27098 | 1 юли 2013 | 11:31

Зачетете се в българските стихотворения, които бяха нарочени за махане. Кое от казаното в тях преди 150, 100 иби 60 години не е вярно и сега? Сяка

   Няма, съобщи в петък в. „Преса“, чиновници, наказани за идеята да отпаднат от програмите по български език и литература някои от най-изявените ни класици. Ми браво! Аз пък не спирам да недоумявам. И ще се опитам да докажа недоумението си с цитати от техни творби.

„Понякога ще идвам във съня ти
Като нечакан и неискан гост
Не ме оставяй ти на пътя
Вратите те залоствай.”

  Навремето ни набиваха в главите, че това е строфа от стихотворение на „поета революционер“ Вапцаров. А тия дни някаква кифла го обяви и за „терорист“. Глупости! Това е българският Шели. Даже много по-нежен от него. Ама май нежността в днешна България вече е забранена... Да припомня ли и още едно негово стихотворение, иззето от Държавната сигурност на Гешев? Ето го:

„По радиото някой шумно спори
С кого - не знам. А може би с народа”.

  Това е писано през 1941 г. Но дали пък не е валидно и днес? А ето строфа от друг поет:

„Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.”

  Това пък е Смирненски. Ма и той бил „поет революционер“ Пак глупости - по лирична българска душа от него не съм чел. Пък май и пророк

- все едно е описал похотливите намерения

на „добре облечените бизнесмени” от 90-те години на миналия век...

И още:

„О мой Боже, правий Боже.
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...”

  Ма и Ботйов бил „поет революционер“. А не най-романтичното творение на българската революция. Чух обаче, че тези автори били планирани да „отпаднат“ от програмата за обучение по български език и литература в средните училища. Защото някакви кифли взели добри европари, според които така трябвало. Чудя се само как бяха пропуснали да предложат на тяхно място да влязат такива автори като (примерно) Едвин Сугарев или Филип Димитров. Или пък Христо Калчев, бог да го прости. Чест прави на проф. Клисарова, че накрая набра сили да тропне с краче и да каже, че това няма да стане. И е права.

  Защото моите дядо и баба, моите майка и татко, аз самият и жена ми, дъщеря ми и синът ми са отраснали с тия стихове. Сега обучавам на тях и тримата си внуци. А ако ми ги махнете по някакви европейски програми, направо ще ви тегля една чисто българска майна. Я се зачетете (май досега не сте го правили) във всяко от тези български стихотворения. Кое от казаното в тях преди 150, 100 или 60 години не е вярно и сега? Сякаш са прозрели шизофренията, мръсотията и покварата на т.нар. наш преход към демокрация... 

  Вгледайте се примерно и в „Осъдени души“ на Димитър Димов. Когато говоря на моите студенти за историята на Испания през 30-те години, непрестанно се позовавам на него. Така правя и с Ерих Мария Ремарк, когато им обяснявам Германия през 20-те години. Така правя и с Хашек, когато искам да обясня абсурдите на Първата световна война. Мога да дам още стотици примери. Но моите студенти неизменно отговарят: „Това не сме го учили.“

  Ма как ще го учите, ако е изтрито от програмите ви? Ботйов написал, че изповядва „единний светъл комунизъм“ - и го махат. Смирненски призовал „Ах, летете ескадрони“ - и вън. Вапцаров констатирал, че „един е лозунгът - съюз със СССР“ - и айде. Димов в „Тютюн“ показал комунистката като склонна на сексуални отношения с фашист - и аут.
Защо, вместо да предлагат изваждането на „Тютюн“ от програмите, въпросните кифли не препоръчат да се обясни как

комунистическата цензура

  е заставила автора му почти да го пренапише? За да се смали чарът на Ирина за сметка на този на партизанката? Ох, започнах да се ядосвам. Защото пак с европари преди време ни доказаха, че в Батак не е имало клане на българи от башибозуци. Аз пък вярвам на друг един велик български поет. Който взел, че написал:

„От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.“

  Очаквам сега пак с европари да ни обяснят, че и в Клисура Гана си хвърлила децата в кладенеца. И тя подир тях. Защото отгоре ги чакали едни добронамерено настроени турци - спасители. По-долу може би ще ме заподозрете в противоречие, защото ще защитавам етническото търпение и разбирателство. Но едно е историческата правда за съдбата на България през турското владичество, а съвсем различно е днешното ни състояние на многонародностна държава - член на ЕС. Ама европари, де, що пък да не се вземат Нищо че с тях се продава (пардон, предава) не само българската литература, а и цялата ни българска история.

  Е, не. Стига. Я де замислете и по-нагоре. Ами ако се махнат тези автори, защо тогава да се изучават и в българска филология, и във факултета по журналистика на Софийския университет? И в този по славянски филологии, и в този по класически и нови филологии? Ми да махнем всичко! И да изучаваме само анатомията на статуята на „Пикльото“ недалеч от „Гран плас“ в Брюксел. Има обаче и нещо друго.Някак си поразително тази история следхожда другата - „за или против“ учебниците по майчин език. И като че ли незнаен кукловод ги наслагва. Има ли учебници по английски, френски, испански, италиански, иврит и т.н.? Ми има. Защо тогава да няма и по турски? „Хватката“ е много проста - слагаш изучаването му в шестия час от дневната програма. Долу децата (включително турчета) ритат топка, а пък ти, ако искаш, изучавай „майчиния език“. Същата „хватка“ между другото може да се приложи и спрямо преподаването на вероучение. Но пак е демократично - искаш или не.

За съжаление обаче, вместо да се подходи по този начин,

ние се опитваме да политизираме всичко

  Новият областен на Благоевград бил мюсюлманин. И ето ти го скандала. Окупации, палатки и всякакви други атрибути на летните протести. И се питам защо вместо всичко това хората не се замислят, че Пиринският край е невероятно любопитен като шарения от „прави българи“, „чисти македонци“, помаци и евреи. Защо някой не се опита да им обясни, че „помак“ идва от „мака“ (мъка). И че предците на тези българи са преживели по-голяма мъка, когато са ги помохамеданчвали. Откъдето са станали и „помаци“ - „помъчени“...

  Ама не, къде по-лесно е да извъртиш всичко на етническа, а оттам и на политическа основа. И да си трупаш дивидентите, макар и играейки си с огън. А после да търчиш до Брюксел за още европари, с които да „обладаваш етническите напрежения“, създадени от самия теб... Не съм клиновед.  (Бел. ред. - човек, виждащ заговори навсякъде; от нашумелия преди 20-ина години коварен „План Клин“.) Но вижте как буквално в един месец се натрупаха няколко пласта на изкуствено (и като че ли умишлено създавано) напрежение. 

   Вън Орешарски, вън Ботев и Димитър Димов, вън учебниците по майчин език, вън областните управители от квотата на ДПС! Пиринска Македония е българска (това ми звучи малко като че луната е македонска земля)! Нова конституция! И какво ли още не... Този тюрлюгювеч започва да ми прилича на умишлено сготвен. Освен ако не приемем, че държавицата ни слънчаса още преди юлските горещници...

(в. Преса, печатно издание, брой 176 (527) от 1 юли 2013)