26013 | 18 юли 2013 | 11:18

В Софийския районен съд делата се множат, а спасението пак се отлага

За Софийския районен съд (СРС) - най-големия в страната, 2013-а трябваше да е година на сбъдване на мечтите. До януари 2013 г. ще приключи ремонтът на сградата на бившето ГУСВ, до юни т.нар. военно НДК също ще е готово да посрещне магистратите, начерта светлото бъдеще на съда през август миналата година тогавашният премиер Бойко Борисов. В СРС въздъхнаха и (плахо) помечтаха, че краят на теглото им се види. Но в средата на юли 2013 г. преместването на съда си остава блян, а магистратите стягат бунт. Въпреки че през последните двайсетина години няма кабинет, при който да не са кроени мащабни планове за промяна, СРС си остава сирачето на правосъдието. Районните съдии и прокурори в София до днес се тъпчат в сградата на бул. „Драган Цанков“, където и

въздухът вече не стига. 

Магистрати, служители и граждани се прескачат по тесните стълбища и коридори, а малките съдебни зали едва побират страните по делата. Не дай боже подсъдимите в наказателен процес да са повечко и с по няколко адвокати - чист късмет е да стигне мястото за всички. Ситуацията е същата и при гражданските дела - тръгнат ли десетина наследници да делят имот например, съдебната зала се пука по шевовете. Магистратите са по четирима-петима в кабинет, разминаването между бюрата им е задача за виртуози. Канцелариите са задръстени от томове с дела и съдби, в подземието в чували отлежават 630 000 преписки. Ако се подредят по дължина, ще заемат 18 км, пресметна наскоро шефът на СРС Методи Лалов.

По щат в СРС работят 149 съдии и 475 служители. Щатовете обаче не са запълнени докрай, а натоварването е чудовищно - по 1161 дела на година на граждански съдия и по 546 на наказателен. Съдебните служители вместо да обслужват 1-2 съдийски състава, отговарят за по 8, всеки от тях - с по 600 дела. Така призовките не се изпращат навреме, протоколите от заседанията закъсняват и правосъдието в София буксува. А на ден през районния съд минават средно по 3000 граждани в очакване да получат справедливост. 

Ремонти на талази

Още от 4 юни 2010 г. с решение на кабинета „Борисов“ на СРС бе предоставена бившата сграда на ГУСВ на бул. „Цар Борис Трети“ №54.  А Висшият съдебен съвет

(ВСС) осигури 6,6 млн. лв. за ремонт, макар че по закон тези пари трябваше да дойдат от бюджета на Министерството на правосъдието (министър тогава бе Маргарита Попова). 

Идеята беше след преустройство на „Цар Борис Трети“ да се преместят трите граждански отделения на СРС, а наказателните съдии и прокурорите да останат на „Драган Цанков“. До края на 2011 г. обаче министерството така и не обяви обществена поръчка за ремонта и ВСС си поиска парите. През август 2012 г. проблемът отново влезе в правителствения  дневен ред (вече при министър Диана Ковачева), Бойко Борисов лично запретна ръкави и ден след решението на МС повторно да даде на съда бившата сграда на ГУСВ на 22 август преустройството официално стартира. Обявено бе, че са осигурени и 9 млн. лв. за основен ремонт на военното НДК на бул. „Скобелев“ №23, където да се преместят наказателните съдии и прокурорите.

На 5 март тази година бяхме изпълнили заданието, каза пред „Преса“ шефът на фирмата изпълнител „Ф-строй груп“ Димитър Господинов. Дотогава са изградени 35 съдебни зали - за всеки граждански състав по една, кабинети за магистратите, канцеларии за служителите, деловодствата, архив на три нива, та даже и два „ареста“, където да чакат реда си принудително доведените по нареждане на съда граждани. Замисълът е добър, изпълнението - модерно.  Помислено е и за зони за достъп - гражданите например ще могат да се качват само до втория етаж, където са съдебните зали. На партера са деловодствата и архивът, друго не им трябва. Свой достъп ще имат и служителите, и магистратите. Монтирани са вече асансьорите, които ще се задвижват с магнитни карти - те няма да са еднакви, а според определения на притежателите им достъп.

Хубава работа, ама...

Има обаче проблем - подземните етажи се наводняват и за отводняването трябва да се обяви нова обществена поръчка. Въпреки че шефът на СРС Методи Лалов бие тревога за това още от февруари, официално работата по тази поръчка стартира едва сега. Всъщност по отводняването вече се работи - излят е бетон, правят се дренажи, видя „Преса“. Но водата още не е преборена, влагата пъпли и по стените, където вече са монтирани таблата с елзахранване (дано междувременно не стане късо съединение!).

Като приключат работите по отводняването, трябва още една обществена поръчка - за изграждането на подземен (с 210 паркоместа за служителите) и надземен паркинг, както и за облагородяването на терена пред сградата, където в момента са основно изкопи и пръст. Трябва да се вдигне и ограда. И ако това оптимистично може да стане и до края на годината (т.е. преди късна есен, защото завали ли упорито, а и стегне ли студът, край на работата, казват майсторите), късмет за съдиите ще е все пак да се нанесат в новия дом поне през лятото на идната година. Залите и кабинетите са празни - тепърва ще се обявява обществена поръчка за мебели, съдебни банки, стелажи за архива, компютри. А ще се обявява тепърва, защото в гласувания от предния парламент съдебен бюджет не са заложени средства за тези разходи и пари се намериха едва преди дни. И то недостатъчно. Вместо поисканите 5 млн. лв. правителството отпусна 3 млн. лв. -  те няма да покрият разходите за компютрите, категоричен е Методи Лалов. Надеждите са липсващите милиони да влязат в бюджета за 2014 г. (ако наесен има кой да го предложи и гласува). Ремонтът на военното НДК така и не е започвал, а там всичко трябва да се изгражда тепърва. Защо е тази забава? Финансирането е дошло в края на 2012 г., вече е минала обществена поръчка за строителен надзор, сега се чака представянето на строителните планове, отговарят от Министерството на правосъдието. Надяват се все пак във втората половина на 2014 г. и там всичко да е готово.    

Извънредни мерки, или бунт

Търпението на съдиите обаче е изчерпано. „Ние не излизаме в болнични, защото делата се трупат с часове, реално не ползваме отпуски, препускаме като изоглавени и правим досадни грешки“, обявиха магистратите на кадровиците от ВСС, които поканиха на среща. И настояха за извънредни мерки, за да се намали непосилният товар на прииждащите дела. И то не някога, а днес.

Затова съдиите поискаха ВСС да определи лимит на месечното постъпление на нови преписки, както и спешно съдебно прерайониране на София, така че част от казусите да се прехвърлят в Самоков, Ихтиман, Елин Пелин, Костинброд и др. За спорната идея за лимитите дадоха пример, че това веднъж е правено от бившия шеф на ВКС Иван Григоров. По времето, когато Върховният касационен съд бе затрупан с трудови спорове, той бе издал заповед за бройката месечно постъпващи дела. Останалите се трупаха в чували и чакаха реда си. Това предизвика спешни законодателни мерки и натрупаните преписки бяха препратени към апелативния съд. „Аз съм с мярка за неотклонение при доктора всяка седмица. Нямам просрочени дела, но вече не се гордея с това“, обяви пред кадровиците съдия Стефан Шекерджийски. Той бе категоричен - политиците са доказали, че не разбират от аргументи, а от извиване на ръцете. „Като се сложи лимит на делата и съдебната система в София изпадне в колапс, проблемът ще се реши“, убеден бе той.

Идеята обаче бе отхвърлена и от Лазар Груев, и от седмината, отзовали се на поканата на съдиите, представители на ВСС. Но бе обещано, че приоритетно ще се разгледа съдебното прерайониране на София. Както и че до октомври ще се назначат 23-ма нови съдии, до края на годината - още 20 съдебни служители.

Кой е виновен? 

Виновниците за батака не са един и двама. За последните двайсет години се изредиха над десет правосъдни министри и седем съдебни съвета, чертаха се грандиозни планове, даваха се щедри обещания. Но „новите“ зачертаваха плановете на предшествениците и всичко започваше от нулата. Министърът от тройната коалиция Миглена Тачева например се канеше да строи изцяло нова съдебна палата в София и даже беше обявила обществена поръчка за това. Но наследничката й Маргарита Попова моментално прекрати начинанието и после дълго се съдеше със строителите. А съдът си чакаше проблемът му да се реши - държавнически. И близо двайсет години остана скрит в мазето на българското правосъдие.

в. Преса, печатно издание, брой 193 (5434 от 18 юли 2013)