38553 | 29 юни 2013 | 13:39

Александър Балкански разказва за най-опасния момент в живота си и за трудностите в българското цирково изкуство

Здравей, Сашо, как върви международният фестивал на детското цирково изкуство?

О, той приключи с голям успех, но същото не може да се каже за цирка. Ние сме в Бургас, публиката обаче не идва - защото хората са стреснати и уплашени от политическите протести или понеже участват в тях. А донякъде и от несигурността за бъдещия ден. Когато се тревожиш за хляба си, стискаш парите си и пестиш от удоволствия. Работим благодарение на руските туристи. Местим голямото шапито в Несебър. А в малкото шапито на цирк „Балкански“ във Варна проведохме втория европейски международен детско-юношески фестивал. 280 деца от 20 държави! За всеки жанр има по три награди и класираните на първо място ще получат покана за гастрол в Санкт Петербург.

Децата, които се явяват на фестивала, сигурно са от циркови фамилии?

Нито едно не е. Те са курсове, в които ги занимават като аматьори, но уменията им са като на професионални артисти. Договорът за фестивала е преподписан и догодина пак ще е у нас. Руската циркова академия и цирк „Балкански“ са организатори. За Коледа ще покажем галаспектакъла на лауреатите в малката зала на НДК. Председател на журито е проф. Макаров, учител на Маги Халваджиян и директор на цирковото училище, когато той го е завършил в Москва. Председателят на цирковата академия ни предложи шестмесечен договор в Санкт Петербург, гарантира ни голям успех. При руснаците циркът е култ. При нас е жалка работа.

Неотдавна имаше инцидент в твоя цирк, докато латиноамериканската трупа „Пинило райдърс“ тренираше за рекорд на Гинес в Глобуса на смъртта, веригата на един мотоциклет се скъса и артистите паднаха един върху друг?

Да, това е най-големият състав в света за този номер. В метален глобус с диаметър 5 метра се разминават на мотоциклети 8 души едновременно. Четирима са колумбийци, двама аржентинци и двама парагвайци. Досега излизаха на арената само седем, но лечението на осмия приключи и ще се включи и той. Осем мотоциклетисти в Глобуса на смъртта! Писали сме до „Гинес“, отговориха ни, чакаме емисарите им.

Синът ти Ники и снаха ти Велизара са звездите на цирка, с какви номера участват?

Спектакълът започва с български вариант на „Летящия мотоциклет“. Както Ник Валенда мина по въже над Гранд каньон, така Николай и Велизара без осигурително въже карат мотоциклет по опъната тел. Във втората част пък играят Колелото на смъртта - запазена марка на цирк „Балкански“. Колелото се върти със 70 км/ч и прави пълна обиколка за около 3 сек. Велизара е единствената жена в света, която участва в този мъжки номер, и го правеше, докато беше бременна в седмия месец. Сега твърди, че като бебе синът й Тициано реагирал на музиката от номера, защото я е слушал в корема на майка си.

А другите номера?

Любопитни са китайските артисти, които си... сменят лицата - от бяло става синьо, червено, зелено. На 13-14 метра високо под купола руската акробатка Мис Жанет прави изключителни въртежи на трапец. Забавна за малките е дресурата на кучета от Унгария. Втората част започва с дресура на змии и крокодили, която преповтаря сцени от „Индиана Джоунс и изчезналият кивот“. Германецът Антон Кочка - Каракала джуниър, изважда на манежа около 150 змии, 3-4 малки крокодилчета, няколко големи крокодила, два питона - един аблинос и един тигров по 5 метра, и боа 8 метра дълга, две кафяви тарантули колкото чинии. Плюс черна и зелена мамба и коралова змия - най-отровните в света. В един момент слага жена си в стъклен ковчег и изсипва всичките змии върху нея, а тарантулите си ги слагат на лицето и ги лазят. Много страшно! Преди години баща му правеше дресура на крокодили в цирка, но синът му не им връзва устите на крокодилите. Като ходят по манежа и разтворят паст - бая страховита работа. Невероятна е пантомимата на отвесно въже с куче от Полша. За първи път в България показваме „Трансформация“. Това си е руски специалитет - за един миг си сменя роклята, костюма... Този номер има голям успех, защото хората се чудят как става. Шестгодишният ми внук Тициано, който е осмо поколение цирков артист, вече участва в програмата с езда на пони. Той е истинска звездичка, след представлението децата му искат автографи. 

Александър Балкански със синовете си Сашо-младши (вляво) и Николай при церемонията, на която циркът получи звезда на Алеята на славата.

В България най-голямата циркова династия е 3-4 поколения, как така твоята е осем?

По майчина линия имаме семейна традиция с 200-годишна история. Майка ми е италианка - Лола Валдемар Орландо Малеволти. На 98 години е, да е жива и здрава. Брат й ни напусна м.г. на 105! Майка ми е първата жена акробат в света, която успява да направи салто в седнало положение в кош. Потомък съм на Джозеф Джонтини, основател на първия акробатичен цирк във Флоренция. През 1820 г. семейството му се преселва в Русия. Там основават цирк „Джонтини“. Няколко години по-късно разширяват дейността си и създават стационарни циркове в Самара и Москва през 1879 година. Идва обаче революцията и през 1917 година цирковете им са конфискувани и те тръгват да бягат към Италия. Пътят им с кораб минава през България и решават да се заселят у нас. През 1920 година чичо ми създава третия цирк на фамилията - „Рекс“, който по-късно се преименува на „Левски“. През 1948 година циркът е национализиран. На манежа съм от шестгодишен. Тогава се подписах срещу първата си заплата. Т.е. имам 65 години трудов стаж в цирка! Двама от внуците ми, децата на големия ми син Александър, живеят в Америка с майка си Патрисия, която има дресура на 14 бели тигъра.

Ти си единственият цирков артист, оцелял след падане от 27 метра.

Случи се в софийския цирк на фаталната дата 7.07.77 г. Изпълнявах коронния си номер - баланс върху трапец на глава, на 12 метра от земята. Залюлях се твърде силно - от единия до другия край на шапитото,  амплитудата на трапеца достигна до височина 27 метра. Точно в този момент изгубих равновесие и политнах надолу. Публиката дотолкова беше свикнала да ме вижда горе, че сметна падането ми за поредния маймунджилък. И почна да аплодира. Летял съм не повече от 2-3 секунди, но целият ми живот мина през главата ми като на филмова лента. За мой късмет паднах върху една паянтова дъсчена ложа и така омекотих удара със земята. Изпаднах в кома и се свестих чак след три часа в „Пирогов“. После научих, че докато съм бил в безсъзнание, съм претърпял още една катастрофа. Човек от публиката тръгнал да ме кара към болницата със собствената си кола. Но се натресъл в крайпътно дърво. Лекарите установиха, че съм строшил 8 ребра и два гръбначни прешлена. Отделно цялото ми лице беше обезобразено и се наложи да ми правят пластична операция. Още на третия ден се разписах и излязох от болницата. И както бях опасан в хирургически конци и шини, отидох в цирка. Исках да проверя какво е психологическото ми състояние след инцидента. Метнах се на трапеца. Успокоих се, като установих, че сакатлъкът не ме е уплашил.

Пред кои известни личности си играл?

Пред шведската, холандската и английската кралица. За цялото представление в Лондон през 1983 г., Елизабет Втора изръкопляска само два пъти - на изпълнението на Лучано Павароти и на нашия номер. Играл съм още пред президента на Египет Ануар Садад, Пол Макартни и президента Ричард Никсън, с когото даже се ръкувах. Но най-много се гордея с трите си участия във Ватикана, където лично ме е аплодирал Йоан Павел Втори. Защото премиери и президенти - с лопата да ги ринеш, но папата е един. Няма да забравя срещата ни с него през 1986 г. Защото в деня, в който играхме - 6 януари 1986 г., започна процесът срещу Сергей Антонов. Посланикът ни в Рим Райко Николов, като научи за предстоящата ни среща с Йоан Павел, ми заръча: Намери начин да стигнеш до папата. Кажи му, че си от България, и го помоли да помилва Сергей Антонов. Представлението мина с огромен успех. Като свършихме, папата стана от ложата си и слезе при нас. Пратих едно 10-годишно момиченце от трупата да му поднесе обща снимка на артистите и да му каже посланието. Папата прие подаръка и я помилва по главичката, което ми се стори, че е добър знак. Не казвам, че с тоя жест сме спасили Антонов, но определено допринесохме за подобряване имиджа на България.

При номера на Каракавак дресьорът на змии изсипва цяла кофа влечуги върху жена си.

Но си имал неприятности след това?

След завръщането ми от Ватикана бяха най-трудните 12 месеца в живота ми. Хвърлиха ме в следствието на Софийския затвор. Обвиниха ме, че за участието си при папата съм взел пари от Ватикана и така съм ощетил държавата с над 200 хиляди долара. 12 месеца ме размотаваха по следствия и разпити. Отнеха ми задграничния паспорт, поискаха 10 хил. лева гаранция. Но не се дадох. Алармирах културното министерство, Комитета за държавен и партиен контрол и още сто институции… И в крайна сметка ме оправдаха. Даже ми се извиниха с писмо. После заминах с трупата за Франция. Всички бяха убедени, че няма да се върна. Но малко преди 10 ноември си дойдох. Защото аз системата мразех, но страната си обичах.

На националната конференция на Съюза на артистите в България те избраха в управителния съвет на долната камара.

Председател съм и на гилдията на цирковото изкуство. Чакам това правителство да падне безславно. Като дойде новото, започваме да воюваме. Ще поднеса на новия премиер декрета на Путин за развитието на цирковото изкуство в Русия. 20 страници е подписал Путин и е казал, ако има проблеми, лично да го уведомят, защото иска руският цирк да достигне предишното си ниво. От години руснаците и китайците са абонирани за цирковите оскари - наградите „Златен клоун“ от фестивала в Монте Карло. 

Казах му на Христо Мутафчиев, че управителният съвет трябва да влезе при следващия министър-председател. Човекът с основното образование Тодор Живков, дето бил прост очвар, през 1964 г. задължи с указ всички окръжни градове да имат циркови площадки, т.нар. площадки за народни увеселения. Този указ не е отменен и ще искам правителството да го предложи на президента за преподписване. Нямате представа какви трудности имаме. А циркът е част от културата на България!

Част от осемте мотоциклетисти от латиноамериканската трупа, които се разминават с машините си в „Глобусът на смъртта“.

През 1988 г. трупа „Балкански“ получи „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло. Мислиш ли, че български артисти пак ще постигнат такъв успех, или златния клоун на трупа „Първанови“...

Да,  взехме „Сребърен клоун“ с „Еквилибристика върху перш“, номер, който никой досега не е повторил. Държах на челото си 7-метрова тръба, на чийто връх се бе покачила съпругата ми Мими. Друга гимнастичка се изстрелва от трамплин и с тройно салто каца върху раменете на жена ми, на върха на перша. Този “Сребърен клоун“ за нас е много ценен, защото той е на принц Рение. Когато той си е отишъл, неговото желание е било статуетката в този вид повече да не се дава. Другият трик, за който ни връчиха сребърното отличие на световния шампионат в Лондон, е „Трапец на глава“. Стоя на глава върху трапец на 12 метра от земята. Той се върти и люлее във всички посоки, а аз балансирам на челна стойка без предпазни въжета.

За жалост, в днешно време наградите все повече се отдалечават от българските циркови артисти. Единственото, което може да ги гарантира, е този детски фестивал. Руснаците предлагат да инвестират в цирково училище в София, филиал на московското. Златният клоун се е отдалечил толкова много, че стана недостъпен за България. Унгарците си имат цирково студио и училище, в Румъния в стационарния цирк има учебен център, затова въздушният им балет м.г. взе „Сребърен клоун“. Руснаците и китайците всяка година си делят наградите, защото милеят за това изкуство и има заинтересованост от страна на държавата. А у нас циркаджия е обидна дума.

(в. Преса, печатно издание, брой 174 (525) от 29 юни 2013)