15358 | 2 юли 2013 | 15:08

Световната банка и ЕС неведнъж са приканвали Рига да вдигне помощите за социално слабите слоеве

Психолозите смятат, че бедността е сред основните причини за самоубийствата в Латвия. По този показател страната е на четвърто място в ЕС. Откакто започна финансовата криза, положението рязко се влоши.
"В началото на кризата имаше голям наплив от пациенти с финансови проблеми. Статистиката сочи през 2009 г. рязко нараснал брой самоубийци, почти се върна максимумът от 90-те. Напоследък обаче се очертава подобряване", разказа пред Би Би Си Имантс Стролис, шеф на психиатричната клиника в психоневрологичната болница на град Лиепая. 

Според Елмарс Тераудс, президент на Латвийското сдружение на психиатрите, в страната има твърде висок риск да се повтори трагедията от Вентспилс - кризата е засегнала на практика всекиго, затова хора с психологически проблеми се срещат къде ли не. Местните обаче все още нямат навика да търсят помощ от специалисти. "Страхуват се да не ги регистрират, да не им изпишат тежки лекарства", пояснява той.

Нито работа, нито помощи

Жената, скочила от мост, също отказала психологическата помощ, предложена от социалните служби - персоналът отдавна забелязал, че е в депресия. Докато била в отпуск по майчинство, се водела социално слаба, което й осигурявало всевъзможни помощи. Изгубила обаче правото на помощи, щом се върнала на работното си място. А след няколко месеца останала и без работа.
"Беше записана за разговор с наш специалист, който да направи оценка на доходите и имуществото й, за да вземе решение да бъде ли регистрирана като малоимотна. Социалната служба й отпусна еднократна помощ от 30 лата (60 долара), каквато се дава на хора в кризисна ситуация", разказа пред Би Би Си Даце Канепе, управителка на социалната агенция в град Вентспилс.

На такава помощ могат да разчитат хората, "които нямат възможност да задоволят основните си нужди" - примерно след стихийни бедствия или аварии. И лекари, и социални служители обаче в един глас твърдят, че в подобно положение се намират ако не хиляди, то поне стотици латвийци.

Живот сред дългове и заеми

По думите на Андрей Клементиев, зам.-председател на латвийския Сейм, заради общото икономическо положение в страната огромен брой хора отдавна вече живеят в кризисна ситуация. Теоретично впрочем може да се говори за помощ от държавата - но всъщност тя или закъснява, или не покрива техните нужди. "Според оценки на Световната банка Латвия харчи едва 13% от БВП за социални нужди, докато средното ниво за Европа е 21 на сто. Неправилната данъчна политика се отразява най-зле на незащитените слоеве от населението", казва Клементиев.

Световната банка, Европейската комисия и Европарламентът неведнъж са приканвали Латвия да вдигне помощите за незащитените слоеве от населението. По данни на Евростат Латвия е на второ място в ЕС по брой хора, стигнали прага на бедността - към 40 на сто. И нищо чудно, като знаем колко тежка бе за страната финансовата криза.

През първите две кризисни години средната заплата в Латвия намаля с около 10 процента, заплащането в медицината падна с 16 на сто, в развлекателната индустрия - със 17, в държавния сектор - с 20 на сто.
Само през 2009 г. БВП на страната се срина с 18 процента. Освен това правителството спря да индексира пенсиите, тъй че в момента средната пенсия в Латвия е само с 6 долара над екзистенц-минимума. А месечните доходи на близо 45 процента от населението са близки до екзистенц-минимума (към 350 долара) или не го надхвърлят.

Животът в страната, обхваната от кризата, не е поевтинял. По данни на латвийското Централно статистическо управление, през същите две първи кризисни години екзистенц-минимумът е нараснал с 10 на сто, а към днешна дата вече е скочил с 20 процента - не на последно място заради цяла поредица повишени данъци.
"Виждаме реалните разходи, виждаме, че с доходите си хората не могат да покрият разходите за жилище, здравеопазване, образование. Стига се дотам, че живеят сред дългове и заеми. В крайна сметка хората се изселват в други страни, за да си връщат борчовете", каза в интервю за Би Би Си Петерис Кригерс, лидер на Съюза на свободните синдикати в Латвия.

Спешно се търси петрол

Латвийското правителство уверява, че ще направи всичко възможно, за да пребори бедността. Идната година например министерството на благосъстоянието съвместно с финансовото министерство предлага минималната заплата да се вдигне с 50 долара (на 450 долара) и да се повиши необлагаемият минимум.
"Това ще е истинска помощ за хората със заплати под средното, доходите им ще нараснат с около 15 на сто", заяви пред Би Би Си министърът на благосъстоянието г-жа Илзе Винкеле. Според нея ситуацията в Латвия може да се подобри сериозно едва в твърде далечна перспектива.

"Ако погледнем цифрите, за никого не е тайна, камо ли за самите латвийци, че сме бедна страна. Ако пък погледнем в бъдещето, ключов фактор е образователната реформа. Щом няма начин от училищата у нас да излизат хора, каквито се търсят на трудовия пазар или могат да започнат собствен бизнес, остава само да се борим с последиците", обяснява Винкеле. 
"Не успеем ли в най-близко време да открием в Латвия петрол, просто няма да имаме пари, които да насочим за помощи", добавя министърът на благосъстоянието. 

Оксана Антоненко, ВВС