14135 | 11 юли 2013 | 15:30
През последните години древният град Тбилиси доби по-модерен вид благодарение на стъклените палати, които изникнаха в столицата. На пръв поглед приличат на шоурум за автомобили. При по-внимателен оглед се оказва, че това са полицейски участъци - с прозрачни стени, за да може полицаите да бъдат по-контролирани от обществото.
Стъклените полицейски сгради символизират новата култура на прозрачност, която Грузия насърчава от Революцията на розите през 2003 г. За държава, която преди десет години бе описвана като една от най-корумпираните на света, бе важно да изчисти имиджа си.
"Тук съществуваше чувство на гордост заради корупцията", казва Марк Мълън от Трансперънси интернешънъл Грузия. "В грузинския език има много думи, които изразяват възхищение към подмолния начин на действие - като например "магаричи", което означава "дарове между мъже". Грузия е била малка страна, заобиколена от големи империи, която малко е хитрувала и се е справяла с положението, като е отдавала дължимото на силните на деня, грижейки се в същото време за семейството и приятелите."
Но корупцията задушаваше постсъветска Грузия. Всички търговски сделки ставаха под масата. Ако някой искаше да получи разрешение за строителство или да регистрира фирма, трябваше да даде подкуп. Ако някой искаше да влезе в добър университет и да си осигури добри оценки, рушветът бе начинът да го постигне. Някои дори плащаха, само за да имат осветление вкъщи, защото имаше режим на тока - определени неща можеха да се свършат само с допълнително заплащане.
Грузинците плащаха огромни подкупи, за да получат работа в пътната полиция. Веднъж назначени, новите полицаи започваха на свой ред да взимат подкупи, за да си покрият загубите. Резултатът беше система, прогнила от горе до долу.
През 2003 г. нещата започнаха да се променят. Разгневени от избуялата корупция и фалшифицирането на парламентарните избори, хората пометоха старата гвардия. Михаил Саакашвили стана президент и обеща на грузинците нещо, което те никога не бяха имали – прозрачност. Така се появиха стъклените полицейски участъци. И реформирана полиция.
Капитан Нино Гвинянидзе ме взема в патрулката си американски модел. Когато спира колите, тя поздравява шофьорите с отдаване на чест и усмивка. Патрулната полиция замести печално известната, корумпирана пътна полиция на Грузия, закрита с цената на загубата на 16 000 работни места. Новоназначените бяха по-добре платени и наблюдавани отблизо, за да се гарантира, че не взимат подкуп.
"В миналото", спомня си капитан Нино, "много хора опитваха да дават пари на полицаите. Но сега всеки знае, че служителите на полицията не вземат пари."
Не само полицията стана по-прозрачна. Грузинското правителство откри гигантски обществени сгради, за да позволи на грузинците да получават документи, без да се налага да дават подкупи. Трансакциите, които някога се правеха под масата - като получаване на паспорт - сега са на светло.
"Спомням си, когато бях на 16 години и ми беше казано да донеса подкуп за първия си паспорт", ми разказва мениджърът в Центъра за административни услуги Гиви Хануквадзе. "Сега хората идват тук само с една снимка и това е. Не са им необходими никакви други документи."
Изглежда, че подобрявайки работата на полицията и държавните служби, Грузия е изпълнила невъзможна мисия. Почти от дъното на световната класация по прозрачност тя се издигна до позиция, по-добра дори от тази на някои страни от Европейския съюз. Но някои грузинци се оплакват, че лъскавата им нова система на прозрачност има строги ограничения.
В малък офис в Тбилиси се срещам с Мамия Санадирадзе, бивш собственик на една от най-големите телекомуникационни компании в Грузия. Г-н Санадирадзе твърди, че същото това правителство, което претендираше че се бори с корупцията, оказва натиск върху неговия бизнес. Проблемите му започнали, казва той, когато вътрешното министерство поискало той да улесни тайно наблюдение на интернет потребителите.
"Отказах", заявява Санадирадзе. "Те ми казаха, че останалите телекомуникационни оператори са по-разумни от мен и че може да си имам проблеми в бъдеще."
Санадирадзе твърди, че скоро след това част от кабелите на компанията му били срязани. След това получил от данъчните известие за 7,45 милиона долара глоба (5 милиона паунда), която не можел да плати.
"Нямах избор. Наложи се да прехвърля компанията под контрола на бизнес групи, които имат добри връзки с правителството.
Правителството се държеше като криминална банда. Използваше държавните институции - вътрешното министерство, главна прокуратура, данъчната полиция - за да принуди богатите хора в Грузия да се разделят със собствеността си."
Гиви Майсурадзе пък е лежал в затвора. Неговата сестра, която живее в чужбина, била купила отсечка от стар газопровод в Грузия, която се предлагала на търг. Преди две години Майсурадзе бил арестуван и му било казано, че газопроводът на сестра му трябва да бъде предаден обратно на държавата под формата на дарение.
"Прекарах четири месеца в затвора", казва той. "Всяка вечер чувах хора да крещят, сякаш бяха изтезавани. Бях заложник. Сестра ми каза: Ти си заложник заради мен. Така че тя подписа документите и предаде газопровода. Два дни по-късно бях освободен."
Миналия октомври партията на президента Саакашвили „Единно национално движение“ загуби изборите, след като беше управлявала Грузия близо десетилетие. Саакашвили остана президент, но се състави ново правителство. Начело застана неговият съперник, милиардерът Бидзина Иванишвили. Иванишвили смята, че антикорупционното управление преди него не е било образец за прозрачност.
"Ако става дума за борба с корупцията на ниските и средните нива, нашите предшественици имаха успех", обяснява Иванишвили. "Но стана така, че парите, които преди се разпределяха сред ниските нива, се получаваха и от малка група хора по-нависоко. Това беше корупция на елита."
Михаил Саакашвили отхвърля обвиненията
"Може да се каже, че съдебната система не беше напълно независима. С това бих се съгласил", казва президентът Саакашвили. "Може да се каже, че прокурорите в известна степен надвишаваха правомощията си. Бих се съгласил. Но никой не вземаше подкупи. Никой не крадеше пари. И единствената причина те понякога да надвишават правомощията си, беше, за да се постараят да не допуснат корупцията да се завърне."
Но неотдавна президентът беше обвинен в изразходване на държавни средства за лични прищевки. Процедурната комисия на грузинския парламент публикува данни, за които твърди, че са документи, доказващи, че президентът Саакашвили е похарчил хиляди долари от бюджета си за сигурност за луксозни хотелски стаи, картини и разкрасителни процедури в Ню Йорк – включително инжекции "Ботокс". Обвиненията, че си е слагал "Ботокс" като че ли най-много обиждат президента Саакашвили.
"Погледнете ме. Погледнете ме! Виждате ли нещо?", пита президентът, сочейки лицето си. "Погледнете премиера и неговия приятел Владимир Путин и ще видите разликата. Мисълта ми е, това ли е всичко, което могат да намерят и в което да ме обвинят? Къде са всички тези "разхитени" или откраднати "милиони" и "милиарди" Никъде. Защото тази страна беше чиста."
Ако наистина е така, защо редица бивши министри и функционери на партията на президента Саакашвили сега са обект на разследване? Това борба с корупцията по върховете ли е, както уверява новото правителство. Или разчистване на сметки?
"Има ли политически мотиви? Да, има политически мотиви", смята Марк Мълън от "Трансперънси интернешънъл". "Това разумно прилагане на върховенството на закона ли е? Да, така е, защото много закони бяха нарушени. Онова, което трябва да се наблюдава, е тенденцията - дали тя ще продължи? Дали това ще се превърне в начин да се гарантира, че няма да има опозиция?"
Грузия постигна толкова много за толкова кратко време. Никога в досегашната й история корупцията тук не е била толкова трудна за прикриване. Но историята на Грузия показва, че бляскавите дворци сами по себе си не са гаранция за пълна прозрачност или за върховенство на закона. Докато политици от целия политически спектър - в собствените си прозрачни сгради - продължават да хвърлят камъни.
Мобилна верси
RSS
