|
Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. Завършил е Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Преди демократичните промени е бил зам.-министър и първи зам.-министър. Бил е вицепремиер в две правителства - на Георги Атанасов и на Андрей Луканов, а в кабинета „Виденов“ е външен министър. Той беше депутат в 7 парламента. Заради новите лица сам се отказа да участва в листите за 42-рото НС. |
- Г-н Пирински, приемате ли тезата на Георги Първанов, че БСП отчита седем поредни загуби като морални победи, но за първи път сега може да се похвалите и с победа над морала?
- Не приемам подобно генерализиране. Нека отчетем, че на последните избори единствено БСП регистрира, и то чувствителен ръст на гласовете за нея, докато управляващата партия се срина с 600 хиляди гласа.
- Но хората, които са на улицата в момента, протестират именно заради липсата на морал при назначенията, при кадруването от БСП?
- Първият изблик на протест беше свързан с назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това бе поводът да се съберат 40-50 хиляди потвърждения в социалната мрежа за протест. Очевидно е, че в това назначение бе разчетен и целият кръг въпроси, свързани с морала, за които вие говорите. Съвършено ясно е, че пред всяка партия и на първо място пред БСП стои предизвикателството да покаже, че е способна да започне да възстановява доверието към себе си, като скъса със задкулисните „управленски технологии“. БСП трябва да се отвори и да се отчете пред обществото какво има намерение да върши.
- Трябваше ли според вас Сергей Станишев да понесе политическа отговорност, подавайки оставка като лидер на БСП?
- Въпросът следва да бъде поставен на първо място от гледна точка стабилизиране на работата на правителството. В дискусията на Националния съвет дори и най-критично настроените не оспориха това. Вашият въпрос за политическата отговорност за огромната грешка има две решения, два отговора. Единият е, че оставка на председателя и на Изпълнителното бюро ще стабилизира и ще даде възможност на правителството по-спокойно да работи. И обратният, който и аз споделям - че, напротив, оставката ще бъде много тежък, може би решаващ удар за правителството, което няма да може да издържи подобно нещо. Вие можете да си представите какво ще последва след такава оставка. Никой с нищо няма да се занимава освен със ставащото сега в БСП, какви са вариантите, какво става с подкрепата за правителството и т.н. Не живеем в спокойна и ведра обстановка, в която един председател и ръководство на една партия, която в момента е ангажирана с това да бъде мандатоносител на правителството, да може да извърши спокойно, целенасочено и ползотворно смяна на своето ръководство, просто е несериозно.
- Да разбирам ли, че всъщност въпросът не е дали да бъде подадена тази оставка, а кога?
- Абсолютно. Точно затова е. Този момент не е в момента.
- А кой е подходящия момент?
- Бъдещето ще покаже.
- Ако правителството падне, тогава ще бъде ли поискана оставката на Станишев?
- Вие знаете, че в жанра „Ако“ не бих искал да се впускам.
- Приемате ли начина, по който бяха направени назначенията на министри, заместниците им и тези на политическите кабинети?
- Не само аз, а и позицията, която прие Националния съвет, говори категорично за възможно най-сериозна политическа грешка, а не за някаква поредна грешка. Моята позиция бе пределно ясна и при подготовката на последното заседание, и на самото заседание на Националния съвет. Твърдя, че ние трябва категорично да скъсаме с досегашния начин на работа и в кадровата област, и като процес на вземане на решения. Накратко казано, вместо едноличното да бъде възприето колективното начало.
- Не е ли малко закъсняла тази реакция, защото основната част от назначенията вече са направени?
- Министър-председателят ясно заяви, че е готов веднага да преразгледа всяко назначение, което се окаже повлияно от безпринципни съображения. Второ, по оставащите немалко назначения сме длъжни като партия да покажем, че започваме да изпълняваме онова, което решихме миналия четвъртък.
- Как започвате да изпълнявате решенията на последния драматичен пленум?
- По няколко линии. Пряко ще излезем и ще обясним във всички структури на партията, че грешката, която беше допусната, не е просто грешка, а сигнал за необходимостта от дълбока промяна в начина, по който функционираме. Започваме да разглеждаме по-нататъшните кандидатури и в рамките на Изпълнителното бюро – начин, който изключва рециклирането на подобни решения, които възмущават хората. И трето, ние наистина настояваме, че е необходимо мерките на правителството, насочени към решаването на най-острите проблеми на хората, незабавно да започнат да се изпълняват и да намерят много сериозна подкрепа в обществото.
- Осъзнавате ли, че хората които протестират, искат морал, прозрачност и рестарт на политическата система. Как ще отговорите на очакванията им?
- Един от отговорите се съдържа в появилата се Харта 2013, която се стреми да изрази онова, което търси протестът на улицата. Плутократичният модел на държавата трябва да бъде разграден. Необходимо да се начертаят и работещи стъпки, които дълбоко да променят начина, по който държавата функционира. В Харта 2013 не се тръгва от това: „Дайте да сменим конституцията, дайте да свикаме Велико народно събрание“, а тъкмо обратното. Нека създадем експертни групи, нека сериозно разгледаме кои са онези брънки от държавната машина, които подхранват олигархичната намеса и корумпирането на властта. И нека да видим по какъв начин започваме. Струва ми се, че такава позиция е добра като основа за сериозен диалог с институциите.
- Нормално ли е според вас партия ГЕРБ, която спечели най-много гласове, да не получи нито едно председателско място в комисия?
- Нека първо отчетем обстоятелството, че никоя от другите политически сили не само в парламента, а и извън него, не желаеше и не желае да взаимодейства с ГЕРБ. Включително и ДСБ заявиха на своето Национално събрание, че и те не желаят да взаимодействат с бившите управляващи. Така че първо представителите на ГЕРБ трябва да се вгледат в собственото си поведение. Ние отчитаме, че може би сме имали с една степен по-рязък и критичен тон, отколкото би било оправдано от гледна точка на осигуряването на функциониращ парламент.
- Още в предизборната кампания обещахте, че правителството ще бъде програмно. Ако то е програмно, защо в него не виждаме представители на нито една друга политическа сила, различна от БСП и ДПС? Защо не поканихте хора от ДСБ, от СДС? Какъв беше проблемът?
- Виждате, че правителството начело с министър-председателя има преди всичко непартиен характер. Вярно е, че има отделни министри, които са политически фигури от БСП и от ДПС, но повечето или не членуват в партия, или в миналото дори са били с партии, които и вие назовахте. Струва ми се неоснователно да се твърди, че това е двупартийно правителство.
(в. Преса, печатно издание, брой 176 (527) от 1 юли 2013)
16907 | 1 юли 2013 | 12:27




Мобилна верси
RSS
