86472 | 19 юли 2013 | 08:56
Повече от три седмици продължи гладната стачка на Едвин Сугарев и на 22-рия ден той беше приет в реанимация. Наскоро той се оплака, че има ниско кръвно и кетоацидоза, с думите: „Търпи се, успявам да устискам.“ Но не успя и два дена след това постъпи в болница. Реакцията на тялото и на организма се определя както от продължителността, така и от начина на гладуване. Дали е с вода, без вода, със сокове, с плодове и мед. Определя се и от психоемоционалното състояние на всеки отделен гладуващ, от това дали преди това се е подлагал на гладуване и тялото му има тренировка.
Първите дни на гладуването реакцията е предвидима, стига да няма диабет, артериална хипертония или други сериозни заболявания на черния дроб или бъбреците, обяснява д-р Митко Ригов, началник-отдел „Болнично хранене“ в Александровска болница.
Гладуването минава през няколко етапа.
1. В първите няколко дни тялото се опитва да компенсира енергийния дефицит, като използва най-вече натрупаните запаси от гликоген в черния дроб и в мускулите. Този етап продължава около два дни. Ако гладуващият има активна двигателна дейност, много бързо се изчерпват запасите, докато ако е спокоен и не се движи много, този процес може да продължи и до три дни.
2. След това тялото преминава към използване на телесните мазнини като енергиен фактор. Разграждането на гликогена става по един път, а разграждането на мазнини става по друга верига, уточнява д-р Ригов. Когато мазнините се ползват за енергия, се получава т.нар. анаеробно разграждане, започва натрупване на кетотела (това са ацетон и други производни), които имат своето влияние върху тялото. Тялото навлиза в една кетогенеза. Тези хора стават апатични, апетитът им се потиска много. Самата кетоацидоза може да доведе до неблагоприятни реакции - умерена или по-висока замаяност, ниско или високо кръвно. Най-остро тялото реагира между третия и петия ден от гладуването и около деветия ден.
3. При едно по-дългосрочно гладуване започва т.нар. консумативен синдром. Организмът започва да се самоизяжда. Обикновено настъпва след 10-ия ден, но зависи от състоянието на организма. Тогава започват по-сериозни процеси на изменение на алкално-киселинното равновесие на организма и на електролитния баланс. Един нормален здрав организъм има нужда дневно от минимум 1000-1200 калории. Ако е с по-високо тегло, тази нужда е по-голяма. Ако няма такъв приток на енергия, тялото консумира себе си. Липсата на натрий, магнезий, калий са най-важните микроелементи, те имат пряко отношение към работата на сърцето, на мускулите. В някои научни статии се прокрадва тезата, че при гладуване над 20 дни организмът съхранява само сърцето и мозъка, но д-р Ригов оспорва това. „Това не е толкова вярно, защото в този период мозъкът се храни само с кетотела. Могат да се получат промени на мозъчната функция“, казва диетологът на Александровска болница. При рязко падане нивото на калия в тялото могат да се получат сериозни сърдечни проблеми. Чернодробната функция също рязко са нарушава. Гладуващият може да получи обща бъбречна недостатъчност. Рязко може да се повиши нивото на бъбречната киселина. Всичко е индивидуално, казва д-р Ригов.
|
Едвин Сугарев гладува 22 дни у дома си, но съпругата му, която е лекар, успя да го убеди да иде в болница. |
Някои специалисти диетолози с упрек отбелязват, че в научни статии често има объркване на понятията „лечебно гладуване“ и „гладуване“. Те не са синоними, защото когато човек гладува с лечебна цел, той не „умира“ от глад, а когато не се храни и наистина умира от глад, той не гладува с лечебна цел.
Д-р Рагнар Берг, един от най-изявените шведски биохимици, Нобелов лауреат и авторитет по въпросите на храненето, казва: „Човек може да гладува дълго време; известни са случаи на гладуване, продължило повече от 100 дни, така че няма защо да се страхуваме, че бихме умрели от глад.“ Въпросът е как гладуваме.
При лечебното гладуване на практика се дава възможност на „вътрешния лекар“, който живее във всеки човек, да диагностицира здравословния проблем и да го реши. Природата е замислила човешкия организъм като една перфектно действаща система и ако някъде в нея има повреда или дисхармония, „вътрешният лекар“ в много от случаите може да се справи с проблема. Стига... съвременният човек да освободи енергия за работа на този уникален доктор, а не цялата енергия на организма ни да отива за храносмилане. Днес ние ядем през по-голямата част от денонощието, смесваме храните по безобразен начин и злоупотребяваме с алкохола и други тонизиращи напитки. Гладуването трябва да е дълбоко осъзнат процес, за който се изисква предварителна подготовка. При него не се прекратяват градивните жизнени процеси.
Има нещо респектиращо в стачката на Сугарев
Постете 24 часа и бъдете веселив. Преса, печатно издание, брой 194 (545) от 19 юли 2013)
Мобилна верси
RSS
