия без бъдеще.

Недоволството, което намери израз в ултиматум към лидера Борисов, може да доведе до разцепление в ГЕРБ, но може да доведе и до разпад. Засега партията не показва рефлекс за организация, способна да съществува и да се развива в опозиция.

Нормално е всяка партия да умее да влиза в режим на опозиция. Това означава да направи необходимите вътрешни реформи, за да излезе с ново лице пред обществото и евентуално да кандидатства за властта отново. ГЕРБ не се променя след изборите, бившите управляващи вършат хаотични ходове. Те още не вярват, че са изгубили властта и показват, че сякаш са организация, която е била пригодена само да консумира властта. Без властта изпада в безпътие.
Поведението на Бойко Борисов е знак, че той иска да бъде оставен на мира, да излезе извън фокуса на вниманието и да не се рови в свършеното от кабинета му през последните четири години. Досега ритъмът наистина бе такъв - идваше новото правителство, то забравяше за бакиите на старото, за да може да усвои схемите му и да започне да ги използва. Е, сега вече познатият сюжет не може да се разиграе по две причини. Първата е силният граждански натиск. Втората е, че новите като че ли не желаят да възобновят старата практика и да го оставят на мира.
Партиите и политиците трудно разбират, че

това, което е било позволено
в миналото, не е позволено сега.

Било е възможно Бойко Борисов с неговата обвързаност със СИК да стане главен секретар на МВР и да направи главоломна политическа кариера. Сега това не е възможно. Било е възможно през 2009 година скандалите, свързани с нерегламентираните подслушвания, да не бъдат разглеждани и затова сега чуваме реплики като: „Ама и те подслушваха, пък сега на нас нас търсят отговорност и Цветан Цветанов е изправен пред Темида“.  Да, през 2009 г. е било възможно случаите да се потулят, но сега не е. Критериите са други. България е друга държава. България е държава с гражданско общество. Разликата е принципна. Затова на политиците им е трудно да се приспособят към новите критериите - те не могат по старому, а по новому още не са се научили.
***

Бъдещето на ГЕРБ зависи не само от развоя на вътрешнопартийните му проблеми, но и от съдбата на новия десен проект, който се заражда в резултат на протестите.
След изборите тенденцията, очертала се в социологическите изследвания, бе отчетлив спад на подкрепата за ГЕРБ и известна стабилизация на БСП. След гафа „Пеевски“ БСП също понася негативите от грешката на нейните ръководители. Но не може да се твърди, че ГЕРБ задържа позиции и печели. Разливът в дясното пространство е по-траен процес, отколкото негативите, които ще понесе БСП.

В политическата мозайка липсва субект, който да привлече избирателите, търсещи представителство в десния спектър. Намесването на такъв субект ще притесни изключително много ГЕРБ. Предстои да се реши въпросът кой ще остане като основна политическа сила вдясно. Решението ще зависи от евентуалното оттегляне на Пламен Орешарски.

Нова дясна партия в момента още няма, а за да узрее и да се наложи в публичната мъгла, трябва време. Десните имат интерес правителството на Орешарски да продължи да работи още известно време. Примерно - до май следващата година. Необходимо е в рамките на половин година да се направи ревизия на управлението на ГЕРБ и обществото да е наясно какво е дережето на държавата вследствие на мандата на Борисов.

Интересът на ГЕРБ е да има избори

докато новите десни не са се развили и не са се наложили. Новият проект е в пряка конкуренция с ГЕРБ, защото вдясно има две ниши. Едната може да тръгне от традиционните десни центрове и да бъде надградена. Другата – тази, която е близо до ГЕРБ, е по-прагматична, по-популистка и по-популярна за хората. Коя ще надделее?
При избори през септември, ГЕРБ ще бъде основната дясна политическа сила. Другите десни най-много да бъдат притурка за евентуално мнозинство, ако тръгнат да се коалират. Нещо, което те отсега твърдят, че не желаят. Ясно е, че никой не желае да се свързва с потъващ кораб.

Бързането за оставка на правителството и за нов парламентарен вот обслужва ГЕРБ и е вредно за възникващата нова дясна формация. Да, тя също бърза да се появи на публичната сцена и греши. При наличието на силен ГЕРБ новият десен проект ще бъде победен от Борисов и натикан в ъгъла.

(в. Преса, печатно издание, брой 170 (521) от 25 юни 2013)