29534 | 3 юли 2013 | 09:05
През есента на 1980 г. в Ню Йорк, където бях на работа като международен служител в Програмата за развитие на ООН (ПРООН), наблюдавах следната сцена: на посещение за есенната сесия на ООН беше външният министър на СССР Андрей Громико. Съветският съюз беше изпратил по това време войски в Афганистан и беше настанил там свое марионетно правителство. Настроението в САЩ беше изключително враждебно против Съветския съюз, ресторанти отказваха да сервират руска водка. И при пристигането на Громико пред сградата на световната организация се беше събрало огромно множество протестиращи афганистанци.
Там бяха поставени полицейски бариери с традиционния надпис „Не преминавай“. Когато колата на съветския министър с охраната влезе в двора на ООН през официалния вход на Първо авеню, афганистанците, на които обикновеният американец и сигурно полицейската охрана симпатизираше, щурмуваха преградите, макар че нямаше как да проникнат в двора на сградата. Тогава полицаите извадиха своите палки и никога през живота си не съм виждал такъв бой и кръв, течаща от главите на хора, които след това бяха арестувани и натикани в полицейски автобуси.
Нито един политик, нито един вестник на другия ден не обвини полицията в насилие над хората, които протестираха със справедлива кауза. Защото редът в тази държава стои над всичко и никой, никой няма право да прескочи полицейска бариера. Блокирането на улици в тази страна беше невъзможно, а и на никой американски гражданин не му минаваше и през ум да протестира с блокиране на улици и пътища, нарушавайки по този начин правата на другите граждани.
Когато се сваляше правителството на Жан Виденов, Иван Костов лично участваше в Дупница в блокирането на международния път, минаващ през този град. Това беше лош пример, обрисуващ нашия балкански манталитет, че може да правим каквото си искаме, когато имаме основание да протестираме.
И аз присъствах на протестите в София, и аз искам промяна, и аз смятам, че политическата класа унижава нашия народ и е тясно свързана с олигархията и че трябва се тръгне по нов път. Но никога няма да блокирам Орловия мост и да попреча на хората да се приберат у дома си или два блокирам международен път и да забавя пътниците за околните градове и села. И да принудя шофьорите на ТИР-ове, които си изкарват хляба с тежък труд, да висят на километрични опашки, докато протестиращите се решат да ги пропуснат пред погледите на бездействаща пътна полиция.
*. Авторът е бивш дипломат.
(в. Преса, печатно издание, брой 178 (529) от 3 юли 2013)
Мобилна верси
RSS
