10999 | 26 юни 2013 | 13:45

Трите оскъпяващи добавки ще изчезнат от фактурите, но ще се скрият в цената на енергията

В цялата суматоха тези дни предстои токът да поевтинее с 5% най-много. Но народът от протестите не се вълнува от това. Ако можеше да си говори пряко с властта, навярно би казал: „За тока обяснявайте на ланската ми шапка.“ Сега моментът е нов. Лош момент на лошо място. Сметките за ток и парно бяха огнището на зимните шествия. Новите 5% поевтиняване след мартенското означават икономия от 2 лв. при досегашна сметка за ток от 40 лв. или 5 лв. на 100 лв., ако в дома има як фризер и климатици.

Още първите министерски изявления тази пролет, че в България има криза на свръхпроизводство на електроенергия, породиха у студентите в икономическите специалности лошо предчувствие. Погледнато по учебник, кризите на свръхпроизводство обикновено завършват с дефицит. Защото цените падат, парите не стигат за възпроизводство на мощностите и на работната сила и част от фабриките отпадат от пазара, докато клиентите усетят недостига от съответната стока. В случая с тока това означава режим, „дискотека“, далавери, престъпна управленска некадърност, лошо наследство и - забравете!

В потвърждение на лошите предчувствия на студентите икономическият министър Драгомир Стойнев обяви миналата седмица, че има голяма вероятност от режим на тока, ако властите не вземат спешни мерки. Дали тези думи са рекет, или не са - политолозите да му мислят. За крайния потребител въпросът е, след като нещата са докарани до ръба на пропастта, ще бъде ли направена крачка напред, или ще започне поправяне на грешките. Засега не е ясно. Властите стоят с единия крак във въздуха.

Крачката, която е замислена, се нарича нов модел за ценообразуване на електроенергията. Другото й име е сметка без кръчмар, тъй като при представянето на модела на 18 юни в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране нейните членове признаха, че още не са анализирали числа. А ако каруцата е сложена пред коня, вероятността да паднат в пропастта се увеличава.

Новият ценови модел трябва да изпълни две взаимноизключващи се задачи. От една страна, трябва да запълни дупката от 1,5 млрд. лв. дефицит в системата,

за да не се стигне до режим

От друга страна, трябва да осигури икономии, достатъчни за петпроцентно намаление на цените на тока за бита и малките фирми. Според изчисления на бранша стойността на тази мярка е поне 150 млн. лв. Простата аритметика показва, че за да се изпълнят и двете задачи едновременно, електроенергетиката трябва да икономиса около 1,650 млрд. лв., или 27,5% от общо 6 млрд. лв., които трябва да минат през сметките ни в следващата една година до 30 юни 2014 г. Ако не успее, ще трябва по някое време да ги вкара в цените.
Новият модел предвижда сегашните три добавки върху стойността на енергията да отпаднат от фактурите ни. Нагледно те представляват общо 1,831 ст., или 12% от средната цена на тока за бита - 15,66 ст./киловатчас. Но трите добавки няма да се изпарят от сметките ни, а ще влязат в цената за енергията.

Скриването им в общия кюп може да има психологически ефект -

хората да не псуват управниците

одобрили бремето на дългосрочните договори за скъп зелен ток, скъпо парно и скъпи инвестиции в двата американски теца в комплекса „Марица-изток“. От гледна точка на прозрачността замаскирането на добавките не е похвално и Брюксел едва ли ще ни се зарадва за него.

Властите предприемат тази стъпка, за да насочат целево едни предполагаеми 300 млн. лв. от бюджета за облекчаване бремето на скъпата зелена енергия върху гърба на крайните потребители. Това е сумата, която България очаква да получи от продажбата на емисии въглероден диоксид на международните пазари за период от 19 месеца до края на юни догодина. До момента за седем месеца в Министерството на финансите от този източник са натрупани около 90 млн. лв. Но дори да се натрупат 300 млн. лв., сметката само с тях пак не излиза. Защото по данни на ДКЕВР общо за зелена енергия и за субсидиране на парното в следващия едногодишен ценови период до 30 юни 2014 г. българският потребител трябва да плати 1,2 млрд. лв. при покривани с досегашните цени 563 млн. лв. Разликата е 637 млн. лв.

Очакваните 300 млн. лв. от емисии ще потушат едва половината от дефицита. Значи се разчита на някакъв таен ключ от мазето. За съществуването му намекна и министър Драгомир Стойнев, като каза, че „някого ще го заболи“ от предвидените мерки. И също, когато предупреди депутатите, че ще бъдат подложени на огромен натиск да не гласуват окончателно приетите засега само на първо четене промени в Закона за енергетиката и в Закона за енергията от възобновяеми източници.

Част от промените ще позволят на диспечерите на Електроенергийния системен оператор да спират производството на ток от някои централи, когато те заплашват балансирането на системата. Така незримо се изчертава мишена върху гърдите на слънчевите и вятърните електроцентрали основно, тъй като тяхното производство се балансира най-трудно. Това е епохална промяна спрямо сегашния законов постулат, че цялото количество електроенергия, произведено от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и от когенерацията на електроенергия и топлоенергия, подлежи на задължително изкупуване на високи цени. Освен това по думите на председателя на енергийната комисия на парламента Рамадан Аталай ДКЕВР също ще има право да ограничава скъпи производства, за да защити интересите на крайните потребители.

При това положение пред очите на собствениците на ВЕИ светва надписът

„Време е да се паникьосаш!“

Не само защото може да им отрежат големите печалби. Нито дори от страх за плащането на банковите заеми, които според различни оценки са между два и три млрд. лв. Възниква огромен риск от субективизъм, тоест за корупция и далавера. След като спирането на слънчеви паркове ще може да става по преценка на диспечери и чиновници, възможно ли е централите, свързани с опозиционни политици, да се превърнат в заплаха за балансирането на системата и да им се дръпне шалтерът? Докато онези, които са в невидимата паяжина на управляващите за момента, да работят без проблеми. И сегашните закони, и поправките изискват справедливо и недискриминационно разпределяне на тежестите. Но проверяващите ще са пак същите, а редовият гражданин не е нито диспечер, нито е в ДКЕВР.

Новият модел за ценообразуване ще намали с повече от 50%, или с 18,31 лв. на мегаватчас таксите, заплащани от износителите на електроенергия. Това е полезно, за да може електроцентралите, а и миньорите да работят. Не са толкова много стоките, които произвеждаме и изнасяме, за да се лишим от някоя от тях. През най-добрата година - 2011, България е доставила в региона близо 10 млрд. квтч електроенергия. За първите пет месеца на т. г. - едва 1,5 млрд. квтч. Ако износът се отпуши, общото количество за годината може да достигне 6 млрд. квтч.
Проблемът е за потребителите в страната. Ако общата финансова тежест за тях не се намали, преразпределението може да облекчи едни, но ще натовари други. Затова от икономическото министерство обявиха, че са започнали преговори както по дългосрочните договори с двата американски теца, така и със собственици на ВЕИ, за намиране на приемливи отстъпки, така че общото ценово бреме малко да олекне.

Най-трудни ще са преговорите с топлофикациите. Ако ги започнат, властите може и да усетят нещо от онова, което абонатите наричат рекет. Истината е, че цените на парното и топлата вода в момента са такива, а не с близо 30% по-високи, само благодарение на субсидиите, които потребителите на електроенергия плащат в цените на тока. Според някои оценки става дума за сума около 310 млн. лв. Други приблизително 100 млн. лв. отиват за премии върху цената на електроенергията от заводски ТЕЦ. Тази сума ще бъде силно орязана с промяна в Закона за енергетиката, според която премии ще има само за тока, който остава, след като са задоволени собствените нужди на теца, както и тези на клиентите на топлоенергията.

Пет браншови организации в енергетиката предупредиха, че новият ценови модел ще ни отдалечи от свободния пазар на електроенергия, ще задълбочи проблемите на страната в прилагането на Третия енергиен либерализационен пакет в ЕС и като цяло няма да проработи. Това заявиха в „Отворено писмо“ Националният комитет на България в Световния енергиен съвет, Институтът за енергиен мениджмънт, Българската браншова камара на енергетиците, Българският енергиен форум и Асоциацията на топлофикационните дружеста в България. Дано да се лъжат. Ама надали.

(в. Преса, печатно издание, брой 171 (522) от 26 юни 2013)