- Г-жо Мозер, изненада ли ви с нещо българската политика, след като пристигнахте от Америка? Долавяте ли нещо ново в нравите?
- Няма никаква промяна. От миналата година, когато последно си бях в България, днес нищо не можа да ме изненада. Не ми харесва обаче това, което се случва в демократичното пространство, или както сега я наричат - старата десница. Преживяното в годините ме е научило, че разделението и разцеплението никога не водят до добро. Още повече че ставащото там не отива на носителите на демократичната идея. Но сега други си я присвояват - казват, че са демократи, че са десни, а не център-десни.
- Европейската народната партия (ЕНП) винаги е настоявала, че е умерена център-дясно формация.
- А тук всеки се бие в гърдите и се представя за наследник или за приемник на някакви антикомунистически идеи. Жалкото обаче е, че повечето от тях са бивши комунисти или сътрудници на Държавна сигурност.
- Управляващата партия ГЕРБ също се афишира като дясна. А някои смятат, че сега тя се опитва да превземе отвътре и СДС и така да го обезличи?
- Това е много стара тенденция. Ще припомня нещо, което ми е направило огромно впечатление. Става дума за Стефан Гайтанджиев, който веднага след 1989-а е бил кадровик на СДС, с други думи - той е решавал кой ще става народен представител. Но след това беше в БСП и стана много краен левичар. Така че тези инфилтрации, които се виждат сега, са отдавна замислени. Същото е вярно и за нашата организация БЗНС. Чак сега си давам сметка колко наивно от моя страна е било да си мисля, че няма да ми направят капан чрез различни хора, които в даден момент ще разцепят организацията и ще се опитат да я ориентират в погрешната посока.
- През годините вие преживяхте доста предателства и преврати от страна на Георги Пинчев, Петко Илиев, Милан Дренчев, Яне Янев, Стефан Личев... Как успявахте да надделеете и да останете на повърхността?
- Винаги съм имала много ясни възгледи и не съм била за продан. А тези хора бяха за продан, защото търсеха за какво да се хванат, кой да ги съблазни с постове и с какво ли не. На мене са ми предлагали например по времето на Иван Костов, дори да ме правят посланик във Франция. Но моята теза беше: аз съм дошла, за да помогна на тази организация и не ме интересуват такива постове.
Моята позиция беше много ясна и когато имаше вероятност за сътрудничество или коалиция с БСП (бел. ред. - през 2005 г., когато се сформира тройната коалиция), заявих - нашето място не е там. Всеки трябва да знае къде принадлежи по своята идеология, по своите позиции. Колегите ми обаче бяха доста склонни, защото искаха да бъдат на власт. И то на всяка цена. Но истината е, че който иска да е на власт на всяка цена, работата му се проваля.
- Партията, на която сте почетен председател, „Обединени земеделци“ не е ли подложена на такива изкушения?
- „Обединени земеделци“, която сега се ръководи от една изключително работоспособна личност, каквато е младата Петя Ставрева, засега устоява на тези изкушения и се надявам, че това ще продължи. И при ГЕРБ има изкушения, защото те искат в България да има една партия и това да са те.
- Като в тоталитаризма ли?
- Такова връщане е немислимо и не бива да му се дава зелена улица. То трябва да бъде спряно в зародиш. Всички казват, че са демократи, че са десни, но това са табелки. Демокрацията е нещо, което трябва да го имаш в себе си, за да го направиш в обществото. На нашите партньори в ОДС винаги съм казвала: „Залагайте на демокрацията.“ Демокрация значи да привличаш, а не да отблъскваш хората. И голямата грешка на управляващите днес е, че те се мъчат да привличат хората като ги претопяват в себе си.
- Днес към властта се е устремила поредната нова сила - „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева. Какъв шанс има тя?
- Не съм очарована от това гражданско движение, за което всички говорят. Защото и то е имитация. „Европа на гражданите“ е един от лозунгите на ЕС и на Народната партия, но за жалост виждам, че много хора мислят, че тази нова структура около Меглена Кунева е алтернатива. За мене това е поредната измама, на която ще се поддаде българският народ. За съжаление.
- Но доста знакови лица на старата десница я напуснаха, за да търсят изява при г-жа Кунева. Вие как разчитате действията им?
- Мислите ли, че всички тези хора ще намерят място в листите на Меглена Кунева? За мен това е не особено красив кариеризъм. Много съм разочарована, защото на някои от тях ДСБ например даваше зелена улица, те обаче се оказаха не особено лоялни. Да, всеки има право да търси своето място в политиката, но ето – ние, „Обединените земеделци“, сме оцелели, защото запазихме своите принципи и не се поддадохме на конюнктурни съблазни.
Хората виждат, че повечето от политиците търсят власт само за да подредят себе си. За жалост точно властта даде възможност на мнозина да се корумпират и да забогатеят. Слава Богу, за мен досега подобни неща не са се чули. Моят покоен съпруг Чарлз и аз винаги сме казвали: „Ние не сме бедни, не сме и богати, но това, което имаме, ни е достатъчно.“ И аз никога не бих направила нещо, което да опорочи тази идея, зад която сме застанали. Заявявам ви открито: „Обединените земеделци“ сме бедна, но честна организация.
- Сред другите ви принципи е отношението ви към царя - твърд антимонархист сте, и отношението към БСП...
- Позицията на земеделците по въпроса за монархията отдавна е известна. Срещу Симеон Сакскобургготски нямам нищо лично - един много възпитан и приятен събеседник, но толкова. Той обаче не направи нищо в миналото за България, когато беше уж в емиграция.
- Какво имате предвид?
- В годините преди 10 ноември 1989-а той е казвал „аз съм цар на всички“. И никога не е споменал лоша дума за комунистическия режим в България. Освен това от НДСВ толкова бързаха да подпишат влизането ни в ЕС, че приемаха всички предложения, без да се замислят. И по този начин не извоюваха най-добрите условия за България.
- Преди време бяхте казали: „Единственият реформиран комунист в БСП е Георги Първанов“...
- Да, казах го, но и той ме разочарова. Аз наистина мислех, че Първанов е един интелигентен човек, с чувство за хумор. Властта обаче някак му подейства и той започна да действа конюнктурно. Разочарова ме отношението му към политиката. Нашата социалистическа партия не е реформирана. Тя стигна донякъде, но засега не може да прескочи рубикона, остава си чугунена на нейните позиции В БСП има много интелигентни хора, с които съм работила и досега съм в много добри отношения, винаги сме били коректни един към друг.
- Правителството на ОДС, в което и вашата партия участваше като част от Народния съюз, падна безславно от власт. И хората поне засега не искат да върнат старите десни в управлението.
- Голяма част от българските граждани имат опорочено мислене за правителството на ОДС, а то направи много за България. Измъкна я от страшна икономическа криза тогава, стабилизира я финансово. Сега управлението на ГЕРБ повтаря точно това за себе си - че е направило България финансово стабилна, макар да си оставаме най-бедната страна в ЕС. Тогава обаче се тръгна не от нулата, а от под нулата. Не мога да приема омразата към онзи период на управление. Защото тя е незаслужена.
- Но омразата като че ли е най-вече към Иван Костов. Защо толкова много българи се отнасят така към бившия премиер, макар да признават, че е добър политик?
- Вие ми кажете защо го мразят - винаги съм се питала. Обяснявам си го с голямата пропаганда тогава на БСП срещу него. Защото в нашата държава - за жалост - каквото каже БСП, се чува, а ние, колкото и да говорим, като че ли си затварят ушите и не искат да го чуят. Имам чувството, че мозъците на българите продължават да са промити още като във времето на комунизма, макар и в не такава степен.
- Май сте забравили времето, когато Иван Костов искаше да разцепва БЗНС?
- (Усмихва се.) Ооо, нищо не съм забравила. И му го напомням, макар той да е от тези, които не искат да си припомнят някои неща. Благодарение на Народен съюз последният вот на недоверие към правителството на ОДС не мина - СДС тогава нямаше мнозинство. Ние го направихме от интерес към демокрацията, а неговото управление, макар да го смятат за корумпирано, направи много за България. В политиката обаче благодарността не е на мода.
- Вие разбрахте ли защо Костов смени 10 министри през декември 1999 г.?
- Разбира се, та някои от тях бяха лицето на корупцията и трябваше да ги смени дори малко по-рано. Но той много държи на своята партия. За нея Костов е готов за мине през трупа на всеки. И се оказа, че не е бил прав...
- Раздели СДС на две, напусна го, за да създаде ДСБ.
- Аз за това имам особено мнение. Иван Костов е едно голямо динамо в организацията. Той не можеше да търпи хората, които идваха неподготвени на парламентарна група. Винаги имаше чернова на всяко предложение, на всяка декларация
и всичко правеше почти сам Работеше много... Виждате сега, че и Надежда Нейнски беше една от тези, които искаха да запазят Синята коалиция. И това беше правилният вариант. Хората от демократичното пространство не можаха да разберат, че в политиката винаги трябва да се гледа напред. Дребните приказки трябва да се забравят, защото един ден всичко си идва на мястото.
- Старите седесари все още не могат да простят на Костов за това, че направи СДС партия и така отделните партии се размиха и почти изчезнаха.
- СДС трябваше да стане партия, иначе Европейската народна партия не искаше да приеме 17 организации, колкото бяха тогава в синята коалиция СДС. И вината за това не е на Иван Костов, както всички твърдят. Той беше принуден да го направи, за да си осигури членството в ЕНП. В това няма нищо лошо, въпросът е как се отнасяш към твоите коалиционни партньори. А в една демокрация винаги трябва да има поне няколко партии.
- Кое според вас най-много ни пречи на българите да вървим напред?
- У нас, ако от трима души един гради нещо, другите двама го рушат. Тази завист и злоба е нещо много тъжно. Трагедията в България продължава, защото кризата не е само икономическа, тя е и политическа. А това е лошо, много лошо.