Вапцаров ме е държал на коленете си

33188 | 29 юни 2013 | 12:00

Разговор на Мариела Балева с поета Орлин Орлинов



Орлин Орлинов е авторът на прочутата по времето на социализма „Ода за СССР“, за която получава Димитровска награда (1969 г.). Роден е на 7 ноември 1931 г. в София, а негов баща е известият писател, драматург и общественик Орлин Василев (1904-1977). Детството и юношеството му преминават сред най-големите български интелектуалци на XX век. Бил е главен редактор на списанията „Български воин“ и „Пламък“, на вестник „Стършел“, драматург на Врачанския, Сатиричния и Народния театър. Автор е на много книги със стихове и поеми за възрастни и деца, сценарист е на 3-серийния телевизионен филм „Чичовци“ по Иван Вазов. „Освен самотата и старостта нищо друго не ме тревожи, а това, което разбрах със сигурност, е, че без любов - в най-широкия спектър на думата, няма живот“, признава той.


 

С поета Владимир Башев (вляво) през 1959 г.


 

Г-н Орлинов, живели сте в три епохи - фашизма, социализма и демокрацията, ваш баща е известният писател и драматург Орлин Василев. Между какви хора израснахте?

Най-напред искам да ви кажа съвсем искрено - аз съм един много щастлив човек! Имам ли право на такава смела категоризация? Имам! Да си отрасъл сред най-интересните, най-умните, най-храбрите, най-почтените люде на България, да си виждал лицата им, да си чувал гласовете им, да си бродил из лабиринтите на мечтите им - ако това не е щастие - здраве му кажи. Писатели, художници, композитори, журналисти, професионални революционери - такива бяха тия, между които израснах. Повечето от тях са легенди, видения, романтични примери, имена на кораби, училища, заводи. Те живееха широко и рисковано, презираха спокойствието и сигурността. Това бяха творци със собствен почерк и собствено художествено мислене.

Кога стана първото ви проглеждане, че животът не е проста работа?

Това стана в една мъглива декемврийска утрин, когато двамина полицаи потропаха на входната врата и с ръмжащи гласове избоботиха, че баща ми е арестуван. Старият ни род е от Серес и името се е забило в детската глава на баща ми. Татко лежа няколко месеца в Софийския централен затвор. Осъдили го бяха за повестта му „Дивата гора“.

Какво толкова е имало в тази повест „Дивата гора“?

Повестта излиза през 1937 г. Тогава съм бил хлапе на шест години. Няколко дни след като на пазара се появил първият екземпляр, един агент със син шлифер почукал на входната ни врата и предал поканата на всесилния Никола Гешев татко да го посети в кабинета му в Дирекцията на полицията. Влязъл татко в кабинета на Гешев, който станал прав и му предложил да седне. А после започнал истински литературен разговор. „Много ми беше интересно да прочета последната ви книга, господин Василев, написали сте интересно четиво - казал на татко Гешев. - Трябва да отбележа, че сте дали вярна и точна характеристика на обитателите на „Дивата гора“. Мъчи ме обаче личен въпрос - сред хищното население на дивата гора на кого аз лично съм прототип?“ „Мечка страх, мене - не! - помислил си за миг баща ми, плюл си невидимо в пазвата и изтърсил: „На Единака!“ - Така си и помислих - отвърнал Гешев. - А сега сте свободен. Това татко ми го разказваше като пораснах.

Как видяхте вие в ежедневието хората, оставили диря в литературата ни?

Това бяха невероятни хора, които са дали много на България и на литературата й. Излиза, че говоря за големи люде, а не мога да разкажа нищо величествено, нищо блестящо и нищо украсително. Спомням си, една вечер някой почука на входната ни врата. На вратата има звънец, а пък се чука! Защо? Затаявам се. Отвън също се затайват. „Кой е?“ Мълчание. Да не са полицаите... Аз съм малък, но съм мъж. Отварям и виждам само един бял чаршаф, виждам как някакви тайнствени ръце разперват чаршафа и един явно престорен глас избоботва: „Аз съм главният караконджул! Тук ли е Орлето?“ После чаршафът се разтваря и една къдрокоса усмихната глава разлива весел смях.

Главният караконджул беше чичо Иван Хаджийски

Сериозно! Авторът на „Бит и душевност на българския народ“ като караконджул?

Да, чичо Иван, големият Хаджийски. Гледам сега неговия двутомник и все не мога да свържа тая забележителна книга с „главния караконджул“. Колко скромен е бил чичо Иван, как нито веднъж с нищо не показа, че е учен, че е философ, наел се с трудната задача да обрамчи националната характеристика на българина с неговите падове и възходи, с неговата хитрина и далновидност. Чичо Иван Хаджийски имаше цел, имаше кауза, имаше позиция, лице, озарено от добро слънце и смях - звънък и чист, какъвто от други уста до ден днешен не чух да се разлива.

Усещате ли уникалността на това, което разказвате?

Такива истории имам безброй. Все пак баща ми беше известен писател и неговите контакти бяха с такива хора. Ето, пред очите ми е друг спомен. Едър, снажен, с две лястовичи гнезда вместо вежди, влиза у нас Гец. Това е писателят Георги Караславов. Та влиза чичо Георги в кухнята, където мама допича във фурничката двукилограмов шаран плакия. Омайната миризма го удря в ноздрите, той поема дълбоко дъх и с леко премрежени очи продумва: „Да знаеш Кунке, котка съм на риба!“ Мама му казва да седне, Гец изважда тенекиената си чекийка, преполовява хляба и го нарязва на малки, равни кубчета. И чака, докато мама отвори фурната. После доказва, че е „котка на рибата“. От шарана остава само гръбнакът. Умни, талантливи хора са идвали у нас. Ама ги няма, но гадното е, че ги забравихме, че ги отрекохме. Знаете ли, че съм седял на коляното на един гений...

Слушам ви, поете...

Този гений беше Никола Вапцаров, той идваше често в дома ни, в столицата, на ул. „Иван Асен II”. Много ме обичаше и ми викаше Орленце. Ръцете му винаги миришеха на машинно масло, макар да са измити с пет сапуна. Бях на не повече от десетина години, но как да го забравя, беше изключително скромен и не се преструваше. Все ми викаше „Орленце, остави ги тия големи писатели“, а у нас винаги беше пълно с тях. За него знаех от мама само, че е работник, който пише стихове. Усещам и днес кокалестото му коляно, на което обичах да сядам, чувам гласа му, обаятелен от липсата на преструвка и нагласеност.

1969 г. Орлинов и най-добрият му приятел, големият художник проф. Найден Петков.


 

За какво ви разказваше?

Вапцаров ми разказваше за Пирина, казваше, че Витоша е нищо и никакъв баир, че войвода като Орлето не може да не се качи на Елтепе. Обещаваше ми, че при първа възможност ще идем до Банско... Чичо Кольо беше удивителен човек. Войната между СССР и фашистка Германия беше пламнала, дочуваше се, че фелдмаршалите без бинокъл виждат храма „Василий Блажени“ и Кремъл, никой не знаеше истината за положението на Източния фронт, а чичо Кольо уверено и приказно ми рисуваше следната картина: „Не след много, Орленце, Червената армия ще надвие фашистите. Една сутрин ние ще се събудим от грохота на съветските танкове. Аз ще дойда да те взема, ще откъснем тайно от градините два букета и когато се зададе първият танк с червено знаме на купола, аз ще спра танка и ще кажа: „Другарю командир, това момче е моят приятел Орлето, моля ви да го качите на танка и заедно да влезете в София“... Ей така съм израсъл, пък ме питат що и как така съм написал одата за СССР. Ами ще я напиша.

Как посрещнахте вестта за разстрела на Вапцаров?

Черен беше денят за нашата къща, когато се узна, че на военното стрелбище са разстреляли чичо Кольо. Мама плачеше, татко се разхождаше като лъв и все повтаряше: „Диваци, знаете ли кого убихте? Хора като Кольо се раждат веднъж на сто години! Варвари!...“ За пръв път усетих момчешка ярост у себе си. И така ми се искаше да съм наистина пирински войвода, да имам чета, да отмъстя за милия ми чичо Кольо.

Във вашия дом са идвали толкова значими хора на духа, за кои други големи българи имате спомени?

У нас идваше много често Илия Бешков с едно селско кожухче, велик гений, семпъл, все рисуваше в един бележник. Минават с Константин Петканов и все викаше на майка ми Куна: „Кунке, имаш ли мекички?” Идваха Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева, Боян Болгар, всякакви - бедни, аристократи, буржоа, но всички - български писатели. Единни, с общи интереси. Спореха, караха се, но никога не се мразеха и не се предадоха. А днес, Боже! Прости на днешните си предатели, майко България! Слава Богу, че съм живял сред такива гении. Трябва да съм бил около 9-годишен - влизаме в кафенето на „Цар Освободител” до ЦДНА и Руската църква. Вътре баща ми вижда един човек с бомбенце, седи на една маса, пие кафе. Заведе ме и ми каза: „Орле, запомни този човек.“ Това е най-големият български писател, казва се Йордан Йовков.

Баща ви може би ви е водел с някаква цел?

Разбира се. Татко нарочно ме водеше при тях, искаше и да чувам какво говорят вкъщи. С Елин Пелин съм имал много разговори. През 1949-а, няколко месеца преди да умре, имаше един курс на млади писатели в Своге. С Атанас Наковски, Серафим Северняк го питахме какво е разказът. Той ни погледна и ни каза: „Това е една проста история, но трябва да обичаш това, което пишеш. Ако не обичаш - нищо не става. Но и ако не мразиш, пак нищо не става.“ Той ме знаеше още от дете, но там като ме видя, ми пожела успех.

Баща ви Орлин Василев е написал книгата „Съпротивата“, която има интересна съдба - първо е получила одобрението на властта, а после е била напълно забравена и едва ли не цензурирана. Каква е историята на написването й?

Татко продължаваше да бъде директор на Радио София, когато един ден го повикал Трайчо Костов (Оглавява БКП до завръщането на Георги Димитров и Васил Коларов в България през 1946 г. През март 1949-а е отстранен от правителството, а в нощта на 16 срещу 17 декември е обесен.). И с оня спокоен, убедителен тон, му казал:

Орлине, обади се бай Георги от Москва

(Георги Димитров) и нареди да се напише и издаде в най-къси срокове книга за съпротивата на българския народ, като се акцентира на хилядата дни въоръжена

Орлин Орлинов с писателя Генчо Стоев, получил „Златен меч“ от списание „Български воин“, отзад е баща му Орлин Василев.


 

борба срещу фашизма. Книгата трябва да се напише писателски. Решението на Централния комитет е с тази работа да се заемеш ти. Бай Георги заръча, още щом се приготвят 60 страници, да му се изпращат със самолет. Той ще ги връща със свои бележки. Книгата е безкрайно необходима за преговорите при сключване на мирния договор в Париж. Трябва да я сложим на масата като документ, който ще защитава българската кауза...“

За колко време написа „Съпротивата“ баща ви?

За половин година. „Съпротивата“ беше написана и издадена овреме (1945 г.), вътре има хиляди снимки. Тя свърши отлична работа на парижките преговори и спомогна да се надвият западните опити да ни изкарат прости съюзници на Германия, а не народ, вдигнал пушката срещу й. В нея обаче няма нищо за Тодор Живков. Мазниците почнаха да приказват, че го няма, и затова я спряха, покриха я. А тя е изключително ценна със страхотна информация. Тази книга трябва да се преиздаде, ама кой да се сети...

Пазите ли ръкописа й?

Тя е в архива на баща ми, който е у последната му жена Даря Табакова. Този ръкопис на „Съпротивата“ е с бележки на Георги Димитров, написани със син и червен дебел молив. В същия архив се намира и един интересен документ - това е автобиографията на Трайчо Костов, записана лично от баща ми в единствен екземпляр и проверена, по линия на достоверността, лично от Трайчо Костов.

Кога решихте, че искате да пишете? Баща ви окуражи ли ви, или по-скоро ви посъветва да не бързате?

Не, нищо не ми каза, защото си вървях по своя пътека. Сигурно съм единственият в света син на писател с цветущо обществено положение тогава, който беше скъсан и не можа да вземе диплома в прочутата Втора мъжка гимназия в София. При това директор на гимназията беше писател - Димитър Ангелов. Дадоха ми т. нар. Образец 2, без право да следвам в университета. Понеже не можах да реша сложните задачи, написах поема за числата, която според мен не беше никак лоша.

Значи ви писаха двойка?

Не двойка,

писаха ми кръгла 0

Баща ми, който никога не се е бъркал в живота ми, каза: „Сине, слагай торбицата на рамо и тръгвай по живота!“ Къде? И аз не знаех. Майка ми Куна не го спря. Тогава все пак бяхме малко заможни, баща ми беше известен писател, но...  Това е неговата велика помощ. Тръгнахме за Своге заедно с приятели. Там имаше антрацитни мини и почнахме да работим като миньори, същински черни дяволи бяхме - антрацитът много цапаше. Ето как усетих аромата на живота и почнах да пиша за него. Знаете ли какво е това за едно дете на интелектуалец, което е расло между Димитър Талев и Светослав Минков, между Любомир Пипков, Петко Стайнов и Веселин Стоянов, и художника Илия Бешков, все приятели на моя баща... Но нито за миг не съм съжалявал, че съм станал миньор.

Прописали сте на матурата с поемата за числата, а с какво продължихте?

През 1949-1950 г. победи Китайската революция и първото ми произведение бе поемата „Китай - това сте вие“, която има голям успех - и в България, и в Китай. В далечната страна поемата излезе в 1 милион тираж, спомням си, че даже ми се извиниха, задето тиражът бил много малък - нямало финанси. Представяте ли си - 1 милион! А тук излизат 100-200 бройки...

За поетите казват, че трябва да са малко луди, за да пишат хубава поезия. Така ли е?

Ако не си луд, в добрия смисъл на думата, не ставаш. Какво може да накара Фридрих Шилер в тази спокойна, хубава, бюргерска Германия да напише „Ода на радостта“? „Всички хора братя стават, щом с крила повееш ти...“ - това е най-хубавият химн на света, който сега е химн на Европа. Шилер е бил луд, защото е искал да види света подреден, справедливостта победила... Все мечти, които никога не се осъществяват.

1972 г. Орлин Орлинов с Дончо Цончев по време на Втория конгрес на Съюза на българските писатели.


 

(в. Преса, печатно издание, брой 174 (525) от 29 юни 2013)


 


От категорията

Украински политолог: Безсмислено е да продължаваме военните действия,"победоносен край" е невъзможен

Украинският политолог Вадим Карасьов: Безсмислено е да продължаваме военните действия,"победоносен край" е невъзможен-Ukrainskiyat-politolog-Vadim-Karasyov--Bezsmisleno-e-da-prodalzhavame-voennite-deystviya-pobedonosen-kray--e-nevazmozhen_1709536769.jpg

Управляващите и украинското общество са в капана на дилема, избирайки между ...

4 март 2024 | 09:17

Психолог: Борисов е с дълга стратегия, Петков е слаб играч, Хр. Иванов бавно и методично са разорява

Политиката прилича на покер игра, казва Росен Йорданов-1613124507.jpg

По думите му, на Бойко Борисов в момента не му е удобно да поема ангажимента с ...

3 март 2024 | 20:56

Милен Керемедчиев: Няма бъдеще за Газа, което да е мирно или отрегулирано

Милен Керемедчиев: Няма бъдеще за Газа, което да е мирно или отрегулирано-1615973697.jpg

При примирие и двете страни ще се прегрупират, подчертава бившият зам.-министър ...

4 март 2024 | 13:11

Daily Express: Смъртоносните ракети на Путин "Сатана-II" са готови за бойно дежурство

-1650530400.png

Със зашеметяващата дължина от 35 метра, ракетата Satan-II тежи 220 тона и има ...

4 март 2024 | 09:23

Най-важното

Утре на 5 март ГЕРБ представят проект на коалиционно споразумение, изработен по европейските стандарти

Решаваща седмица: Денков подава оставка, ГЕРБ предлагат на ПП-ДБ коалиционно споразумение

Решаваща седмица: Денков подава оставка, ГЕРБ предлага коалиционно споразумение-Reshavashta-sedmitsa--Denkov-podava-ostavka--GERB-predlaga-koalitsionno-sporazumenie_1709534004.jpg

При завъртането на парламентарната рулетка ГЕРБ ще вземат първия мандат и ще ...

4 март 2024 | 08:17

Отворихме нова страница в двустранните връзки, отбеляза президентът на Азербайджан (ОБНОВЕНА)

Желязков пред Алиев: Азербайджан е ключов партньор на България за енергийна диверсификация

Росен Желязков пред президента Илхам Алиев: Азербайджан е ключов партньор за България-Rosen-Zhelyazkov-pred-prezidenta-Ilham-Aliev--Azerbaydzhan-e-klyuchov-partnyor-za-Balgariya_1709536439.png

Председателят на парламента и водената от него делегация положиха венец пред ...

4 март 2024 | 10:53

Вътрешният министър разговаря с комисаря по вътрешни работи Илва Йохансон

Калин Стоянов подписа стратегическа рамка за сътрудничество с ЕК и Агенциите на ЕС

Вътрешният министър Калин Стоянов разговаря с комисаря по вътрешни работи Илва Йохансон-Vatreshniyat-ministar-Kalin-Stoyanov-razgovarya-s-komisarya-po-vatreshni-raboti-Ilva-Yohanson_1709552240.png

Предвижда се подпомагане на процеса на подготовка на българските институции за ...

4 март 2024 | 13:34

Скоро ще намерим решение на въпроса за разширяването на Шенген, подчертава президентът на Австрия

Байдън и Си сред президентите, поздравили българския народ за Националния празник Трети март

Байдън и Си сред президентите, поздравили българския народ за Националния празник Трети март-Pravitelstvoto--Nyama-instruktsiya-za--tih-boykot--na-Natsionalniya-praznik-Treti-mart_1708951827.jpg

Историческите крачки на България, включително напредъка в енергийната ...

4 март 2024 | 09:23

Средствата ще бъдат насочени за подобряване на охраната

ЕК предоставя 85 млн. евро на България и Румъния за управление на границите

ЕК предоставя 85 млн. евро на България и Румъния за управление на границите-1536825689.jpg

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа в "Екс" по този ...

4 март 2024 | 13:18

В учебниците за 2 и 3 клас липсва 3 март като български национален празник, коментира юристът

Атанас Семов: Масовият българин все по-силно вее байрака на нетърпимост към отмяна на миналото

Атанас Семов: Съдебната система може да се изчисти, ако се пощади от политическа намеса-1610696084.jpg

Политическият живот даваше повече кураж на онези, които могат в тайно ...

4 март 2024 | 08:32

Въпреки това шансовете ѝ се смятат за илюзорни, твърдят анализатори

Ники Хейли отбеляза първа победа срещу Тръмп на първичните избори на републиканците

-Izborite-v-Yuzhna-Karolina-mozhe-da-sa-reshavashti-za-bitkata-Heyli---Tramp-za-nominatsiyata-na-Republikanskata-partiya_1706276249.jpg

Тя спечели надпреварата във Вашингтон, окръг Колумбия, с 62,86% от гласовете ...

4 март 2024 | 08:15

Украински войници разказват за отчаяните опити да бъде задържан градът

"Вашингтон пост": Загубата на Авдеевка е съкрушително поражение за Украйна

-Avdeevka_1709532719.jpg

Майор, 21 г., войник от 3-та щурмова бригада на Украйна, който се е сражавал ...

4 март 2024 | 08:11

Кадрите са заснети край връх Шипка и около Паметника на свободата там и озвучени със стиховете на гения Иван Вазов

Опълченците на Шипка оживяват във филм на арх. Пламен Мирянов
(Видео)

Опълченците на Шипка оживяват във филм на арх. Пламен Мирянов-Opalchentsite-na-Shipka-ozhivyavat-vav-film-na-arh--Plamen-Miryanov_1709451118.jpg

Това е пореден патриотичен проект на архитект Мирянов, посветен на България и ...

3 март 2024 | 09:30