23124 | 30 юни 2013 | 13:04

Аз съм от старата школа и знам, че ако човек сам не си помогне, няма кой да го направи. Трябва да излезем от рамките на нашата народопсихолог

Орлине, как успя да опазиш чисто името си толкова години?

В тоя свят на амазонки малко останаха мъжете. В световен мащаб е така. Виж колко много дами са на топпозиции, като се започне от президенти, премиер-министри, банкери. Така че съдбата на нормалния мъж става все по-тежка.

Какво репетираш сега?

Работя върху няколко проекта. С екипа на Кюстендилския театър направихме постановката „Апокалипсис, кога?“. Сценаристи са трима млади гении от сценарния екип на Слави Трифонов. Написана е за интелигентни хора и третира важни за целия свят проблеми, свързани с апокалипсиса. Последният ми проект е в Сатиричния театър - „Операцията“, една уникална черна комедия по пиесата на Иво Сиромахов. Става страхотен купон на репетициите. Това е още един начин човек да каже нещо на хората.

Естрада, опера, а сега и театър. Защо го правиш?

Честно да ти кажа, не  изпитвам някакво угризение. Та аз над 20 години работя в оперен театър, и дали ще говоря, или ще пея на сцената, няма голяма разлика.

За теб не се е чула лоша дума, хората те обичат.

Може би защото съм се старал винаги да бъда искрен в това, което чувствам и което на мен ми доставя удоволствие. Един актьор няма как да лъже много на сцената, защото тя е една голяма лупа всичко се вижда и у с е щ а . Така че трябва да се раздаваш, както казват спортистите, на сто процента. Всеки спектакъл остава във времето като един изживян и неповторим момент.

Ти си и желан дуетен партньор. Освен с Кристина Димитрова пееш и с Тони Димитрова и с Мариана Попова. Какво подготвяш в момента?

С Кристина направихме едно лятно парче, което и така се казва - „Лято“, включено е в състезателната програма на фестивала „Бургас и морето“. Имаме го и с английско заглавие - „Хелоу“, да може и туристите да разбират. Освен това с Митко Гидишки - един прекрасен музикант и композитор, правим парчета на испански.

Не мрънкаш, че нямаш ангажименти в кризата, а се впускаш смело в нови проекти...

Оплакването не е креативно. Аз съм от старата школа и знам, че ако човек сам не си помогне, няма кой да го направи. Трябва да излезем от рамките на нашата народопсихология, крайно време е да спрем да чакаме неволята да ни оправи нещата. Трябва да си запретнем ръкавките и сами да си окопаем градинката, да си оправим оградката и да заживеем като едни нормални хора. Защото не зачитаме изобщо най- скъпото нещо в тоя живот - времето. При нас върви 24 години преход. Докога? И лошото е, че все търсим причините у другите, а. никой не си задава елементарния въпрос, като се погледне в огледалото: „Аджеба, аз лично какво направих''?

Но не личи да си в паника за бъдещето на България?

Паника за какво? А какво да кажат германците и чехите, като ги заля водата тази година и ги остави без къщи и без ток? Но никой не мрйнка, хората се хванаха в ръце и си помогнаха. 

Значи борба и много работа?

Ама разбира се!

Трябваше да стигнем дъното

за да сеогледаме и да се запитаме -сега накъде? Няма начин. Иначе какво да правя в кризата - вкъщи да се заключа, да седя, плача? Казват: носиш три дини под една мишница! Не, аз нося една по-голяма диня! Аз ходя и в операта, и в театъра, и с Кристина, и с Мариана, и с Тони Димитрова. Участвам в много проекти и нещата се случват. Много от колегите може би не са свикнали на тая динамика и ги е страхизлязат на пазара. Няма нищо по-хубаво от това човек да пробва различни неща. В крайна сметка всеки ден ни е подарен. Аз не знам още колко време ще имам да работя тази работа, колко ще ме слуша славейчето (гласът - б.а.), но опитвам. И това мекрепи. Това ме държи жив. Аз съм един от противниците на пенсионирането от гледна точка на това, че  ако си активен в живота си, би могъл да бъдеш полезен, докато дишаш. Когато спра да пея, мога да преподавам.

С Мариана Попова на снимките на последния клип Lejos

Ти си и рицар тамплиер. Не всеки може да се посвети на това, нали?

Да, така е, човек трябва да даде. Човек трябва да живее така, че да остави нещо след себе си. Иначе се превръщаме в едни машини за фекалии, просто е обидно да се живее така. Личната ми кауза винаги е била хората да се обичат. А нашата скромна цел в ордена е икуменическото право - обединението на всички религии, защото Бог е един, но с различни имена. Човек трябва да вярва в себе си и в нещо малко по-съвършено от нас - в любовта, както е вярвал Христос. Вярващите гледат по съвсем друг начин на живота си, на нещата около себе си. Имат очи за хубавите неща, а те са навсякъде около нас! Както казва Конфуций - ако успееш да постигнеш някакъв паритет между бялото и черното, между доброто и лошото, значи си постигнал пълната хармония.

Снима се като комичен президент във филма „Мисия Лондон“. И екранът ли те влече както сцената?

С Къци Лафазанов и Силвия Лулчева в кадър от сериала „Столичани в повече“

Ти си остана секссимвол за много жени, а в същото време за теб не се е чуло нищо компрометиращо.

Мисля, че няма нищо срамно в това човек да остане верен на съпругата си, да си я обича. Ето, и при Стинг е така.

Как се поддържа такова здраво семейство?

Първо, трябва да си приятел с човека, с когото живееш, и да не се опитвате да се доказвате един на друг, а да се приемате такива, каквито сте, да гледате в една
посока. Аз сигурно имам много трески за дялане.

Съпругата ти не е артист. Как се справяхте с ревността през годините?

Ревността за мен е чувство на безпомощност. Нямаш право да имаш чувство за собственост към когото и да било. Какво значи да ревнуваш?

© КРАСИ ТАНЕВ

А пееш, че „светът е за двама“…

В това парче има съвсем друга поанта - че никой човек не е самотен остров, всеки има нужда от някого до себе си. В нея няма ограничение само за любовта между мъж и жена. Там се пее „даже мен да ме няма на белия свят, потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят“. Авторът Димитър Точев не казва дали това е любовта към любимата,  към детето или към някой друг. Всичко е много относително в нашия живот. Затова човек трябва да има очи да вижда хубавите неща, да не ги пропуска.

Имаш едно дете - Жаклин.

Толкова донесе щъркелът. Тя е на 25 години. Още от малка е много самостоятелно дете. Отиде да учи в гимназия във Виена и се справи чудесно, завърши, взе си дипломата, влезе да следва във Виенския университет. Но след първата година реши да отскочи до Щатите при своя приятелка, хареса й много и в момента е в Тексас. Учи в колеж ивент мениджмънт (управление на събития - б.р.). Това е много хубава специалност, може да организираш всичко - от сватби до конгреси. Жаклин отдавна е космополит и въобще не я притеснява къде ще живее в бъдеще и дали да се върне тук или не. Затова съм най-щастлив, че успяхме да й дадем
най-важното - свобода на избора

Роден си в Берковица. Какъв е споменът ти от този град?

Само съм роден там, лятото - мама отишла да види баба и аз, като сме минали покрай панаира, съм казал: „Ей сега ще изляза!“ Но всяка ваканция ходех в Берковица. Беше разкошно местенце, зимата и лятото е чудесно там, чакам с нетърпение да започне строежът на един огромен хотелски проект на Ком, защото там е една много благодатна за скиори част от Стара планина. Долу под пистите има и минерална вода, така че това би развило района драстично.

Къде тук, в София, премина детството ти?

Играехме на „Арсеналска“, тогава още имаше един склад на „Топливо“, имаше пожарна на мястото на мола „Сити център“. Басейнът „Спартак“ беше игрище и там

тренираше отбор „Спартак“, който след години се сля с „Левски“. Беше весело. На 2-3 часа минаваше по една кола и си играехме направо на улицата. Беше пълно с тополи.

Кой те откри за музиката?

Майка ми казваше, че много съм обичал да пускам плочите на Робертино Лорети и да крещя с него. Някъде във втори-трети клас група деца решихме да отидем на конкурс в хор „Бодра смяна“. Приеха ме и започнах да пътувам насам-натам по лагери, турнета. Бях до 7-и клас в хора, докато започнах да се окосмявам и да ми мутира гласът. После продължих и в хора на гимназията.

Леко си отслабнал. От много тичане ли?

Старая се земното привличане да не ми влияе толкова. Поддържам си същите килограми и същата форма.

Как ще почиваш през лятото?

В свободното си време обичам да се виждам с хора - гледам да обръщам повече внимание на приятелите и на семейството. Ходя от време на време да ритаме топчица със стари колеги, футболче. Всяко лято ходя на морето да половя малко рибка, да покарам яхтичка - ей такива нормални неща.

(в. Преса, печатно издание, брой 175 (526) от 30 юни 2013)