27591 | 6 авг. 2012 | 15:12
Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършва медицина в София. Доктор патологоанатом. От май до септември 1989 г. е политически затворник. Основател от 8.02.1989 г. на профсъюза НФТ „Подкрепа“. Един от основателите на Съюза на демократичните сили през 1989 г. От 17.03.1990 г. е президент на Конфедерация на труда „Подкрепа“.
- Д-р Тренчев, как ще понесат хората повишените цени на тока и парното?
- Проблемът е, че тези цени ще повлекат и другите. Вече има такива симптоми. Пратих писмо на вицепремиера Симеон Дянков, в което припомням, че от началото на кризата 70% от българите са на „сиромашка“ диета, купуват стоки от най-ниския ценови сегмент, но от 1 юли възможностите им значително се стесняват, защото се очаква сериозен инфлационен натиск. Искаме от 1 октомври 2012 г. минималната заплата да стане 330 лв., а от 1 януари - 350 лв. От 1 октомври да бъдат повишени с 10% бюджетните заплати, пенсиите с 15%, а от 1 януари - с нови 10%. Един от основните лостове за съживяване на икономиката е увеличаване на потреблението. Когато става дума за минимални заплати, за пенсии и т.н., трябва да сме абсолютно наясно, че в голямата си част тези средства остават в България, с тях се купуват и потребяват местни продукти. Когато човек има много пари, той може да си позволи луксозно потребление, плазмени телевизори, беемвета и т.н. Тогава парите напускат държавата, защото ние просто не произвеждаме такъв вид стоки. Знам аргумента на вицепремиера - „не мога да дам или мога да дам много малко, защото нямам повече пари“. Но той избягва да отговори на други въпроси - защо няма пари?
- Защо няма?
- Защото задължение на управляващата партия и особено негово е да създаде условия икономиката да работи. Стига сме се оправдавали с причини извън България, световни кризи и т.н., защото по тая логика всички трябваше да са я закъсали. Работата е, че едни са я закъсали, други вървят смело напред.
- Министър Дянков заговори за повишение на пенсиите.
- Той ги държа близо 3 г. напроменени и сега с някакви стотинки... Ние дори най-деликатно му писахме, че ако направят жеста, хората да могат да преживеят зимата, това няма да се политизира и няма да се говори, че е заради избори. А ще се говори, че правителството си върши работата, когато трябва, ама... Хората са страшно притеснени, те държат малките си спестявания в банки и не смеят да инвестират в нищо. Значи вътрешните инвеститори се чувстват несигурни. Външни не идват или идват тук-там по някои, което не е в състояние да раздвижи икономиката. Ако съществуваме на магия, то е защото наши сънародници братя, сестри, лели, чичовци работят някъде по чужбина и пращат насам по някой лев и това е най-големият инвеститор... Безработицата не е стигнала чудовищни крайности, защото просто много народ си вдигна чукалата и багажа и замина да работи някъде. Ако тия хора бяха останали в България, щяхме да имаме 30% безработица.
- Премиерът Борисов каза, че е време да се мисли за увеличаване на доходите. Как си обяснявате тази промяна?
- Може да има няколко възможни обяснения или комбинация между тях. Едното е, че премиерът проявява чуваемост към многото сигнали, които предполагам ежедневно постъпват при него - хората са до стената. Второто е, че след по-малко от година предстои едно събитие, когато трябва да се разходим до съответното училище и да изберем бюлетина. В 23-годишната си практика винаги виждам такава зависимост между опита за решаване на социалните проблеми и датата на изборите.
Изборите са догодина, а алармирате, че проблемът е как ще се оцелява тази есен и зима.
Все по-голям процент от доходите се дава за покриване на елементарните потребности на хората. Това задължително ги води до стрес. Не може да заделяш над 50% от доходите си за храна и ток и да бъдеш доволен и да гледаш с оптимизъм в бъдещето. Хората считат, че нещата се влошават. И към това като прибавим и неизплащането на заплати тук и там, което е достатъчен повод за огромно социално напрежение, нещата стават твърде опасни и непредвидими. Социално напрежение се напомпва най-вече от икономически проблеми.
- Българинът е все пак търпелив...
- Търпелив е, но когато не получите заплата няколко месеца, и вие, колкото и да не ви се иска, ще започнете да се борите, защото вече е застрашено съществуването ви. Ако намалят заплатите в „Марица-изток“, защото има такава опасност, това ще създаде тежко локално социално напрежение, което най-вероятно ще избие в стачка. Ако си дадем сметка колко важно е дружеството за енергетиката, това може да има много лоши последствия за държавата.
Или една стачка в БДЖ. Ако не искаме да има социално напрежение или то да бъде в някакви поносими граници, трябва да търсим начини и форми да решим проблемите, които го пораждат. Ако е възможно, да се прави дори известна превенция.
- Как гледате на местенето на администрации в провинцията?
- Честно казано, не мога да си ги обясня логически тези идеи. По принцип в състояние на криза се избягват остри движения, а ние решаваме да разместваме администрации насам-натам из държавата, без дори да сме разчели какво ще ни струва. Никой не се е родил митничар, но митничар не се създава за един ден. За да станеш добър хирург, ти трябват минимум 7-8 г. Дори да станеш заварчик или стругар, ти трябват поне 3-4 г. Да станеш министър или депутат, не ти трябва нищо. Познавам достатъчно такива, дето трудовата им книжка почва с „министър“. За мен това е волунтаризъм, безразсъдство и се надявам, че здравият разум на министър-председателя ще спре тези подготвени размествания, които ще донесат повече хаос в една и без това трудно работеща система. Много хора се питат защо толкова се настоява да се прави това. За да се отчита дейност.
- Ако няма логични обяснения, явно има други.
- Когато няма логични обяснения, в медицината се ползва терминът паралогика. Няма човешко действие без някакъв мотив. Само че мотивацията може да бъде логична, разумна, може да бъде и паралогика, която е нелогична и неразумна за всички останали освен за този, който я проповядва. На такива хора обикновено им дават лекарства. Ясен ли съм?
- Още през 2010 г. казахте, че финансовата политика, която води „вицепремиерът слънце“, както го наричате Симеон Дянков, е сгрешена, че той е вреден за България и че ще направи услуга на всички, ако си замине. Продължавате ли да мислите така?
- Вие имате ли спомен за 23 г. в „Подкрепа“ да сме се отказали от наша позиция?
- Не.
- А така. Следователно поддържам заключението си и за да стигна до това заключение, ви уверявам, че много съм мислил, с много хора съм говорил и изобщо не е емоционална реакция. Напротив, имах огромно желание да бъда полезен на тоя човек, когато той дойде. Все пак не познаваше терена, исках да го запозная кой кой е в тая държава, кой за какво се бори, но човекът реши, че знае всичко, предовери се на една група хора от псевдоикономисти, храненици на Сорос, които сутрин и вечер са по екраните и ни дават акъл. Хора, дето не могат да направят баланс на една лавка, обаче дават акъли за милиарди. С ей такива образи се беше заобиколил, има там една такава тайфа, те сумати институти, институтчета, фондацийки и т.н. се нароиха, хвана се с тях. Той си подбира съветниците и приятелите, аз не му ги подбирам. Аз имах едно много добро отношение. Разберете нашата позиция, че провалът на всяко правителство е провал за цялата държава. Политиците са на друг акъл. Провалът на едни политици е добре дошъл за други политици. Т.е. принципът е колкото по-зле, толкоз по-добре. Само че този принцип е пагубен за държавата. Ние нямаме сметка който и да е на власт, да се провали с гръм и трясък, защото сметката идва при редовия гражданин. А нашите членове са редови граждани. И ако ние обръщаме внимание и критикуваме някого, то не е защото искаме да го съсипем, за да седнем на неговото място, както биха направили политиците, а за да се преосмислят нещата, да не се правят глупости, които ще доведат до съсипване на човешки съдби и загуба за държавата.
- Оказа се, че синдикатите и църквата са проблем в проекта на новия Закон за детето.
- В проекта има неща, които - меко казано - звучат странно и налудничаво. Да нямат право децата да участват в политически, синдикални и религиозни мероприятия - нещо от този сорт. Това е тотална глупост. 1 май е синдикален празник и е крайно време БСП да миряса и да не се занимава с него, защото изобщо не е политически празник, а те са си го присвоили. Не може ли да отидеш с детето си в Южния парк, то да маха байраче и да разбере, че има Празник на труда. Нашият учителски синдикат отдавна води борба да се въведе гражданско обучение, за да знаят децата кой кой е в тая държава, кой какви права има. Правихме едно изследване на десетокласници преди години и 62% казаха, че президентът пише законите... Никой не се е родил научен. Няма такъв предмет в училище, но и нас да не ни допускат - защо? Защото може да научим хората, че имат права и тия хора утре да скочат и да си търсят правата. А църквата е институцията, в която се възпитават ценности. Добре, как да се формира тогава младият индивид? На улицата с чалгата, с простотиите, с наркотиците? На друго място трябва да сложат акцента в закона. И аз ще ви кажа къде с ясното съзнание за риска, който поемам. Не може учител, погалил дете по главата, да го обвинят в педофилия, а друг юнак да направи хлапе на 10-годишна и да се каже - това е културна традиция. Не виждате ли абсурда в ситуацията да отрежеш крака на детето си и да го накараш да проси или да му отрежеш пръстите. Над 80 случая има констатирани на отрязани нарочно пръсти, за да се краде по-фино. Това са идиотски неща. Трябва да накажеш родителя, не детето, че не му е създал условия това дете да стане един пълноценен и качествен индивид. Ама казват - това е деликатна материя, дай да не говорим за това, защото Европа ще ни се скара. Е, добре, прикривайки истината, решаваме ли проблема? Не, задълбочаваме го. Демокрацията е понятие, с което твърде често се спекулира. Тя е от два компонента - имаш права, имаш и задължения и те са еднакви за всички. Както аз си плащам осигуровки, здравни, ток, вода, плащам си в транспорта, така трябва и другите. И приказката „ама аз нямам пари“ не го оправдава. Като нямаш пари, ще се намерят форми и начини държавни тия, които нямат, да бъдат подпомагани, но сметката да излезе. Не може група „братя“ да се сбият и лечението на един от тия весели хора да струва 26 000 лева в „Пирогов“. И ние го плащаме. Аз не казвам тоя човек да бъде оставен, защото, ако го оставиш, той категорично ще отлети на едно по-добро място. Но в крайна сметка да има някакъв ред...
Мобилна верси
RSS
