Христо Илиев, председател на Съвета на директорите на „Ей Джи кепитъл“:

А бяхме оазис на стабилността...

„Преди седмица имахме среща на борда на Виенския икономически форум - организация, чиято цел е да привлича инвестиции не само в България, но и в целия регион. Влиятелните хора там са много загрижени какво се случва у нас. Досега бяхме оазис на стабилността, а сега попадаме в зоната на несигурност. Поставят ни вече в една група с разтресената от дългова криза Гърция, с финансово проблемната Кипър, с Румъния, където имаше сериозно напрежение в последната година, и с Чехия, където премиерът подаде оставка преди седмица. Вече целият регион е нестабилен.

Факторите за напрежението са различни във всяка страна, но ако се погледне глобално, навсякъде се вижда едно - политическа нестабилност. И това няма как да не се отрази на отношението на инвеститорите.

Владимир Гюрджиев, мениджър във „Фортън“:

Инвеститорите искат стабилност

„В началото на годината имахме изключително позитивна тенденция на пазара. Получихме няколко запитвания от европейски и американски компании, които са основно експортно ориентирани. Това са фирми, които имат производства в различни части на Европа и искат да консолидират дейността си в една страна.

На предварителен етап дори се преборихме със страни като Полша, Румъния и Сърбия. Видя се, че по-опортюнистично настроени компании са склонни да поемат риска в България, защото ние предлагаме повече възможности. В Полша имаш повече сигурност, но там вече не е евтино - нито по отношение на работна ръка, нито за бъдещи разходи за ток, вода или газ, нито като цени на индустриални площи. А цените на строителството там и тук са сравними.

Към днешна дата компаниите, с които работим, не са дали индикации, че се отказват. Но в същото време процесът за вземане на решения отнема повече време.

България има страхотен шанс да се възползва от проблемите в Гърция, Турция и Румъния и да привлече нови инвестиции. Но това трудно ще се случи, ако влезем в спирала от постоянни смени на правителства. Инвеститорите искат да видят стабилност в България. Защото политическият живот е свързан с точността и бързината на административните услуги. Всеки протест има своята креативна и деструктивна страна.

Хубавото е, че все пак има и външни компании, които виждат в политическата ситуация у нас естествен демократичен процес и не са замразили инвестициите си. Сходни събития могат да бъдат видени и в далеч по-развити държави като Италия и Франция, но там бизнесът не е спрял да се разраства. Разбира се, за инвеститорите щеше да е по-добре, ако всичко това у нас не се беше случило.

Иван Велков, председател на Национално сдружение „Недвижими имоти“:

Мачът е започнал, ние още се питаме кой играе

„От дебелите учебници знаем, че политическата нестабилност косвено се отразява на икономическата ситуация. Втората вълна от протести сама по себе си е наложителен начин на изразяване на мнение. Но ако се абстрахираме от чисто локалните ни проблеми, от това кой е крив и кой прав, в един конкурентен международен план ние губим позиции. Съвременният свят е пълен с дефицит на доверие и вече всеки може да посочи с пръст България и да каже, че тук се случва еди-какво си. Когато ние сме в пряка конкуренция за привличане на инвестиции, когато другите произвеждат и продават, а ние още си задаваме екзистенциални въпроси, това не е в наша полза.
Мачът в глобалната икономика вече е започнал, а ние се питаме кой играе - класика за българския колективен дух. Единственото дългосрочно нещо у нас е липсата на дългосрочност. Сигурно е само, че нищо не е сигурно.

Една инвестиция в недвижими имоти - в завод, логистичен център, офис или жилищна сграда, се реализира за няколко години. В България един инвестиционен проект може да „преживее“ две-три кризи. Като гражданин ми се иска веднъж завинаги да се подредят нещата така, че да можем да се състезаваме с другите страни по техните правила.

Вече седма година търсим инвеститори с мотива, че сме в Европейския съюз, че имаме 10% плосък данък. Това не е достатъчно. С клипове по CNN няма да привлечем стратегическите компании. Трябва да ги ухажваме с конкретика, с папки, да ходим на място в централите им.

Неотдавна изразих мнение пред в. „Преса“, че правителството трябва да управлява по мениджърски. И премиерът Орешарски го прави. В бизнеса често се случва да назначиш човек на длъжност, но бързо да видиш, че той не става, и да го махнеш. Но това не означава да рестартираш цялата фирма.

Морските вълци в „Ченгене скеле“:
Не сме митничари и нямаме палати

Общо 252 са незакнните обекти в Ченгенето по опис на ДНСК. Според морските вълци в по-голямата си част това са рибарски хижи

40 години селището се мята като риба на сухо с неизяснен статут

Лалка Кипрова

„Ако можеше морето да се премести в София и да свършват мъките ни тук“ - с тези мисли осъмват жителите на рибарското селище „Ченгене скеле“ край Бургас. Трето поколение рибари, които със затаен дъх очакват парламентарните катаклизми най-после да приключат и през гласуване да премине така жадуваният мораториум върху събарянето на незаконните жилищни сгради.

В „Ченгене скеле“ техният брой е точно 252. 107 от тях вече са съборени. Останалите до една са с влезли в сила, но неизпълнени заповеди за премахване.

„Пътят ни - незаконен, водопроводът ни - незаконен, електрификацията - незаконна, къщите - незаконни и кметът на „Ченгене скеле“, и той беше незаконен. И жена му беше незаконна“ - така с известна доза ирония рибарите посрещат новодошлите. Създадено през 1972 г., когато властта прогонила рибарите от кейовите места в бургаския порт, за да ги натири в специално прокопаните канали на 15 км южно от града, повече от 40-години „Ченгене скеле“ се мята като риба на сухо с неизяснен статут.

По традиция селището влиза в дневния ред на политиците само по време на избори, на всеки четири години. Но щом кандидат-депутатите пристъпят през прага на парламента, рибарите остават извън полезрението им.

И докато политиците нехаят, между бедните къщички в държавния горски фонд през годините се настани хаосът и безогледното строителство. Сред хижите без разрешителни се извисиха и вилите на неколцина големци. Например къщата на вече бившия шеф на Гранична полиция-Бургас комисар Ваньо Иванов, на Берч Геврикян, който е сред основателите на СДС-Бургас и ексшеф на стокова борса „Пиргосплод“, на бившия областен управител Стефан Корадов. Композиторът Стефан Диомов също имал бунгало в района. Разрешили му да го вдигне преди няколко години, когато го направили почетен гражданин на Бургас, но последвали толкова атаки, че творецът го дарил на техникума по океански риболов. Сега на същото място има ресторант.

В другата част на селището, далеч от хижите и близо до нефтопристанището, е т.нар. квартал Богатево. Инспекторите от РДНСК сами кръстили така района, понеже бил населен с вили на заможни люде. За това, как с помощта на телове и разпънати дамски чорапогащници същите тези богаташи са парцелирали мястото из Бургас, още се носят легенди.

Три дни, водени от местния шериф Фильо, рибарите обикаляли къща по къща, за да търсят къде е палатът на скандалния Калин Тихолов, който медии набедиха, че притежава палат в селището. След проведените „оперативно-издирвателни мероприятия“ се оказа, че архитектът не е и припарвал до Ченгенето. „Защо му е на Тихолов, който дирижираше презастрояването на най-апетитните терени по Черноморието, да вдига незаконна къща в незаконно селище при бедните рибари“, питат се местните.

„Ченгене скеле“ не е квартал на богатите. Ако посетителите очакват да видят тук митичните митничарски палати, които предишната власт засне от птичи поглед във водевилната акция „Хеликоптер“, ще останат разочаровани. Тук няма вили с басейни и фонтани. В голямата си част постройките в Ченгенето се състоят от рибарски хижи и фургони. Вдигнати са от морските вълци още през миналия век. Построени са с подръчни средства - греди, донесени от морето, тухли втора употреба и ламарини. Местните даже кръстили една от улиците в селището „Консервна“ - по творбата на Джон Стайнбек.

Българското и европейското знаме се веят на входа на рибарското селище

Според мнозина това е последното място, съхранило романтиката на стария Бургас. Тук са и зевзеците - сред постоянните обитатели на селището са цяла галерия от колоритни образи, носещи звучните прякори Янко Попчето, Анка Гугутката, Хитлер, Сталин, Брадата, както и артистичната бохема на Бургас. През топлите летни дни селището кънти от цветисти лакърдии, звучни песни.

Опашати рибарски истории се разказват из всеки ъгъл... Далеч от градския смог и бетона, задушаващ духа на Бургас, в „Ченгене скеле“ сякаш тече паралелен живот. „Тук само гробище си нямаме“, казват местните. Рибарите са си направили параклис, който, макар също да е незаконен според бюрократите, бе осветен от Сливенския митрополит Йоаникий. Имаха си и Весел автомобил, който обикаляше селището да прибира подпийналите след почерпка рибари и да ги кара до вкъщи. Сега пък морските вълци са решили да преустроят трабантче за пожарен автомобил.

Макар да нямаше още статут на селище, „Ченгене скеле“ си имаше кмет -  легендарния рибар Стоян Боев-Сербеза. Той си отиде от този свят през януари т.г., без да дочака така жадуваното узаконяване.

Композитори, артисти и художници бранят „Ченгенето“

Най-изявените бургаски творци, сред които композиторът Стефан Диомов, певицата Тони Димитрова, актьорите Димитрина Тенева и Юрий Ангелов, поетите Ваньо Вълчев и Пейо Пантелеев, художниците Живко Иванов, Кольо Кехайов и Константин Костадинов, хореографът Хикмет Мехмедов, учредиха инициативен комитет за защита на рибарското селище „Ченгене скеле“.

„Багерите ще разрушат не само къщите на тези хора, но и душите им, ще отнемат поминъка им.  Най-незаконното е, че бургаските рибари са незаконни“, заяви композиторът Стефан Диомов.

Към днешна дата в „Ченгене скеле“ са регистрирани 1100 лодки. Постоянното население е около 300 души. 12 от тях даже в личните си карти са с постоянен адрес Рибарско селище-Бургас.