17345 | 9 юли 2013 | 13:46

Казусът „Едуард Сноудън“ даде възможност на венецуелския президент да излезе на световната сцена

Сред всички, предложили помощ на Едуард Сноудън обаче, флагманът на анти-империализма – Венецуела, се откроява: държава, демонстрираща силна антипатия към Съединените американски щати, но достатъчно силна, за да му осигури защита от американското правораздаване. Също така, по всичко личи, че руските власти, нетърпеливи да сложат край деликатната дипломатическа ситуация, в която ги поставя присъствието на Сноудън в Москва, виждат своя най-близък съюзник в Латинска Америка като най-подходящото решение в момента.
"Ситуацията около Сноудън създава допълнително напрежение в отношенията с Вашингтон, които и без това са сложни“, казва Алексей Пушков, председател на комитета по международни отношения към долната камара на руския парламент, пред „Комерсант“.
Пушков, чиито коментари точно отразяват позицията на Кремъл по международните въпроси, подчертава, че казусът трябва да намери своето решение преди срещата между президентите Путин и Обама през септември. „И съдейки по развитието на нещата, това ще стане“, посочва Пушков. 

Миналия уикенд Пушков коментира в „Туитър“, че предоставянето на убежище на Сноудън няма да навреди на президента Николас Мадуро, предвид факта, че отношенията на неговото правителство с Вашингтон и без това са проблеми. „По-лоши не могат да станат“, написа руснакът.

Лична вендета или нарцисизъм

Новоизбраният президент на изправената пред сериозни икономически проблеми, въпреки огромните си петролни залежи, Венецуела направи красноречив и открито враждебен жест към Белия дом. Това се случи още в петък, когато Мадуро обяви, че страната му е готова да приеме Едуард Сноудън на своя територия. В вчера, когато, съобщавайки за приетото искане на убежище от страна на Сноудън, той посочи, че младият американец просто трябва да реши кога да отлети за Каракас.

Мадуро обвинява Вашингтон в провокирането на протести срещу неговото правителство, след победата му на изборите на 14 април, когато той пое президентството от своя предшественик и близък съратник Уго Чавес, който почина от рак. Сега, сагата с Едуард Сноудън му дава идеалната възможност да си върне на американците.

„За да излезе на международната сцена, за да покаже, че е важен играч сред великите сили, той предложи убежище на Сноудън“, казва Едуардо Семтей, бивш представител на венецуелското правителство, близък до брата на Чавес, Адан, водещ идеолог в радикалното движение на бившия президент. „Това влиза директно на първите страници и показва, че той е силен президент, с характер. И е способен на предизвика Съединените щати“.

Мадуро и Венецуела се намесиха сравнително късно в казуса „Сноудън“, доста след като малкият Еквадор - съюзник на Каракас, който също е в лагера срещу Вашингтон - предложи помощ на американеца, след като той пристигна от Хонгконг в Москва на 23 юни. Лпгато Еквадор поохлади първоначалния си ентусиазъм и оттегли офертата си, Каракас бързо излезе на сцената. Това стана ри посещението на Мадуро в Москва миналата седмица.

50-годишният президент обяви, че САЩ са създали „кръвожадна система, като от роман на Оруел, чиято цел и постигането на тотален контрол над глобалните комуникации“, и описа Едуард Сноудън като герой, разобличил подлите планове на американските елити.

Политически анализатори посочват, че възможността да се изправи срещу Вашингтон е просто неустоима за правителството в Каракас, което от години има претенцията да е моралният глас на онеправданите срещу „империята“, както в наричат САЩ в латиноамериканската държава. А фактът, че разкритите от Сноудън тайни поставят Вашингтон в неудобно положение, налива допълнително вода в мелницата на Венецуела, отбелязват бивши дипломати и анализатори в Каракас.
„Едуард Сноудън се превърна в символ на анти-империалистическата реторика и международния радикализъм“, посочва Карлос Ромеро, автор и наблюдател, който следи отблизо действията на венецуелската дипломация.

Венецуела спомогна за канализирането на гнева на Аржентина, Боливия, Еквадор и Уругвай, след като преди седмица четири европейски държави затвориха въздушното си пространство за самолета на боливийския президент Ево Моралес по подозрение, че Сноудън се укрива на борда му. А в понеделник, държавните медии в Каракас вдигнаха по-голям шум по повод разкритията, че американската агенция за сигурност NSA е събирала данни от телефонни разговори и имейли на бразилското правителство, отколкото самата Бразилия. 

Скрити мотиви

Бивши дипломати, близки до Венецуела смятат, че има и други фактори, които обясняват подкрепата на Мадуро за Сноудън.

Игнасио Аркая, дипломат в САЩ в началото на управлението на Уго Чавес, твърди, че Мадуро се опитва да разсее притесненията сред по-радикалните среди на своята партия от евентуално затопляне на отношенията с Вашингтон след смъртта на Чавес. Действително, доскоро Мадуро се опитваше да наложи курс на сближаване, част от който бе срещата между ръководителя на Държавния департамент Джон Кери и неговия венецуелски колега, Елияс Яуа в Гватемала на 5 юни.  „Това, което прави Мадуро, има за цел да запуши устите на радикално настроените фактори с неговата партия, които смятат че той преговаря с Вашингтон и иска да приватизира индустрията“, казва Аркая.

Венецуелският президент трябва да мисли и за своята нестабилна политическа позиция, разклатена от твърденията на неговия опонент Енрике Каприляс, който го обвинява в изборни манипулации и кражба на гласове. В същото време той е изправен пред милиони венецуелци, уморени от високата инфлация, растящата престъпност и сериозни недостиг на основни стоки по магазините – от пилешко месо до тоалетна хартия.

Майълс Фречете, американски дипломат в пенсия, служил във Венецуела и други латиноамерикански страни, е убеден, че Мадуро използва доказала се във времето стратегия: карай се със САЩ, за да отвлечеш вниманието на хората от проблемите у дома. 
„Този номер винаги минава“, казва Фречете. „Това е нещо като коз, който винаги държиш в ръката си. Просто изтегляш картата и я хвърляш срещу най-радикалните си съперници“.