Ако на някого му хрумне да премахне от учебната програма едно стихотворение на Христо Ботев, веднага всички ще разберем. Но това, че твърдим пред света, че децата учат гражданско образование, а всъщност нищо не учат - това някак не го знаем.
„Под чардака на кръчмата мъжете бистреха политиката.“ Този израз, стар колкото художествената ни литература, ме кара да мисля, че политиката ни е мътна открай време. Затова винаги се е налагало някой да я бистри. И този някой е я в „Ганковото кафене“, я в кръчмата на Странджата. В Народното събрание политиката не се бистри, там се мъти.
Да се хванем ли на бас какво ще ви каже политик, когото се помъчите да убедите, че партията му я кара през просото - по някакви установени от българската практика стереотипи, а не с разум и почтеност. Първо ще се направи, че ви слуша. После ще му досади. Ще ви гледа иронично. И накрая ще ви каже отвисоко, че политиката не е за всяка уста лъжица. В най-добрия случай не точно с тези думи.
Тази лъжа е повторена
не сто, а хиляди пъти по сто и наистина започва да звучи като истина. Не й вярвайте, политиката е точно за всяка уста лъжица.
Ето определение за политика, направено с помощта тъкмо на лъжица. Един човек поискал да види ада и рая. Първо го завели в ада. Там хората изглеждали мършави и нещастни, макар че били наредени около маса с огромна паница с гозба. Само че държали лъжици с толкова големи дръжки, че нямало как да стигнат до собствената си уста със собствената си ръка. Опитвали, не успявали, оставали гладни и гневни. За никоя уста лъжица. После - раят. И тук маса с гозба и същите лъжици с предълги дръжки. Обаче хората сити, доволни. Защото се хранели един друг, взаимно. За всяка уста - лъжица. Адът е пример за лоша политика, раят - за добра. Просто е: политиката е общият ни живот. Затова е за всяка уста лъжица. А как да се действа с наличните лъжици - това вече е наука, учи се.
Знаете ли, че у нас има обучение по гражданско образование? И аз не знаех. Ако на някого му хрумне да премахне от учебната програма едно стихотворение на Христо Ботев, веднага всички ще разберем. Но това, че твърдим пред света, че децата учат гражданско образование (от началния курс!), а всъщност нищо не учат - това някак не го знаем. Не ни тревожи, не ни интересува. Не ни е важен предмет, който трябва да даде
основни познания на бъдещите граждани
за устройството на обществото, за институциите, за човешките права, за ценностите при съвместно съжителство, в крайна сметка за това как могат да се намерят начини да живеем заедно добре, каквито и да са проблемите с наличните лъжици. Двадесет години у нас се спори как да се учи този предмет - самостоятелно ли, интегрирано ли и други подобни термини от кухи, високопарни дебати без никакъв резултат. Ето как трябва да се учи:
Щатски професор по икономика скъсал цял курс студенти, когато те се опитали да защитят пред него програмата Obama care. Не защото бил враждебен към програмата или недоволен от аргументите на студентите. Просто решил да им покаже на практика какво означава
тази социална програма
Казал им: щом смятате, че тази програма ще бъде в полза на всички американци, защото няма да има нито много бедни, нито прекомерно богати хора, въвеждам правило при оценяването ви, вдъхновено от тази програма. Всеки от вас ще получава оценка от 1 до 5, а сборът от оценките ви, разделен на броя ви, ще даде средна оценка, която всеки от вас ще получи като лична, ще бъдете равни.
Първият тест минал с добър успех, всеки получил по четворка. На втория тест студентите дошли неподготвени, защото добрите нямали стимул да учат - и без това получавали по-слаба оценка, отколкото заслужавали. По-слабите отново разчитали на по-добрите да им увеличат оценката. Резултатът бил двойка. На третия тест целия курс бил скъсан. Малко неточна беше информацията, че професорът ги е скъсал, на практика те са се самоскъсали. След което студентите били помолени да напишат какви изводи са си направили от този експеримент.
Ето какво написали:
1. Не можеш да превърнеш небрежните хора в успешни, като ограбиш по-стараещите се.
2. Ако получиш нещо, за което не си се трудил, бъди сигурен, че за същото нещо се е трудил някой друг.
3. Правителството не може да даде на никого нищо, преди да го е взело от друг.
4. Нищо не можеш да умножиш, като преди това го разделиш.
5. Ако половината народ си мисли, че не е нужно да работи, защото другата половина го издържа, и когато другата половина разбира, че колкото и да работи, правителството харчи половината от заплатите на работещите, за да ги даде на онези, които не правят нищо, започва процесът на разлагането на съответната нация.
Ако този професор беше преподавател по литература в България, мисля, че щеше да накара децата да прочетат всички стихотворения на Христо Ботев, да си изберат любимо и да разкажат защо точно него. Така нямаше да има никакво значение колко стихотворения са в учебника, защото децата щяха да се срещнат с цялата Ботева поезия, не само с
подбраната от случайни инспектори
Не знам колко български учители могат да си позволят такова прекрасно нарушение на свирепата методика за спазване на учебното съдържание. Както и не знам колко още българското образование ще бъде конструирано около петвековното робство, а не около потребностите на живота днес.
Преди две години Международната асоциация за оценяване на образователните постижения обяви резултатите от изследване, което имаше за цел да проучи как в отделните държави учениците се подготвят за ролята им на самостоятелни и отговорни граждани. Оценката за България е под средната. Както във всички класации, първенец е Дания. В тази държава съм получила най-странния си урок по демокрация.
Кмет на датска община ми обясняваше как е стигнал до поста. Кметовете там не се избират пряко от гражданите. Гражданите избират общински съвет, който на свой ред избира кмет. Условието е да не е от най-голямата партийна група в общинския съвет. Може да е от втората по големина, може да е от всяка следваща. Така кметът не може да разчита, че гласуването му е в кърпа вързано, и трябва да работи
за подкрепа от всички групи
Чудесно, как работи - лоби ли имате във всяка група? Не - казва кметът, - просто предлагам решения, които са от общ интерес за гражданите.
Изненадата е, че освен кмет той е и председател на общинския съвет. Това не е ли нарушение на демократичния принцип за разделение на изпълнителната и законодателната власт на местно равнище, питам. „Нямам представа, казва кметът, знам само, че ни върши работа. Каква власт съм аз, просто един по-добре платен и повече контролиран чиновник. Ако работя добре за гражданите, ще ме изберат отново, ако не се справям, няма да ме изберат. Каква по-голяма демокрация от това? Вие, новите демокрации, малко гледате на демокрацията като на таблица за умножение, педантично цитирате теорията. Ние не сме педантични, практични сме.“
О, и ние сме практични, знаем как да прецакваме теорията, така че да изглежда съвсем спазена. И ако нечия уста се отвори да критикува тази „практичност“, казва му се, че политиката не е за неговата уста лъжица. В смисъл, ако не я затвори, за неговата уста лъжица няма да има.
(в. Преса, печатно издание, брой 188 (539) от 13 юли 2013)