22881 | 2 юли 2013 | 13:10
В едно царство (постарому - господарство, поновому - лесничейство), което по някое време станало република, но продължило да държи под око монархията, вятърът на промяната така се развихрил, че хората взели да живеят на пожар. Тази бедствена ситуация, разбира се, си имала своето логично обяснимо предисловие. По високите етажи на властта започнали големи търкания, а още първобитният човек е забелязал, че като се търкат едно о друго две дървета, се получава огън за чудо и приказ. Пък какво да кажем, когато дърветата са повече?! А по високите етажи на всяка власт дървета да търсиш.
Та в резултат на създалата се бедствена ситуация на тоя му пламнала главата, на оня му пламнала чутурата и по високите етажи на властта лумнал страхотен пожар, дето не е за описване, камо ли за гасене. Невъобразим пушек се вдигал и се стелел околовръст, какъвто бълвал навремето заводът в Кремиковци, преди да го джиросат за 1 долар. Но и на властта ѝ прилягало такова сравнение, щото не се различавала кой знае колко от споменатия завод – демек, пушек много, полза никаква. Понеже обаче това било пожар не къде да е, огнеборците пристигнали начаса - хем да спасяват положението, хем на ги покажат на живо по всички телевизии. Хукнали самоотвержено огнеборците нагоре по стълбата, която всъщност води надолу, търчали като за световно и хич не им било леко, ама при наличието на размотаващите се след тях маркучи, дълги като предизборни обещания, просто нямало как да използват асансьорите, с които къде-къде по-бързо се стига до високите етажи на властта. По няколко стъпала наведнъж преодолявали и когато стигнали до огнището на пожара, сиреч на най-високия етаж, изплезили езици, ама не за подигравка, а от зор. И езиците им били трижди по-червени от огнените такива.
Това не е за описване, камо ли за гасене
Там обаче, както става не само в приказките и в новинарските емисии, ги очаквало това, което самите те най-малко очаквали. В сюблимния момент се оказало, че вода няма - маркучите им клюмнали от потрес при тая излагация, щото нищо не пуснали, капчица дори. И излизащите от всяко положение огнеборци констатирали, че водните резервоари на пожарните им коли са празни като държавната хазна след падането на поредното правителство. Такава била жестоката истина, дето не ставала за показване на живо по телевизиите: пред смаяните погледи и на огнеборците, и на гражданското общество, а и под лупите на евронаблюдателите изгорели всички етажи на властта. Ще кажете: много смешно!
В това обаче изобщо нямало какъвто и да е хумор. Защото, както казвали малцината умни (третирани като местни идиоти), в това царство, което впоследствие станало република: „И чувството за хумор е като водата - по високите етажи не достига!“
(в. Преса, печатно издание, брой 177 (528) от 2 юли 2013)
Мобилна верси
RSS
