16721 | 7 юли 2013 | 06:30

Сигурността в евроатлантическото пространство е заплашена от инертното мислене, което може и трябва да се преодолее, твърди бившият външе

Игор Иванов

Идеята за единно и неделимо евроатлантическо пространство има дълбоки корени. Тя е разработвана от философи и икономисти, декларирана е от политици и държавни дейци. След края на Студената война на мнозина им се струваше, че има само една ръка разстояние до евроатлантическото единство. Необходимо е само още едно усилие, още една стъпка – и желаната цел ще бъде постигната.

Уви! Вече сме във второто десетилетие на ХХІ век, Студената война е все по-назад в миналото, а евроатлантическото единство остава далечна линия на хоризонта. Да, вероятността от разрушителна ядрена или неядрена война в евроатлантическия регион днес е близка до нулата. Да, икономическите и хуманитарни контакти в региона са достигнали безпрецедентни мащаби. Въпреки това в главното – военностратегическо измерение – учудващо малко неща са се променили.

Стратегическите постулати от преди половин век и съответстващите им постулати във военнотехническите програми остават като цяло неприкосновени. Значителните ядрени арсенали остават в състояние на повишена готовност и могат да бъдат приведени в действия само за няколко минути. Хиляди единици тактическо ядрено оръжие както и преди са разположени в Европа. Дискусиите за противоракетната отбрана /ПРО/ тъпчат на едно място. С една дума до болка позната на възрастното поколение картина, която ни връща в 80-те или 70-те години на миналия век. В същото време новите предизвикателства пред сигурността, предизвикателствата на настоящото столетие – високоточно неядрено оръжие, космическо оръжие и киберзаплахи - въобще не са предмет на някакво по-сериозно обсъждане.

Какво следва от този извод? Положението на нещата в областта на евроатлантическата сигурност за последните 20 години, за съжаление, не само не се подобри, а по-скоро се влоши. За инертното мислене в областта на сигурността се налага да плащаме в буквалния смисъл на думата. Даже ако се ограничим само в сферата на ядреното оръжие, цифрите на планираните разходи поразяват въображението. САЩ възнамеряват да похарчат за създаването на ново поколение подводници и стратегически бомбардировачи над 400 милиарда долара. 10 милиарда долара ще отидат само, за да се продължи срока на живот на ядреното оръжие, разположено в Европа. Русия през следващите десет години планира да изразходва 1,9 трилиона рубли за модернизацията на своите ядрени сили със стратегическо предназначение. Замяната на ракетите "Трайдънт" ще струва на Великобритания 25 милиарда паунда. И всичко това се случва във време на бюджетни дефицити и строги финансови икономии. Като че ли нашите страни си нямат други жизненоважни задачи, изискващи спешно отпускане на финансови ресурси!

Както показаха двете десетилетия, изминали след края на Студената война, взаимните подозрения, страхове и враждебност, отравящи атмосферата в евроатлантическото пространство, никъде не са се дянали, даже ако не съществуват обективни предпоставки за конфронтация. Порочният кръг /недоверие – ядрено противопоставяне – още по-голямо недоверие/ така и не може да бъде разкъсан: логиката на миналото доминира над реалностите на настоящето.

Налага се да констатираме, че светът се е превърнал в по-малко безопасен, появили са се нови заплахи. В тези условия, за да се пречупят негативните тенденции, са необходими нови съвременни подходи, нови механизми и нови идеи, без които ще бъде трудно окончателно да се освободим от наследството на Студената война.

В последно време тези въпроси станаха предмет на широко обсъждане сред експертната общност в Русия, САЩ и европейските страни. Разгърнатият доклад за нова стратегия за осигуряване на сигурност в евроатлантическия регион е подготвен съвместно от Руския съвет по международни отношения /РСМД/, Фондът за предотвратяване на ядрената заплаха, Мюнхенската конференция за европейска сигурност и Европейската мрежа на лидерите за многостранно ядрено разоръжаване и неразпространение.

Същността на по-голямата част от предложенията се свежда до необходимостта без отлагане да се започне интензивен диалог на високо ниво по широк кръг проблеми в областта на сигурността в евроатлантическия регион. Предложението звучи тривиално, но именно такъв диалог ни липсваше от дълго време; разговорите ни се фокусираха върху симптомите, а не върху причините за болестта. Целта се състои в това да се разберат и отстранят различните възприятия на заплахата, да се намали вероятността от възникването на конфликти и да се повиши степента на сигурност, да се осигури ефективно сътрудничество за противодействие на новите заплахи и предизвикателства към сигурността. Създаване на общо пространство на сигурност в евроатлантическия регион не е самоцел, а платформа за разрешаването на други общи въпроси, преди всичко в областта на икономическото развитие.

Как трябва да бъде стартиран механизма за диалог, така че да съдейства за формирането в нашия регион на положителен, а не негативен дневен ред в сферата на безопасността?

За да започнем нов процес на диалог, преди всичко трябва да имаме съответния мандат на високо политическо равнище от всички страни в евроатлантическия регион. Само такъв мандат може да осигури създаването на нова площадка, на която да се обсъждат реалните въпроси на евроатлантическата безопасност.

Новият механизъм за диалог трябва да почива на редица основополагащи принципи: спазване на универсалните принципи за равна и неделима сигурност; движение към общ мир, сигурност и стабилност в евроатлантическия регион въз основа на принципите на взаимното доверие, прозрачност и предсказуемост; обвързано обсъждане на въпросите на нападателните и отбранителни оръжия; по-нататъшно съкращаване на стратегическите нападателни оръжия като се отчитат всички останали фактори, влияещи върху глобалната стратегическа стабилност, включително ПРО, силите за бързо реагиране, обикновените оръжия, кибероръжията, космическите оръжия; поетапно преминаване, според готовността, от остарелите концепции на взаимното гарантирано унищожение към отношения, основаващи се на доверие, взаимно разбирателство, взаимодействие по въпросите на сигурността.

Ще бъдат необходими и съответните механизми за включване в диалога на международните институции, които в една или друга степен отговарят за състоянието на евроатлантическата сигурност. Колкото по-широко бъде новата коалиция от привърженици на новия подход към сигурността, толкова по-големи ще бъдат шансовете за успех на общата инициатива. Важно е от самото начало да се договорим, че диалогът няма да има за цел да подкопава позицията на някоя от политическите сили, да изолира някоя организация или да постави в трудно положение някой от участниците. Решението на проблемите на евроатлантическата сигурност трябва да отговаря на общите интереси, в противен случай те просто няма да работят.

За реализирането на този план трябва да се учреди контактна група по въпросите на сигурността, в която да влязат представители на ОССЕ, ЕС, НАТО, Договора за колективна отбрана. В задачата на контактната група трябва да влезе подготовката на препоръки за лидерите по ключови въпроси, включително разработването на общите параметри на новия "европейски концерт", определянето на гражданските и военни представители, на които ще бъде възложена задачата да разработят детайлите на бъдещите договорки, определянето на първостепенните приоритети и кръга от обсъждани въпроси. Въз основа на препоръките, подготвени от контактната група, лидери на страните от евроатлантическия регион трябва да учредят нов механизъм за диалог по въпросите на сигурността в евроатлантическото пространство.

Самият диалог може да се провежда на няколко писти с цел подготовката на концепция и практически стъпки. Съществуващите форуми, като Форума на ОССЕ за сътрудничество в областта на сигурността, Съвета Русия-НАТО могат да вземат участие за изработването на отделни, касаещи тяхната компетенция въпроси. Някои от обсъжданията могат да носят двустранен характер – например, принципно важен е руско-американския двустранен диалог. Други обсъждания могат да бъдат многостранни с различен брой участници.

В случай на успешна реализация на проекта на определен етап може да стане актуален въпроса за създаването на нов евроатлантически форум за сигурност. Такъв форум би могъл да играе решаваща роля при реализирането на ключови точки от споразуменията и поддържането на диалога за укрепване на взаимната сигурност. Освен това той ще повиши статута на новата инициатива, превръщайки се в символ на новия подход към укрепването на сигурността в евроатлантическия регион.

Изложените предложения представляват само част от общите контури на възможните стъпки, насочени към формирането на нова архитектура на сигурност в евроатлантическия регион. Те са покана за дискусия, в хода на която могат да възникнат и други подходи и предложения. Едно е ясно – тази дискусия не трябва да бъде отлагана, защото залогът тук е нашето общо бъдеще.

Ако успеем да стартираме подобен процес, това ще бъде голям успех за всички ни. Самото наличие на преговори е много по-добро, отколкото тяхното отсъствие. И рано или късно те ще доведат до положителни резултати, изгодни и за Русия, и за САЩ, и за Европа. За Русия освен въпросите на сигурността подобни споразумения биха открили пътя за успешен преход към иновационен тип развитие, което е невъзможно без широкото сътрудничество със Запада. /БГНЕС

-----------------

Игор Иванов е президент на Руския съвет по международни отношения. В периода 1998-2004 е външен министър на Руската Федерация. Статията е публикувана в приложението на "Независимая газета" за международна политика – Дипломатически куриер.