39481 | 8 юли 2013 | 11:55
- Г-н Миков, президентът каза: „Когато няма дори и опити за постигане на съгласие, единственият демократичен изход са избори.“ Защо не се разбрахте с ГЕРБ да се върнат в залата?
- Това не е пазарлък. Не трябва да се спекулира, че може да бъде договорено някъде с някого извън пленарната зала. Първо трябва да има функциониращ парламент. Очевидно ГЕРБ не иска това и оттам идва проблемът. Нека заявят, че искат да работи 42-рото народно събрание. Единственото легитимно място за решаването на политическите въпроси е парламентарната трибуна, а не по улиците и в телевизионните студиа.
- Но в този парламент наистина няма диалог и съгласие за нищо. Възможно ли е той да продължи да съществува така?
- Какво значи да има диалог? ГЕРБ трудно приеха, че макар и с най-голямата парламентарна група трябва да бъдат опозиция. И оттам нататък тръгна историята със Сърдитко Петко и поставянето на невъзможни условия. Включително със заплахата, че ще разтурят парламента. А после, за да е по-ефектно прилепянето на „Атака“ към управлението, започнаха и бойкот на Народното събрание.
- Какви са тези невъзможни условия, които поставят?
- Те искат да управляват. Резултатът от изборите и парламентарната конфигурация не им дава право на такава претенция.
- Те искаха председателския пост в НС и ръководството на част от комисиите, почти половината?
- Да, но мнозинството не иска това, защото и ръководството на парламента, и това на комисиите е свързано с прокарване на определена политика, която избраното правителство предлага - на плана „Орешарски“. Представяте ли си как ГЕРБ с ръководството на няколко възлови комисии може изцяло да блокира работата на Народното събрание, респективно - подкрепата за правителствената политика. Трябва да сме политически наивници, за да го позволим.
- А може и да започнат да изпълняват плана „Орешарски“?
- Досега не съм чул и намек за такова намерение от тяхна страна. Но теоретично могат да го направят, да го заявят и да го докажат с гласуване в пленарната зала.
- Има много сериозен натиск от Европа - и от Ханес Свобода, и от ЕНП. Всички призовават да се нормализира диалогът така, че парламентът да работи. Наистина ли са скъсани всички мостове между вас?
- Разбира се, че не. Парламентът е основният мост, през който всички политически сили трябва да покажат пътя си към демокрацията - с позициите, със законопроектите си, с упражняване на парламентарен контрол. Има около 120 зададени въпроса и питания към министрите. 21 от въпросите и пет от питанията са от депутати от ГЕРБ. А те не идват в петък на работа, за да получат отговорите.
Борисов по-често да чете конституцията
- Кой пръв трябва да подаде ръка - Борисов или вие? Като парламентарен шеф да поканите всички на една маса?
- Няма пръв, няма втори. Аз не възразявам на всякакви разговори. Да заповядат на председателски съвет, да поставят въпросите, които ги интересуват. Канихме ги за участие в ръководство на комисии. Те отговориха, че са им малко тези, които им предложихме.
- Казват, че им предлагате ръководството само на комисията по вероизповеданията?
- Предложихме им две комисии - по образование и по вероизповеданията. След като отказаха, ние не можем да оставим парламента без функциониращи органи.
- Защо не им дадохте комисията за антикорупция, комисията за контрол на ДАНС, за контрол на СРС?
- Те никога не са поискали тези комисии. Не искат да участват в разговорите. Крайно деструктивната позиция „ние не участваме“ минира възможността за диалог.
- Борисов постави нов ултиматум - каза, че когато Михаил Миков или прокуратурата отнеме имунитета на Волен Сидеров или гарантират реда и спокойствието, ГЕРБ ще се върнат в пленарна зала и ще поискат вот на недоверие. Как един шеф на парламента отнема имунитета на колегите си?
- Вместо да подхвърля небивалици в телевизионни студиа, господин Борисов трябва да си чете по-често конституцията. Там ясно е написано какво може председателят на Народното събрание и какво е в правомощията на главния прокурор. Пише също и с какви лостове за правене на политика разполага опозицията. Нека добре ги проучи и да ги използва.
- ГЕРБ се стремят към предсрочни избори, а в петък по завоалиран начин направи това и президентът. Намирате ли някакво единомислие и единодействие?
- Не, смятам, че всеки поотделно има своя интерес от нестабилност на институциите, като се стреми и към повишаване на собственото си влияние в тази среда. Българските граждани очакват стабилност, имат нужда от нормалност, функциониращи институции, диалог между тях и чуваемост.
- Много е странно президентът да има интерес от нестабилност на институциите. Това е в противоречие с всички текстове на конституцията?
- Защо да е странно? Това му дава възможност за влияние върху изпълнителната власт. Такива мнения се чуха вече. За къс период - два служебни кабинета, които му дават възможност за влияние върху реалното управление, без парламентарен контрол. Няма нищо странно в това.
- След изявлението на президента в петък „Атака“ светкавично поиска импийчмънт. Реалистично ли е и как може да се случи това?
- Не мисля, че има основание за това. Напротив, политиците в този момент са длъжни да дадат пример с думите, а и с делата си, че се стремят да бъде свалено общественото напрежение. Трябва да се влезе в работен режим. Никой не е против изборите. Но когато има неуважение към институциите и се стимулира непризнаване на резултатите от изборите, тогава обществената енергия е напразно изгубена. И никакви избори не могат да решат нищо. Защото когато и да се проведат изборите, все някой няма да е спечелил достатъчно и ще е недоволен. Тогава, при създадения вече прецедент няма да му представлява проблем да тръгне на протести, да блокира институциите.
- Плевнелиев казва обратното, не бива да плашат хората с избори, нищо лошо няма да има от нов вот?
- Кой ги плаши? Разбира се, че няма нищо страшно. Само че какво се решава? Ако трябва да правим избори през два месеца, за да има постоянно служебно правителство, ще възникне друг въпрос. Можеше ли, ако НС не беше приело промените в закона за енергетиката, да се изпълни взетото с консенсус при президента решение за законодателни промени. Този консенсус беше постигнат още на 26 февруари, но се реализира чак в този парламент, въпреки опита да се бламира неговата работа. Реалните неща са истинският измерител за искреността.
- Узря ли във вас идеята да се сложат параметри на живота на това правителство - да се каже докога ще съществува и какво трябва да свърши?
- Ние винаги сме казвали, че не се страхуваме от предсрочни избори. Само че да се поставят ултиматуми и хипотетични срокове, обвързани с интересите на един или друг, не звучи реалистично.
- Кой има интерес от избори наесен?
- На първо място онези, които не искат в енергетиката да се случат реформите, които вече е започнало това правителство. Имат интерес и тези, които не искат социалните решения по плана „Орешарски“ да станат законодателна реалност, които си знаят, че беден и маргинализиран народ се управлява лесно. Имат интерес и други, които не искат да се сложи веднъж завинаги край на монополите. Ако не функционираше парламентът, нямаше да се приеме увеличението на детските добавки, сега се приемат мерки за младежката безработица. И те си имат отявлени противници.
- Но паралелно с това партийните централи кадруват с хора, които дразнят, защото са „стари муцуни“?
- Кой е „стара муцуна“? Зинаида Златанова, Даниела Терзиева или Данаил Папазов?
- Има доста хора от зам.-министрите и областните управители, познати от тройната коалиция?
- Разбира се, че партиите, които подкрепят правителството, имат право да поемат отговорността за една или друга управленска позиция. Това в определени случаи дори е задължително. И аз не виждам защо се насажда у хората такъв негативизъм към политическите назначения. В същото време има бърза и категорична реакция, когато обществото отхвърля една или друга персона във висшите етажи на властта.
- Възможно ли е все пак да кажете, дали това правителство ще работи до края на октомври, до края на май догодина или още две години?
- Това правителство ще работи дотогава, докато е необходимо на гражданите на България и докато има парламентарната подкрепа. Колко ще продължи това, зависи от работата на кабинета „Орешарски“ и резултатите му. А първите му резултати са обнадеждаващи.
- Как се работи под обсада?
- Каквото и да ви отговоря, трудно е. Но когато постигаш целите, за които си изпратен тук, това е без значение. В петък получих поне 5-6 есемеса от името на Михаил Миков. На следващия ден чух от едно телевизионно предаване, че прекалявам с алкохола. Има ескалация на психологическия натиск над депутатите.
Политиката е изкуство на възможното
- Вашата основна грижа сутрин е да осигурите кворума. А броят на депутатите варира все около границата 121-122. Не е ли изнервящо това да разчитате Волен Сидеров да благоволи да дойде на работа?
- Не е лесно, признавам. Но политиката е изкуството на възможното. Ситуацията изисква да боравим със средставта, които избирателите ни дадоха на предсрочните парламентарни избори. Нима в предишното Народно събрание нямаше такива случаи? Нима правителството на Борисов не беше подкрепяно от партия „Атака“ две години? Нима нямаше благодарност от Борисов към „Атака“ за подкрепата? Много бързо се забравя това. Парламентът функционира благодарение на всички народни представители.
- Как си обяснявате тогава изключителното настояване на Ханес Свобода, шефа на социалистите в ЕП, това правителство да се освободи от подкрепата на „Атака“?
- „Атака“ не подкрепя това правителство. Народните представители от „Атака“ просто идват на работа и има кворум. Редица от актовете на правителството не са подкрепени от „Атака“.
- Но Свобода казва друго?
- В такъв случай, ако г-н Ханес Свобода може, да се обърне към депутатите от „Атака“ и да ги покани да напуснат събранието. Може би точно това очакват да се случи онези, които не искат да има действащ парламент в България.
- Един от най-екстравагантните ви депутати Мартин Захариев използва странна метафора - каза, че правителството се крепи на косъм, и то с пърхот. Не съм чула нито един социалист да се изразява така нехигиенично за партията, която представлява. Вие как прочетохте това?
- Всеки сам избира изразните си средства. Нищо повече няма да коментирам. Освен че когато е публична личност, трябва да бъде два пъти по-внимателен с употребата им.
- Ще почива ли парламентът през август?
- Парламентът ще работи нормално. Има изключително динамична програма. Много законопроекти трябва да бъдат приети до края на юли. Не виждам основание през август да се заседава.
- Дали не разчитате така да се свали напрежението и да се тушират протестите около парламента?
- Абсурд. Налага се да опровергая този незадълбочен анализ на случващото се. Разчитаме само на качествената и експедитивна законодателна работа. И най-вече на ефекта, който ще даде върху живота на българите. В това число и на протестиращите срещу това Народно събрание.
(в. Преса, печатно издание, брой 183 (534) от 8 юли 2013)
Мобилна верси
RSS
