64861 | 8 юли 2013 | 09:04
Божидар ДАНЕВ*
Протестите в страната вече търсят идеологическо удовлетворение и искат неутрализация на т.нар. политически елит. Засега обаче в посланията на протеста има излишък от критични разрушителни импулси. Неговият силно емоционален заряд не води към юридически решения и гаранции за заздравяване на разклатената конструкция на правовата ни държава. Политически или икономически е контекстът на протеста?
Парламентарните избори разрушиха внимателно изгражданата и насаждана мантра „експлоатация на страха”. Освободен от страха, протестът за краткия срок от февруари до юни е еволюирал от икономически към политически. Политически, но не партийно оцветен, а насочен срещу ерозираната политическа система.
Политически, а не икономически решения са нужни днес
В тази размита обществена среда управляващите са се насочили панически към икономически решения и неясно защо отхвърлят политическите. Те генерират икономически транспланти, които отлагат наболелите проблеми, но в средносрочен план задълбочават негативните явления. Икономическите реверанси към електората и протестиращите са дори комични и са родени от политическата паника. В краткото съществуване на осакатения парламент и пропукващото се правителство се „садят” красиви, но отровни цветя в лехите на икономиката.
Ще споделя някои от реализираните или вече обявени намерения на тези панически популистки „посевки”: Поевтиняване на електроенергията за битовите потребители с 5%; Административно увеличение на минималната работна заплата с 30 на сто;
Замразяване на увеличението на възрастта за пенсиониране;
Отмяна на решението за увеличение на възрастта за пенсиониране на заетите в системата на отбраната;
Увеличение на компенсаторните плащания за потребителите на електро- и топлоенергия и т.н. и т.н.
Всичко това се предлагат без оценка на въздействието и изисква нови и нови разходи, които водят до неизбежна актуализация на бюджета, съпътствана от ръст на бюджетния дефицит. А политическите решения са прости и лесно реализируеми. С аналитична последователност:
Първо. Изтегляне на политическите назначения от кабинета.
Второ. Радикална промяна в Изборния кодекс, позволяваща обновяване на т.нар. политически елит на основата на обществен консенсус.
Трето. Проект за конституционно обграждане на постигнатия консенсус.
Четвърто. Провеждане на избори за нов парламент с основна задача приемане на нова конституция.
Приплъзването на политическия елит към икономически, а не към политически решения и несъобразяването с политическата реалност прерастват във фобия, която застрашава просперитета на държавата и нацията.
*Авторът е изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
(в. Преса, печатно издание, брой 183 (534) от 8 юли 2013)
Мобилна верси
RSS
